◊ ИЗЛОЖБАТА
"Пластичната безтегловност"
Изложба на Атанас Пацев (1926 – 1999)
откриване:
03 юни, сряда, 18:00 часа
СБХ – зала Райко Алексиев
Изкуството е поемане на рискове. Рискове от всички възможни мащаби, включително духовна, социална и физиологическа смърт.
Това е записано в един от дневниците на художника Атанас Пацев на 26.09.1998. А животът му на човек и художник е пример за поемане на рискове.
През 2026 година се навършват сто години от рождението на твореца.
Изложбата се фокусира върху основния момент от творческите и философски възгледи на Атанас Пацев – именно върху цикъла му „Безтегловност“, представен през 1968 година. Най-емблематичните творби от цикъла са свързани с взаимовръзката между историческите и психологическите процеси, духа и материята. Освен живопис и рисунки от цикъла „Безтегловност“, които са били част от изложбата му през 1968, за първи път ще бъдат показани и техни версии, ескизи и продължения. Темата за релативното пространство ще бъде представена в албум със съпътстващ текст от сина на художника, Алесиян Пацев.
Творбите на художника Атанас Пацев дръзко се разграничават от онези наложени тенденции в тогавашното ни изкуството, насочвано към управляеми състояния и добро поведение. Естествено, Атанас Пацев става обект на остра критика и скоро след тях бива уволнен от работа, което единствено допринася за това той да задълбочи волята към развитие на вече поетия път. Така Атанас Пацев създава богато и вдъхновено от експресионизма творчество с основен негов обект човешкото тяло, структурирано в сложни пространствени и тематични версии. Независимо от постепенното му признание, творчеството на Атанас Пацев остава в зоната на сложните и често отхвърляни аспекти от художническото и духовното ни наследство. Но и тогава, и днес присъствието на художника сред общите естетически тенденции, които са го заобикаляли или изграждаме днес, е ярко.
+++
За автора:
Атанас Пацев е роден на 27 май 1926. Осемнадесетгодишен, той се включва като партизанин в Радомирския партизански отряд. След 9-ти септември и до края на живота си той отказва всички видове привилегиите, полагащи се за участниците в антифашистката борба, включително тяхното парично измерение. В периода 1944 – 1949 учи в Художествената академия, следва при проф. Илия Петров и проф. Дечко Узунов. През 1954 за първи път негова картина е приета в Обща художествена изложба, последвана от интензивна творческа дейност да края на неговия живот. През 1958 посещава Чехословакия и създава цикъл от творби. Неговата първа самостоятелна изложба е подредена в Чешкия културен център, София. В края на 50-те и началото на 60-те години рисува сред миньорите в мините „Бориева“ и „Конски дол“. През 1962–1963 посещава Италия и Франция (Париж, Рим, Неапол, Генуа, Флоренция и Венеция). С творбите си от това пътуване създава изложба с 120 творби през 1965 в галерията „Раковски“ 125.
През 1966 в рамките на творчески разговор между делегациите на Съюза на съветските художници и Съюза на българските художници, включваща партийни ръководители и общественици, Атанас Пацев прави изказване, че „абстракционизмът не е само резултат на една обществено-политическа ситуация, а това е една форма, чрез която художникът като цяло достига до едно ново изражение на реалността, например фактурата. Фактурата изразява особената качествена определеност на материята.“ Споделя, че няма усещането, че съветското и българското изкуства са „в първите редици на пластическото мислене, на търсене пластичен еквивалент на нашата съвременност“.
През 1968 година проф. Любомир Далчев открива в галерията „Руски“ 6 изложбата му с цикъла „Безтегловност“. Следват остри критики в печата. Малко след това е и уволнен от работа, като до края на своя живот остава на свободна практика. През 1972 завършва монографията си, посветена на творчеството на проф. Любомир Далчев, чието издаване се забавя и накрая отказват да бъде осъществена. През 1980 г. публикува в сп. „Съвременник“ (кн.4), „Мисли и фрагменти“.
Отличен е с награда за живопис в конкурс за художници в Краков, Полша през 1971. През 1979 г. получава званието „заслужил художник“. През 1987 получава наградата за живопис „Захарий Зограф“, но е изваден от списъка с предложения за званието „народен художник“. В чужбина е имал само няколко самостоятелни изложби, в Алжир (1966) и Чехословакия (1979). Други негови самостоятелни изложби са реализирани в през годините в Пловдив, Габрово и София.
Атанас Пацев почива през 1999. Реализирани посмъртни изложби са „Пространства“, галерия „Кръг+“, София, заедно с Кирил Петров (2005); самостоятелна изложба в СБХ, Шипка 6, София (2005).
+++
Пълната биография на художника и повече информация за изложбата ще откриете тук: https://sbh.bg/…/atanas-pacev-1926-1999-plastichna…/8/1708
