Последни новини

Фатмир Сейдиу е вторият президент на Република Косово – държавник, който поема управлението след смъртта на Ибрахим Ругова през 2006 година. Юрист, университетски преподавател и политик, определян като един от умерените гласове в косовската политика, той оставя впечатлението на човек, който предпочита аргументите пред емоциите и разговора пред противопоставянето.

Срещата ни започна малко след 10.00 часа в сградата на Президентската институция в Прищина. Навън температурите доближаваха 40 градуса, а градът изглеждаше необичайно притихнал. Президентството не е внушителна сграда. Дори напротив – далеч по-скромна е от представите, които човек си изгражда предварително. Дългият коридор към официалната приемна е тъмен, а от тавана висят десетки ключове – символика, която трудно може да остане незабелязана. Ключове към врати, които трябва да бъдат отключени и никога повече да не се затварят.

Поканата за срещата дойде след моя публична лекция в Университета в Прищина, изнесена на 25 юни.

Разговорът ни започна с традиционните протоколни теми, но много скоро премина към същинските въпроси. Фатмир Сейдиу говори спокойно, овладяно и почти монотонно. Не повишава тон, не търси ефектни фрази. Преди разговора ми разреши да го публикувам при едно единствено условие – да бъдат представени всички обсъждани теми, а не само отделни негови изказвания.

Логично започнахме с историята – онази, която едновременно свързва и разделя народите на Балканите. Според него това е въпрос не само на исторически факти, но и на манталитет. Светът се променя, глобализацията създава нови възможности, но поставя и нови ограничения.

Особено дълго разговаряхме за образованието. За трудния период след разпадането на Югославия, когато в системата попадат случайни хора, и за необходимостта тя да бъде отворена към света, а не затворена в себе си. Сейдиу говореше не само като политик, но и като университетски преподавател. Разказа за академичната си кариера, за основаването на албанския университет в Тетово и за това, че преподава история на държавата – дисциплина, която според него неизбежно отразява и собствената му житейска и политическа съдба. Усмихвайки се, призна, че понякога допуска компромиси при оценяването на своите студенти.

Разговорът естествено премина към България. Президентът си спомни с уважение срещите си с президентите Желю Желев и Петър Стоянов и даде висока оценка за работата на българския посланик Боби Бобев. Според него Косово има нужда светът да опознае неговата култура, образование и наука, защото именно те трябва да предхождат политиката.

„Култура, образование и наука са онези важни елементи, които трябва да вървят преди политиката.“

В думите му ясно личеше убеждението, че когато обществата се опознаят, политическите решения идват много по-лесно. Най-важни остават отношенията между хората.

Сейдиу си припомни и годините, когато поради забраната да преминава през Република Сърбия е бил принуден да изминава стотици километри с автомобил, за да участва в международни срещи.

Най-силно впечатление обаче направи начинът, по който говореше за отношенията със сърбите. Без излишна емоция, но с видима болка. За него е недопустимо през XXI век конфликтите между държавите да се решават с война. Не крие критичното си отношение към позициите на Сръбската академия на науките и изкуствата и на Сръбската православна църква по този въпрос.

Два пъти повтори една и съща мисъл, сякаш искаше тя да остане като най-важното послание от разговора:

„Да оставим историята такава каквато е била и да гледаме в бъдещето.“

Тези думи не звучаха като политически лозунг, а като лична философия.

Президентът не скри благодарността си към Съединените американски щати, но подчерта, че бъдещето на Косово е европейско и трябва да бъде свързано с Европейския съюз.

„Няма как да не се разбираме, защото живеем заедно и сме толкова близко.“

Макар вече да не участва активно в политическия живот, Сейдиу продължава да работи за международното утвърждаване на своята държава. С нескрита гордост припомни, че именно той през 2009 година подписва указа за изпращането на първия посланик на Република Косово в София.

В един по-неформален момент разговорът ни се насочи към ежедневието и натоварения график, който всички имаме. Усмихнато той отбеляза:

„Добрите хора винаги имат натоварена програма.“ Кратко изречение, което сякаш изчерпа темата.

Говорихме още за смелостта да защитава публично своите позиции и за желанието му някой ден да изнесе публична лекция в България. Според него политическите проблеми винаги могат да намерят решение, когато между хората има желание за диалог.

Не скри и личното си разочарование, че като президент често е срещал резервираност от някои европейски държавни глави, които дълго време не са приемали Косово като равноправен партньор. Според него този манталитет постепенно се променя, но хората в Косово все още трябва да изградят по-силно самочувствие и повече увереност.

След повече от час и половина разговор срещата приключи с обещание да се видим отново – независимо дали в Прищина или в София. Най-важното, както каза и самият той, е това да бъде среща между приятели, а не между врагове.

Напуснах Президентството с усещането, че съм разговарял не просто с бивш държавен глава, а с човек, който отлично познава сложните балкански процеси и разбира цената на компромиса, без да прави компромис с убежденията си. В свят, в който политиката все по-често говори на езика на конфронтацията, Фатмир Сейдиу продължава да настоява, че бъдещето принадлежи на диалога. Може би именно това е най-важният урок от срещата ни.

.................

Коментарна рубрика на вестник "Росица" - https://www.rositza.com/.