Последни новини

– Науката и културата често се възприемат като различни светове, а Вие виждате ли ги като естествено свързани?

– Не само ги виждам като естествено свързани, а смятам, че едната не може без другата. Науката ни помага да разберем как работи светът. Културата ни помага да разберем защо това знание има значение и как да го превърнем в поведение.

Още на Хипократ се приписва мисълта: „Има две неща – наука и мнение. Науката поражда знание, а мнението – невежество“. Мисля, че днес тези думи звучат по-актуално от всякога. Живеем във време, в което достъпът до информация е огромен, но това не винаги означава достъп до знание. Конспиративните теории, дезинформацията и недоверието към науката могат да бъдат също толкова опасни, колкото и самите заболявания, защото променят поведението на хората.

Например науката може да докаже защо трябва да мием ръцете си, да се ваксинираме или да използваме антибиотиците разумно. Но именно културата определя дали ще превърнем това знание в ежедневен навик. Затова вярвам, че големите промени в общественото здраве не започват само в лечебните заведения и лабораториите, а и в семейството, училището, медиите и изкуството.

Може би затова понятието „култура на здравето“ ми е толкова близко. Защото истинската промяна настъпва тогава, когато научното знание се превърне в лична ценност и естествена част от начина ни на живот.

 – Каква е ролята на езика – на начина, по който говорим за здравето – за това обществото да разбере сложността на този проблем?

– Езикът е много повече от средство за общуване. Той формира начина, по който мислим. Ако използваме неразбираем, прекалено научен или назидателен език, хората трудно ще припознаят здравето като своя лична отговорност. А ако опростяваме прекалено сложните теми, рискуваме да създадем погрешни представи.

Затова вярвам, че една от най-важните задачи на учените, лекарите и преподавателите е да превеждат науката на разбираем човешки език, без да правят компромис с истината. Да говорим така, че хората не само да разберат, но и да повярват, че знанието има отношение към техния собствен живот.

Може би затова държа толкова много и на думите. Те не са просто средство за комуникация – те могат да изграждат доверие, но могат и да създават страх, неразбиране или разделение. Затова дипломатичността винаги е била моят съзнателен избор. Не защото избягва трудните теми, а защото вярвам, че уважението, диалогът и търсенето на общ език са най-сигурният път към трайна промяна. Вярвам, че промяната в общественото здраве започва не само с нови знания, но и с нов начин на говорене за тях.

 – Има ли книга или автор, а може би и филм, или произведение на изкуството, които са повлияли на начина, по който гледате на света и професионалната си реализация?

– Трудно бих посочил само една книга или един автор. По-скоро бих казал, че през годините са ме формирали различни светове – от античната философия и медицинската етика с мислители като Хипократ и Аристотел. Особено уважавам стоицизма – не като абстрактно философско течение, а като житейска философия, която учи на разум, лична отговорност, умереност и спокойствие пред трудностите. Към това бих добавил класическата българска и световна литература, както и научната литература, която ме научи да търся доказателства. Особено влияние върху начина, по който възприемам света, има и човекът до мен – моята съпруга Ивелина Димова, артист и педагог. Благодарение на нея музиката и изкуството станаха не просто част от моя живот, а и още един начин да разбирам човека. Започнах още по-силно да вярвам, че науката и изкуството не са противоположности. И двете се опитват да разберат човека – просто използват различен език.

Вероятно именно затова винаги съм вярвал, че добрият лекар или учен трябва да бъде и хуманист. Знанието е фундаментът на професията, но културата, емпатията и способността да разбираш човека са това, което му придава смисъл.

Колкото и банално да звучи, ако все пак трябва да посоча една книга, бих избрал „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Връщам се към нея не заради сюжета, а заради простите истини, които не остаряват – че най-важното често остава невидимо за очите, че носим отговорност за това, което сме опитомили, и че истинската стойност на човека се измерва с отношението му към другите. Колкото повече се занимавам с обществено здраве, толкова повече осъзнавам колко близки са тези идеи до философията на превенцията и на „Единно здраве“.

 – Кое качество е най-ценно за един лекар и учен днес – знанието, любопитството, смирението или способността да убеждава?

– Ако трябва да избера само едно, бих избрал смирението. Не защото знанието, любопитството или способността да убеждаваме не са важни, а защото без смирение те лесно могат да се превърнат в самоувереност. Смирението ни помага да бъдем обективни, да следваме фактите, дори когато не съвпадат с очакванията ни, и ни дава търпението да приемем, че има процеси, които не можем да ускорим или променим със сила.

Науката непрекъснато ни напомня, че днешните истини могат да бъдат допълнени или променени от утрешните открития. Именно затова добрият учен трябва да има смелостта да задава въпроси, но и смирението да признае, когато не знае или когато фактите опровергаят собствените му убеждения.

Същото важи и за лекаря. Пациентът очаква от него не само компетентност, но и човечност, способност да слуша и уважение към достойнството на другия. В крайна сметка медицината не е състезание по знания, а служба в полза на човека.

 – Кога сте усещали, че усилията Ви наистина променят нещо, а не просто в професионалната общност, а в обществото?

– Не мисля, че има един конкретен момент. По-скоро това усещане идва постепенно. Всеки път, когато виждаме как идеи, за които дълго сме говорили и работили като екип в Българската асоциация „Единно здраве“, започват да намират място в професионалния и обществения разговор.

Особено силно го усещаме в работата със студенти, млади специалисти, институции и нашите партньори. Когато след време някой сподели, че е погледнал на даден проблем по нов начин или е променил практиката си, това е най-голямото удовлетворение.

За мен това е истинската промяна – когато една идея престане да бъде идея на една организация или на няколко ентусиасти и се превърне в естествена част от начина, по който обществото мисли и действа.

 – Какво Ви дава сили да продължавате, когато резултатите от една кауза се измерват в години, а понякога и в поколения?

– Вероятно защото никога не съм очаквал големите промени да се случват бързо. Превенцията, образованието и културата на здравето не се изграждат за година или две. Те се изграждат постепенно – чрез доверие, постоянство и личен пример. Неслучайно днес една от водещите концепции в общественото здраве е behaviour change – промяната в поведението. Все повече осъзнаваме, че трайната промяна не започва с нова технология или нов нормативен документ, а с начина, по който хората мислят, вземат решения и изграждат своите ежедневни навици. 

Най-голямата ми мотивация са хората. Един студент, който започва да мисли по различен начин. Един млад колега, който избира превенцията като своя кауза. Една институция, която решава да работи с друга, вместо срещу нея. Това са малки стъпки, но именно от тях започват големите промени.

Може би тук отново си припомням философията на стоицизма – да правим най-доброто, на което сме способни, без да бъдем подвластни единствено на очакването за незабавен резултат. Не всичко зависи от нас, но всичко, което зависи от нас, заслужава да бъде направено добре. Вярвам, че ако успеем да оставим след себе си повече знание, повече доверие и повече хора, които продължават тази кауза, значи усилията ни са имали смисъл. В общественото здраве често работим за резултати, които ще видят следващите поколения. Това не обезсмисля усилията ни – напротив, именно в това е техният смисъл.

–  Ако можехте да промените само едно нещо в отношението ни към здравето, какво би било то?

– Ако можех да променя само едно нещо, бих искал да променим начина, по който мислим за здравето. Да престанем да го възприемаме като тема, която започва с болестта, и да започнем да го приемаме като ценност, която изграждаме всеки ден.

Все още твърде често свързваме здравето с болницата, лекарствата и лечението. А всъщност то започва много по-рано – с навиците, знанието, личната отговорност, отношението към другите, към животните и към околната среда. Именно това е и философията на „Единно здраве“ – че здравето не е изолирано събитие, а резултат от множество ежедневни избори.

Вярвам, че ако успеем да изградим истинска култура на здравето, ще започнем много по-често да си задаваме не въпроса „Кой ще се погрижи за здравето ми?“, а „Какво мога да направя аз, за да бъдем всички по-здрави?“. Може би звучи малко идеалистично, но съм убеден, че именно така започва всяка истинска промяна в обществото.

– Какво бихте искали да свързват хората One Health в България сега и след определено време?

– Бих искал днес хората да възприемат „Единно здраве“ („One Health”) като идея за сътрудничество. Идея, която обединява хора, професии и институции около една обща цел – здравето.

А след години бих искал този термин вече да не се нуждае от обяснение. Да не бъде възприеман като поредната концепция или проект, а като естествен начин на мислене. Начин, по който обществото разбира, че здравето на хората, животните и околната среда са неразделно свързани и че решенията никога не могат да бъдат устойчиви, ако пренебрегнем някоя от тези връзки.

Ако след време хората започнат да свързват „Единно здраве“ не с моето име, не с Българската асоциация „Единно здраве“ или с една организация, а с културата на здравето, превенцията, сътрудничеството и споделената отговорност, ще знам, че сме успели. Защото истинският успех на една идея е не когато има автор, а когато започне.