Последни новини

◊ ПОКАНА

Галерия "Харта" има удоволствието да ви покани на критическа дискусия с проф. д. изк. Петер Цанев на тема "Разпад на органичните форми" в рамките на изложбата „Пост-индустриална месарница“ на Валентина Шара.

Събитието ще разгледа връзките на изкуството с формите на живота и парадигмите на човека като природа, както и тяхното отражение в съвременните художествени практики —през културни норми, табута, граници и идентичност.

Отказът да се мисли произведението на изкуството като естествен организъм.
„Органичността“ като метафизичен въпрос. „Биологичната морфология“ и
„биоморфизмът“ като стратегии — от модернизма до постсъвременното изкуство.

Очакваме ви на 27 март от 16:00 ч. в Галерия "Харта", ул. „Врабча“ 12.

Повече за изложбата: 
https://chartagallery.com/…/04/post-industrialna-mesarnica/ 

Изложбата на Валентина Шара продължава до 28 март.

Пост-индустриална месарница

текст: Елизабет Азис

Влизането в изложбата наподобява влизане в познато място – търговско, функционално, лишено от сантимент. Бели плочки. Метална конструкция. Окачени късове месо. Ножове, подредени като инвентар.

Всичко изглежда под контрол.

Именно тази привидна нормалност е първият жест на проекта.

Пространството възпроизвежда архитектурата на месарницата – мястото, където животът окончателно се превръща в продукт. Тук обаче не става дума за конкретен вид месо, а за самата идея за телесност като суровина. Кървавочервените жилки в плочките не са просто декоративен мотив – те функционират като памет за вътрешността, като повърхност, която не успява да прикрие органичното.

Металният панел с изрязани силуети на ножове напомня каталог на възможности. Всеки инструмент предполага различен разрез, различна техника, различен начин на разделяне. Разфасоването се явява акт на знание и власт. Да режеш означава да класифицираш. Да определяш стойност. Да решаваш кое е
първокачествено и кое – отпадък.

Окачените „късове“ месо, лишени от конкретна анатомична принадлежност, съществуват в състояние на неопределеност. Те са едновременно разпознаваеми и неразпознаваеми. Тази двусмисленост поражда напрежение: зрителят търси вид, произход, категория – но не получава сигурен отговор.

Така се разклаща самият механизъм на дистанция. Ако не можем ясно да назовем какво гледаме, можем ли спокойно да го консумираме?

Проектът поставя под въпрос индустриалната анонимност на месото. В съвременната икономика тялото – човешко или животинско – често се редуцира до ресурс: измеримо, продаваемо, оптимизируемо. Тук тази логика е изведена до крайност. Пространството не е просто сцена, а симулация на пазар, в който субектът може да се окаже стока.

Канибализмът присъства не като буквален акт, а като структурна метафора: общество, което системно „консумира“ телата си – чрез труд, чрез образ, чрез биополитически контрол. В този смисъл месото пред нас е постчовешко – то принадлежи на свят, в който границата между живо тяло и материал е окончателно ерозирала.

Зрителят се движи между хладната естетика на минимализма и агресивната материалност на червеното. Между чистотата на плочките и органичната имитация на плът. Между инструмента и жертвата.

И остава въпросът: Когато всичко може да бъде превърнато в продукт, какво остава неприкосновено? И ако тялото вече е част от икономическия цикъл, кой определя неговата стойност?

Изложбата не предлага морална позиция, а активира пространство на избор. Вие сте в помещението. Инструментите са налични. Месото е окачено.

Какво бихте направили?

Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Европейския съюз, програмата NextGenerationEU и Националния план за възстановяване и устойчивост.

За автора

Валентина Шара (родена през 1983 г. в Рим, Италия) живее и работи между Рим и София. След магистратура по право, тя завършва Академията за изящни изкуства в Рим с дипломна работа, посветена на пустеещите пространства в градската среда, разработена по време на обучение във Villa Arson, Ница. През 2018 г. завършва магистратура по скулптура в Националната художествена академия в София, където понастоящем има и свое студио.

Практиката ѝ е фокусирана върху скулптура, видео и site-specific интервенции и се основава на задълбочено концептуално и естетическо изследване. В проектите си Шиара разглежда трансформацията на материята, както и по широки колективни теми като възприятието за време и памет в съвременния контекст и търсенето на релационна идентичност между човек, природа и култура. Тя реализира постоянни site-specific проекти във Франция, Италия и България.

Валентина Шара е носителка на Gaudenz B. Ruf Award (2018, 2019) и през 2020 г. е стипендиант на Akademie Schloss Solitude, Щутгарт. През 2022 г. участва в Manifesta 14 – Европейско биенале за съвременно изкуство в Прищина със съвместния проект _Self-splaining (a Triumph of Empathy)_, куриран от Института за съвременно изкуство – София.

Работно време на Галерия "Харта"
🗓️ четвъртък – събота
🕒 15:00 – 19:00 ч.

Очакваме ви на ул. "Врабча" 12.