Последни новини

30-ият София Филм Фест ще представи силна селекция от филми в Документалния конкурс. Филмите се фокусират върху ключови теми на съвремието и представят силни авторски гласове от различни континенти. Това са част от документалните заглавия на фестивала тази година:

Премиерно представен в секцията „Panorama“ на Международния филмов фестивал в Берлин, „Лондон“ на австрийския режисьор Себастиан Брамесхубер е необичаен, хибриден портрет на съвременна Европа. Почти целият филм се развива в интериора на автомобил, пътуващ по магистралата между Виена и Залцбург. Зад волана е 72-годишният Боби, който всяка седмица изминава маршрута, за да посети стар приятел в кома. По пътя той взема на стоп различни спътници – млади хора в навечерието на военна служба, украинка, която започва нов живот, куиър активист, учен, работници. В разговорите им – понякога леки, понякога болезнено лични – се разгръща сложен и многогласен образ на Европа днес: белязана от войни, миграции и спомени за миналото, но и изпълнена с надежда и разнообразие.

„Крокодил“ (Crocodile) е копродукция на Нова Зеландия и Нигерия, режисирана от Пиетра Бреткели и The Critics, които разказват буквално сами за себе си. Петима младежи в едно нигерийско село създават филмовия колектив The Critics. Без формално образование, но с неизчерпаема страст, те имат зад гърба си вече десетки късометражни филми – от научна фантастика до драма, заснети с ръчно ушит зелен екран и съседи в ролите на герои от въображаеми светове. Ентусиастите застават едновременно пред и зад камерата, превръщайки собственото си порастване в кинематографично приключение. Филмът проследява творческите им спорове, политическите им позиции, съмненията и разривите, както и постепенната професионализация на занаята им. Със заразителна енергия и виталност, „Крокодил“ е вдъхновяващ разказ за киното като игра, убежище и форма на съпротива – доказателство, че въображението може да отвори врата към света дори там, където ресурсите са минимални.

„Супер природа“ (Super Nature) на английския режисьор Ед Сейърс предлага поглъщащо пътешествие в света на природата, заснето изцяло с домашен филмов формат Super 8. Филмът е изключително свеж и вдъхновяващ, като структурата му събира погледа на различни хора по света към природата с радост, топлота и поетичност, предлагайки интимна медитация върху връзката ни със заобикалящия ни свят, различна от високотехнологичните продукции, с които сме свикнали.

„Хартум“ (Khartoum, Германия-Великобритания-Судан-Катар) е колективно дело на режисьорите Анас Саeд, Равия Алаг, Ибрахим Снупи Ахмад, Тимея Мохамед Ахмед, Филип Кокс. През 2022 г. четирима судански режисьори и британския писател-режисьор Кокс започват да заснемат ежедневието и мечтите на пет различни личности от Хартум. Сред тях са момчета от улицата, които ровят из сметища, за да си купят нови ризи; майка, която учи математика, за да започне собствен бизнес; доброволец в комитет за съпротива срещу военния режим; държавен служител, намиращ утеха в състезания с гълъби заедно със сина си. Военният режим и откритата война между армията и милициите Rapid Support Forces принуждават над десет милиона души да напуснат домовете си – сред тях са героите на филма и екипът. Режисьорите намират алтернативни начини да разкажат историите им. „Хартум“ е емоционален и лиричен портрет на човешки съдби, заснет в критичен момент от съвременната африканска история, в който личното и политическото се преплитат в едно.

„Бъдещето според предците ни“ (Ancestral Visions of the Future, Франция-Лесото-Германия-Катар-Саудитска Арабия) е дълбоко личен и едновременно с това универсален филм, в който Лемоханг Джеремая Мосесе създава фрагментарна, почти митологична кинематографична поема за изгнанието, принадлежността и паметта. С хипнотични образи и разчупена повествователна структура филмът ни въвежда в свят, където реалността и притчата се преплитат. Паралелно със символните образи Мосесе изследва собственото си детство и болезнения опит на емиграцията – от прашните пътища, по които като дете играе с телени колички, до безличните улици на изгнанието, където се разтваря в анонимност. Филмът е поетична ода за самото кино – за способността му да съхранява спомени, да лекува травми и да създава нови митологии.