Изследването на поколенческите процеси предизвиква особен интерес в различни разработки на учените, които се стремят да определят и дефинират тези процеси като съществено значими и определящи за дадено поколение. Представителите на Поколението Z коренно се различават от предходните поколения. В резултат на това и отношението към тях не може да бъде същото, както към техните предшественици.
Учениците и студентите от Поколението Z са автентични дигитални хора – едно хиперкогнитивно поколение с различаващи се по много показатели профили от тези на учениците от предходните поколения. Те не чакат, а сами създават промяна, което е предпоставка за нарастващата конкуренция между училищата и университетите за човешки талант и търсене на квалифицирани висшисти, които да вършат работа, която все още не съществува.
Наличието на много канали за достъп до знание се оказва нож с две остриета – възможност, но и заплаха. Възможност да достигаш до трудно достъпни източници на знание, но и заплаха да не ти се предоставя винаги вярна и проверена информация. И тук вече идва ролята на учителите и на преподавателите.
Поколение Z е любознателно и любопитно, насочено е към постоянно обучение и развитие, но не по консервативния, класически начин. Представителите на поколението Z приемат стандартното, формално обучение като нещо задължително, но безсмислено. Осъзнали, че работодателите отдават все по-голямо значение на компетенциите, а не на дипломите, разочаровани от качеството на формалното образование в България, те не искат да губят години в нещо, което не може да им гарантира сигурно бъдеще.
Поколението Z осъзнава алтернативите в сферата на образованието, които дигиталният свят им предлага. Z са дигитално поколение, което постоянно „сърфира“ и търси в мрежата нова информация, но такава, която е прагматично насочена, свързана с конкретен проблем и с решаването му.
Хората от поколението Z имат склонност да четат преимуществено само това, което им е интересно. Четат забързано, задъхано, невнимателно. Предпочитат образите да се движат и да ангажират сетивата им по няколко начина. Скачащият образ все повече измества вглъбеното уединение на четенето, което от своя страна води до незадоволително ниво на разбиране. Те четат така, както и живеят – в очакване някой да се погрижи за тях.
За да разберем как учителите могат да подходят към преподаването на ученици от Поколението Z, трябва да се съобразим с техните особености и образователни навици. Поколението Z е първото поколение, което не познава живота без технологии. За тях Google, Instagram и смартфоните не са просто удобни инструменти – те са необходими части от живота.
Поколението Z очаква да бъде свързано със света и да има достъп до информация по всяко време, включително и когато говорим за образование. Вместо да се опитват да отклонят учениците от технологиите, много по-удачно е учителите да помислят как самите те могат да използват същите тези технологии, за да предоставят информация и да ангажират вниманието на учениците.
Учениците от поколение Z са свикнали да очакват само най-подходящата информация, а подборът да е направен от някой друг. Поради тази причина на учителите се препоръчва да потърсят предварително практичната страна на всеки един теоретичен въпрос, така че да дадат на учениците не просто знания, а и реалния отговор защо даден урок е важен и как е приложим в реалния свят.
Учителите трябва да учат учениците, а не да преподават предмета, гласи популярна поговорка в образованието.
В свят, в който информацията е навсякъде, истинското предизвикателство пред учителя вече не е да бъде единствен източник на знание, а да бъде ориентир, ментор и вдъхновител. Именно затова успешното образование на дигиталното поколение зависи не толкова от технологиите, колкото от способността на учителя да ги превърне в средство за развитие на мисленето, ценностите и човешкия потенциал.
.................
Коментарна рубрика на вестник "Росица" - https://www.rositza.com/.
