Последни новини

- Има ли самота в живота на човек, който постоянно е сред хора и музика?

- Да, има - и понякога дори по-осезаема, отколкото хората си представят. Когато си постоянно сред публика, шум, енергия и движение, всичко отвън изглежда пълно и живо. Но това не винаги означава, че вътре в теб няма моменти на тишина, в които се чувстваш сам.

Самотата не идва от липсата на хора, а от липсата на истинска връзка в даден момент. Може да си заобиколен от стотици хора, да си на сцена, да има аплодисменти и усмивки, и въпреки това да има мигове, в които си само със себе си и мислите си.

Но в същото време музиката е и начин това да се преодолява. Тя е връзката между теб и всички тези хора, които те слушат. В един момент разбираш, че тази самота не е празнота, а по-скоро пространство, в което се ражда изкуството.

И може би затова сцената има такава сила - защото тя превръща личното чувство в нещо споделено.

- Какво Ви променя най-много?

- Най-много ме променят срещите с хора и преживяванията, които оставят следа. Успехите дават увереност, но трудните моменти учат най-много – правят те по-силен, по-търпелив и по-осъзнат. С времето човек започва да гледа различно на живота, да цени повече истинските отношения, спокойствието и малките неща.

Смятам, че всяка емоция, всяка загуба и всяка радост по малко променят човека и го изграждат такъв, какъвто е.

- Има ли рана, която времето не успява да излекува, но музиката успява да успокои?

- Да, има такива рани. Времето може да притъпи болката, но някои преживявания остават дълбоко в човека. Музиката обаче има способността да достига до места, до които думите трудно стигат. Тя не винаги лекува напълно, но успява да успокои, да даде утеха и усещане, че не си сам с това, което чувстваш.

Понякога една песен казва точно това, което човек не може да изрази сам, и именно в това е силата на музиката.

- Какво Ви връща към себе си в дните, когато губите сили или вяра?

- В дните, когато губя сили или вяра, най-много ме връщат към себе си малките, истински неща – разговор с близък човек, тишината, спомените за това откъде съм тръгнал и защо правя всичко, което правя. Понякога човек толкова се увлича в ежедневието, в очакванията и напрежението, че започва да забравя себе си. Тогава имаш нужда да спреш за момент и да си припомниш какво всъщност има значение.

Музиката също е нещо, което винаги ме връща към мен самия. Има песни, които носят спомени, емоции и истини, които не могат да бъдат казани по друг начин. Когато слушам или създавам музика, усещам, че отново намирам вътрешния си баланс и спокойствие.

Освен това вярвам, че трудните моменти не идват случайно. Те учат човека на търпение, смирение и сила. Понякога точно когато мислиш, че си изгубил посоката, намираш най-важните отговори за себе си. И може би това е нещото, което ме държи – мисълта, че след всеки труден период идва нова светлина и нов смисъл.

- Кой човек е оставил най-дълбока следа в сърцето Ви?

- Мисля, че човекът, който оставя най-дълбока следа в сърцето ти, не е просто този, когото си обичал, а този, който те е променил като човек. В моя живот това са няколко души, свързани с различни етапи от пътя ми. Семейството ми винаги е било опората, която ме е държала здраво стъпил на земята, независимо колко концерти, сцени и срещи с хора е имало през годините.

Днес обаче най-силната следа оставят жена ми и детето ми. Откакто станах баща, започнах да гледам по различен начин на живота, на времето и на любовта. Има нещо много пречистващо в това да се прибереш след концерт, след шум, музика и хиляди хора, а едно малко дете просто да те прегърне. Тогава разбираш кое е истински важното.

Музиката също е оставяла хора в сърцето ми - срещи с публика, разговори след концерти, моменти, в които някой ти каже, че твоя песен му е помогнала в труден период. Това са следи, които остават завинаги. Те ти напомнят, че музиката не е просто сцена и аплодисменти, а връзка между души.

Може би затова и албумите ми - „Живот на кръстопът“, „Силата на любовта“ и „Красива си, Любов“ - носят толкова лични теми. Те са отражение на хората и емоциите, които са минали през живота ми и са ме направили такъв, какъвто съм днес.

- Случвало ли Ви се е да излезете на сцена, докато всъщност искате да избягате от всичко и всички?

- Да, случвало ми се е. Мисля, че всеки човек на сцената, независимо колко силен изглежда пред публиката, има моменти, в които вътрешно носи умора, болка или объркване. Има дни, в които животът тежи повече от обикновено, но въпреки това излизаш пред хората, защото знаеш, че те са дошли с очакване, с емоция и с доверие към теб.

Имало е моменти, в които съм искал просто да остана сам, далеч от шума, от напрежението и от всичко около мен. Но точно тогава сцената понякога се е превръщала не в бягство, а в спасение. Защото когато започне музиката и видиш хората пред себе си, нещо в теб се променя. Енергията се връща, болката остава някъде назад и разбираш защо си избрал този път.

През годините, след хиляди концерти и турнета, съм разбрал, че артистът също е човек - със своите страхове, съмнения и трудни периоди. Разликата е, че понякога трябва да оставиш всичко това зад кулисите и да дадеш сърцето си на сцената. И може би точно тогава музиката е най-истинска.

Днес, когато имам семейство и дете, гледам още по-различно на тези моменти. Те ме карат да ценя повече вътрешния мир и хората, които ме връщат към себе си. А новото ни турне „По релсите на Любовта“ с „Трамвай номер 5“ идва точно с такава енергия - да напомня, че любовта и музиката могат да държат човека изправен дори в най-трудните дни.

- Какво Ви струваше най-много по пътя дотук?

- По пътя дотук най-много ми струваше времето и личните моменти, които няма как да се върнат. Когато човек избере живота на артист, той често плаща с много отсъствия – празници, семейни събирания, дни, в които близките ти имат нужда от теб, а ти си на сцена, на път или в поредния град. Публиката вижда светлината, музиката и аплодисментите, но зад тях стоят много умора, лишения и компромиси. Имало е периоди на съмнения, на разочарования и моменти, в които съм се питал дали всичко си заслужава. Защото този път не е само успех и красиви емоции. Има и самота, има и цена, която плащаш вътрешно. Понякога трябва да бъдеш силен дори когато не се чувстваш такъв.

Но с времето разбрах, че най-важното е да не изгубиш себе си. Музиката ми е дала много - срещи с хора, хиляди концерти, възможността песните ми да достигнат до сърцата на хората чрез албумите „Живот на кръстопът“, „Силата на любовта“ и „Красива си, Любов“. Но най-големият урок беше да намеря баланс между сцената и човека Йордан Марков извън нея.

Днес, когато имам семейство и дете, осъзнавам още по-силно каква стойност има времето. То е най-ценният ресурс. И може би точно любовта, домът и хората, които те чакат след концерта, дават истинския смисъл на всичко, което правиш.

- Има ли нещо, за което съжалявате, но което не може да бъде върнато?

- Не бих казал, че имам нещо, за което съжалявам в класическия смисъл на думата. Истината е, че в момента, в който съм взимал дадено решение, съм го правил съзнателно и с убеждението, че това е правилният път за мен.

Човек винаги гледа назад през различни очи - с повече опит, с повече спокойствие, с друга чувствителност. Нормално е тогава някои неща да изглеждат по-различно. Но това не значи, че бих ги променил.

По-скоро бих казал, че има моменти, в които съм можел да бъда малко по-търпелив или да се насладя повече на самия процес, вместо да бързам напред. Но и това е част от характера и от пътя.

Като цяло вярвам, че ако изтриеш една стъпка, променяш целия път. А аз харесвам точно този, по който съм минал - с всички завои, грешки и правилни решения.