Последни новини

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи", бр. 1/2026
https://doi.org/10.58945/NBXJ8983 

Тема на броя: Философско-културни измерения
Водещ: Николай Михайлов

Морал и общество

· Ангел С. Стефанов – За произхода и природата на злото
· Radu Simion – Forms of Life, not Functions: Ethics, Evaluation, and the Limits of Benchmarking in AI
· Muhamet Kqiku – Building Ethical Artificial Intelligence (AI): A Practical Guide for Business Leaders
· Samira Dadashova – Ai’s Role in Promoting Ecocentric Values and Human-Nature Harmony

Проблеми на познанието

· Цветелин Ангелов – Способността за съждение в нейната специфика и функция като свързваща дейността на разума и разсъдъка
· Радослав Оведенски – Философски питания за схемата на мита и за схемата на реалността
· Milan Z. Jovanović – Simplification, Disjunction, and Conditional Reasoning
· Narmin S. Farajullayeva – Establishing Credibility of Literary Fiction in Social Epistemology

Ценности и култура

· Красимир Делчев – Дума и Дух, дължимост или действителност е Параклетът? (Монтанизмът на Тертулиан)
· Мирослав Бачев – Кантиански влияния във философия на религията: Джон Хик и Кийт Уорд
· Arthur David Ketzl – The Other Side of Woke Culture

Събития и книги

· Силвия Борисова – Единадесета конференция по естетика в памет на проф. Исак Паси „Философия на музиката“

· Валентин Канавров – Концептуална и систематична структура на етическите категории

Първият брой за 2026 г. се открива със статията на Ангел С. Стефанов „За произхода и природата на злото“. Текстът предлага критически преглед на теологични, натуралистки и философски интерпретации на произхода и същността на злото. Наивният натурализъм е оспорен чрез Антропния принцип, който подчертава крехката съвкупност от космически условия, обуславящи възможността за живот. В този космологичен интерпретативен хоризонт се разглеждат различни философски формулировки за възникването на злото, включително възгледите за теодицеята и теориите за волята и свободата при Имануел Кант и руски религиозни мислители.

        Раду Симион анализира етичните проблеми, които възникват при конструирането на изкуствен интелект. Той подчертава риска моралните ценности и нормативността да бъдат редуцирани до количествена измеримост. По този начин етиката би загубила своя контекстуален, интерпретативен и дискусионен характер. Като противодействие се предлагат философски интервенции, вдъхновени от „късния“ Витгенщайн: вместо формулиране на етически предписания, се предприемат процедури за понятийно изясняване. Така моралните разсъждения се предпазват от редуциране до формалност, абстракция и изчисление. Статията аргументира значимостта на локалното, плуралистичното и публично оспоримото в моралния дискурс.

        Мухамет Кику анализира механизмите, чрез които социални предразсъдъци се кодират в системите на изкуствения интелект — процес, създаващ условия за дискриминационни ефекти. Той настоява за поемане на отговорност при използването на ИИ за формиране на решения, влияещи върху индивиди и общности. Разглежда се темата за неприкосновеността на личния живот в условията на нарастващо събиране и обработка на данни. Анализира се потенциалът на ИИ да възпроизвежда и задълбочава съществуващи социални неравенства чрез неравен достъп до технологични ресурси и ползи. Статията насърчава демократизирането на технологиите, като се застъпва за разширяване на достъпа до инструменти и знания в областта на ИИ с цел ограничаване на концентрацията на власт и насърчаване на по-справедливо разпределение на ползите.

         В статията на Самира Дадашова се анализира ролята на изкуствения интелект за насърчаване на екоцентричните ценности и формиране на хармонични отношения между човека и природната среда. В нея се утвърждава необходимостта от интегриране на екологичната етика в технологичните иновации с цел гарантиране на устойчиво развитие, съчетаващо икономически растеж, морална отговорност и екологично съзнание. Акцентира се върху изграждането на взаимосвързани системи на местно, национално и регионално равнище, илюстрирано чрез примера на Азербайджан. Подчертава се, че съгласуването на технологичното развитие с дългосрочното екологично благосъстояние предполага координирани политически системи и етично обосновани регулаторни принципи. Авторката утвърждава тезата, че при липса на философско осмисляне на човешката същност и на мястото на човека в света екологичните стратегии, основани на изкуствен интелект, рискуват да останат фрагментирани и несъгласувани с обществените цели.

       В статията на Цветелин Ангелов „Способността за съждение в нейната специфика и функция като свързваща дейността на разума и разсъдъка“ се изтъква уникалната опосредстваща функция на „Критика на способността за съждение“ в контекста на първите две критически изследвания на Имануел Кант. „Третата критика“ разглежда възможността светът да бъде възприет като систематично единство, организирано съобразно цели – цялост, включваща единичните реалности. Тази систематична телеологическа перспектива се изгражда върху понятието целесъобразност и се обосновава чрез принципи, утвърдени в първите две критики.

         Текстът на Радослав Оведенски „Философски питания за схемата на мита и за схемата на реалността“ формулира въпроси относно схемите на мита и на реалността, без да предлага окончателни отговори. Според автора самият опит за отговор поражда ново питане. Чрез тази последователност от въпроси се очертава цялостна понятийна рамка, която подпомага тълкуването на схемите на мита и на реалността.

       Милан З. Йованович подчертава съществената роля на условните изрази в съвременната аналитична философия. Техният семантичен анализ е предмет на продължителни и широкообхватни спорове. Статията разглежда статуса на симплификацията на дизюнктивните антецеденти (СДА) в рамките на формалната семантика на условните изрази. Въпреки че СДА е силно подкрепена на базата на интуитивни преценки, тя се опровергава от стандартната семантика на минималната промяна (в рамките, разработени от Люис и Сталнакър). Статията предлага систематично оценяване на основните източници на съпротива срещу СДА, като се фокусира върху неоснователни контрапримери от обикновения език и върху някои близки, от логическа гледна точка, проблеми. Показано е, че контрапримерите срещу СДА, на които често се позовават, са проблематични в ролята им на решаващи тестови случаи, тъй като се отклоняват във важни отношения от парадигмалните употреби на условните изрази, които са обект на формалните семантични теории. В същото време статията подчертава ролята на дизюнктивните антецеденти като средство за съкращаване и поставя СДА в по-широкото поле на изводимостта. Вместо да защитава окончателно решение, статията изяснява как различни възможни оценявания на СДА оказват влияние върху структурата и основните постановки на една единна теория на условните изрази.

         Нармин С. Фараджулаева разглежда традиционното отричане на епистемичната достоверност на литературната фикция в аналитичната философия. Тя подчертава, че социалният обрат в аналитичната традиция и развитието на социалната епистемология, която разглежда знанието като продукт на социални взаимодействия, създават основание за преоценка на епистемичния статус на художествената литература. Авторката аргументира, че ако знанието се разбира не като изолиран рационален феномен, а като резултат от социални взаимодействия, то литературната фикция – със способността си да отразява колективното разбиране и да оспорва доминиращите епистемични парадигми – трябва да бъде призната за активен участник в производството на знание. Целта на статията е да легитимира художествената литература като необходим и съществен източник на познание за развитието на философията.

         Статията на Красимир Делчев „Дума и Дух, дължимост или действителност е Параклетът? (Монтанизмът на Тертулиан)“ разглежда възгледите на Тертулиан относно учението за Параклета, схващан като утешител, застъпник и адвокат, както и връзката му с монтанисткото движение през II век. Показано е как тази перспектива влиза в напрежение с догматичната теология и по-късната неосхоластика, представена от Етиен Жилсон. Разглеждат се категориите „дължимост“, „валидност“ и „важимост“, интерпретирани от Имануел Кант, Рудолф Херман Лотце, Юрген Хабермас и Карл-Ото Апел, за да се изяснят трансценденталните условия на религиозното познание. Статията подчертава монтанистката идея за жива и динамична благодат и защитава тезата за продължаващо откровение и възможност за нови теофании отвъд ограниченията на догматичното богословие.

         Статията на Мирослав Бачев изследва кантианските мотиви в съвременния религиозен плурализъм. Чрез разграничението между феномен и ноумен Хик тълкува световните религии като разнообразни феноменални отговори спрямо неизразимата абсолютна Реалност („Реалното само по себе си“). Уорд приема предложената от Хик философска рамка, но критикува прекомерната ѝ неопределеност. Той предлага ревизионистки плурализъм, който преоценява религиозните доктрини в техния исторически, културен и рационален контекст. Уорд подчертава, че истината има изключващ характер, поради което „твърдият“ плурализъм, който провъзгласява, че всички религии са еднакво валидни, е логически несъстоятелен. Вместо това той защитава „мек“ плурализъм, който съчетава откритост към многообразието с критическо разпознаване на по-адекватните форми на религиозно знание. Бачев очертава продуктивното напрежение между трансцендентната неопределеност и необходимостта от рационална преоценка във философията на религията.

        Артър Дейвид Кецл в „Другата страна на Woke културата“ твърди, че с течение на времето „woke“ културата се е трансформирала в проблематична форма. Първоначално „woke“ обозначава осъзнаване на потисничеството, преживявано от маргинализирани социални групи. Впоследствие понятието се разширява и обхваща въпросите за пола, сексуалността и насилието срещу жените. Теоретично „woke“ културата изразява стремеж към справедливост; на практика обаче може да легитимира преференциално третиране на малцинствата спрямо мнозинството. Някои от нейните привърженици се стремят да пренапишат историческите наративи, определяйки ги като изопачени. Същевременно „woke“ културата често се свързва с ограничаване на свободата на изразяване с цел усилване на гласовете на маргинализираните; в действителност обаче дискурсът нерядко се оказва манипулиран. Статията разглежда проблемните проявления на феномена „woke“ в следните категории: симулиране на жертвена роля, нарцисизъм, глорификация и манипулиране на смъртта и жертвите, разпространение на враждебност и омраза, подвеждане на младежта, нарушаване на правовия ред и разпространение на анархични състояния, потискане на знанието.

       Силвия Борисова обобщава докладите от единадесетата ежегодна конференция по естетика в памет на проф. Исак Паси „Философия на музиката“, проведена от 14 до 16 март 2025 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В обобщението си тя представя разнообразни философски, музикологични и културологични подходи към музиката, обединяващи 32-ма изследователи от девет научни институции. В историко-философски план са обсъдени интерпретациите на музиката при Гьоте, Шелинг, Шопенхауер, Ницше и Шпенглер – от непосредствената обективация на волята до критиката на упадъчните музикални форми и връзката между рационалното и интуитивното. Разгледани са и отношенията на музиката с религиозно-духовните практики, включително средновековната драматургия и будистките мантри. Онтологичните и феноменологичните измерения включват категориите музикално битие, движение, време и събитие, както и понятията за „невъзможна“ или „все още несъстояла се“ музика, алеаторика и импровизация. Значително внимание е отделено на телесното и афективното измерение на музикалния опит. Етическите и аксиологическите проблеми са разгледани през виталния и разрушителния потенциал на музиката (илюстриран чрез конкретни примери от ежедневието в Аушвиц), аналогиите между музика и право (съдебната практика като „музикална“ структура), както и демоничното измерение на музиката и разкъсването между реч, субект и свят. В социално-исторически план са представени българската рок музика и музикалните класации, както и ъндърграундът като форма на културна съпротива през 80-те и 90-те години и неговата последваща маргинализация. В по-широк теоретичен хоризонт музиката е осмислена като митико-символна форма и специфичен модус на светоусещане, в който чувството и времето структурират опита, а смисълът остава отворен към интерпретация. Акцентира се върху плурализма в музиката, връзките между музика и философия и мястото на философията на музиката сред хуманитарните науки.

          Валентин Канавров представя монографията на Димитър Станков „Нова система на етическите категории“ (2025, изд. „Симолини“, 602 стр.). В книгата се формулира нова система на етическите категории чрез съчетаване на концептуалното и речниковото изследване. Димитър Станков отстоява умерено и балансирано разбиране за метаетиката, което е равноотдалечено от крайните възгледи на хипертрофираната нормативна етика, чистата спекулативна етика, аналитичната формална етика, затворената в емпиричното етика, интуитивно спрегнатата етика, прескриптивно центрираната етика, както и от абстрактното схващане за една единствена и абсолютно универсална етика. Авторът се дистанцира както от постмодерната деконструктивна етика с нейния релативизъм, така и от актуалните днес тенденции към глобализъм, технократизъм и господство на изкуствения интелект. Тези направления насочват етиката в спорни приложни, конформистки, утопични и дори примитивни форми. Станков утвърждава морала като универсално социокултурно явление, основополагащ трансцендентален феномен и сърцевина на духовната култура. Следвайки Аристотел, той анализира и систематизира десет принципни добродетели: алтруизъм (безкористност), благоразумие, благородство, вяра (морална и религиозна), любов, мъдрост, святост, състрадание, толерантност и учтивост (вежливост). С настоящата монография в областта на етиката се предлага образцова хуманистична алтернатива спрямо господстващите тенденции. 
                                                                                                   д-р Никола Гинев