Последни новини

Людмила Данова за себе си:

Казвам се Людмила Данова и съм от София, по-точно от едно вълшебно кътче в покрайнините на столицата, село Кътина. Не знам дали все още фигурира в учебниците по география, но преди години присъстваше с уникалните творения на природата, Кътински земни пирамиди. Времето безпощадно руши тези невероятни образувания, но все още има какво да се види, има как да се вдъхнови човек, докосвайки се до силата на природата и красотата й. А в моя заден двор, както обичам да се шегувам, изобилства от красоти, езера, реки, гори, пирамиди...

Израснах сред природата. Обичах да си фантазирам като дете, кога след като слушах щурците вечер, кога след като видех някое змийче, на път към реката... Кога след като наблюдавах пирамидите, особено композицията със сватбата...

В училище започнах да пиша стихове. И до днес поезията е моята първа любов към писаното слово, чрез нея говори душата ми. Но музата ми не е била постоянно с мен през годините, имало е дълги периоди, в които нищо не е излизало под перото ми...

През февруари 2023 година излезе моята първа поетична книжка "Кръговрат", където са събрани мои стихове, писани през годините, както и апеви, този кратък поетичен жанр, който през 2016 година се появява в литературата и негов основоположник е българинът, господин Тодор Симеонов. Има и хайку стихове в книгата ми, този кратък жанр от японската поезия също ми е много интересен. За един кратък срок издадох 12 книги. На голям интерес се радва поредицата за Виола, добрата вещица и чародейка, която помага на доброто да победи злото, както и детската поредица за мравчето Янко, а също така и приказките-притчи за цветя, които са с една по-различна визия, книжката е с цветни страници, има илюстрации за оцветяване към всяка приказка. От поетичните ми книги последната, ''Намерих се в любовта'', ми е особено скъпа. В нея илюстрациите са на една млада и много талантлива художничка, Антонина Василева и с тях книгата придобива един различен облик.

Мои произведения са публикувани в множество сборници и алманаси, както в електронни вестници и списания, а така също и в класически такива. Ще спомена Лит дизайн на Валентин Вотан, списание ''Матадор", Добрич, ''Картини с думи и багри - списание за литература и визуални изкуства''. Повечето мои книги са представени в БНР, първото си интервю дадох за радио Кърджали и Билге Мехмед, а последното бе за ''Нощен хоризонт'' и Станислава Пирчева - Ава. Росица Копукова също представи мои книги в предаването ''Рано в неделя'', за което съм благодарна.

Бих искала да отбележа, че книгите ми се издават от ИК ''Компакт Принт" ЕООД, град Видин, а в списание ''Картини с думи и багри, списание за литература и визуални изкуства'' на доктор Габриела Цанева съм и гост редактор, където представям много нови и млади български автори.

Имам творческа страница "Светулки през ноември и Людмила Данова", където редовно публикувам свои произведения и организирам различни конкурси. Голямата награда в три от тях бе издаване на книга, аз с лични средства финансирах издаването на книгите на победителите.

Имам множество участия в различни конкурси в страната и чужбина, с доста награди и отличия. Трябва да отбележа първото място за проза в конкурс ''Небесни меридиани", Израел, първо място в конкурс ''Зима" на ССП от 2025 година, първо място в конкурса на Славянско дружество в България за есе, а второто място отново за есе в конкурс ''Витошко лале'' - София ми е особено ценно, защото над 300 автори участваха в надпреварата. Ценя всяко отличие и всяка награда, просто трудно ще ги събера в няколко реда, затова се извинявам на всички, които не споменавам.

От 2024 година съм член на Съюза на свободните писатели за България.

Накрая бих искала да спомена, че съм детски учител и често пъти първите слушатели на моите приказки и стихове за деца са моите възпитаници. Работя с деца с удоволствие и смятам, че това е моето призвание.

Завършила съм книгоиздаване и книгоразпространение в София. Учила съм и психология в Нов български университет.

Моето кредо е  ,,Няма начин да няма начин" и твърдо вярвам, че всичко се случва в точния момент.

Димитър Драганов за книгите на Людмила Данова:

Книгите „Вещица беше Виола“ и „Вещица беше Виола 2“ съдържат в себе си разкази с главна героиня добрата вещица Виола, както и други разкази. Виола е вещица, чародейка, магьосница и знахарка, веща жена, от онези, които помагат и спасяват, от онези, които помнят и предават наученото от поколенията преди тях за силата на енергията, за доброто, за прошката и благодарността, за... живота!          

Ако „Стопанката на Господ“ на Розмари де Мео е четиво за българската магия, за силата на рода, за вярванията и традициите, то книгите за Виола са с много близка тематика, с главна героиня една веща жена, която е посветила себе си в помощ на всеки нуждаещ се, която добре знае, че всичко е енергия, че ние сме енергия, която е овладяла стихиите, която е подчинила знанията и уменията си в полза на доброто за хората. Виола е от ясно виждащите и чуващи хора, които умеят да се докосват до вселенските тайни, като същевременно с това спазват неписаните природни закони. Тя е сред нас, за да бъде в полза на всеки, който има нужда от помощ.     

В книгите ще намерите енергийни практики и ритуали, полезни съвети, които могат да бъдат в подкрепа на житейския ви път! Във втората книга за Виола има разкази, които са продължение на разказите от първата и също така са включени и нови истории. В другите разкази, които са включени в двете книги се обръща внимание към вечните теми за любовта, (разказ „Купидон“), за животните, разкази „Лисичката„“, „Вълчицата“, „Шарко“, за човешките взаимоотношения, за уважението към родителите, разказ „Благодаря ти, мамо“.

Двете книги за вещицата Виола са книги за доброто, което винаги побеждава!  

Людмила Данова в откровение:

- В книгите си за Виола говорите за енергия и природни закони – според Вас какво може поезията да „открие“ или „освободи“ в човека?

- Поезията, мерената реч, римата носи специфична вибрация. И чрез нея може да се „освободи“ човешката душа и емоция, да се преработи травма. Чрез поезията се повишава жизнената енергия. Позитивизъм носи. Моята Виола извършва ритуалите си, като ги придружава с текстове в рима. И това не е случайно. 

- Смятате ли, че има поезия, която идва от подсъзнанието или от „нещо висше“?

- Да, има творчество, което идва свише. Не само поезия, но и проза, сякаш авторът записва нещо, което някой му диктува. Поезията, която извира от душата на поета често е плод на неговото подсъзнание. Когато се пише не заради самото писане, а заради потребност да изразиш себе си.

- Обществото ни боледува твърде дълго време – защо все не успяваме да намерим лек?

- Моето лично мнение е, че това се случва, защото се отдалечихме твърде много от корена си, от традициите, от вярата. От природата и същността си. Водим се по чужди модели. А имаме прекрасна страна с безкрайни природни дадености. И също така имаме история, която забравяме. Или променяме. Тъжно е. Но вярвам, че ще се осъзнаем като общество и ще намерим така необходимия лек. 

- Предстои ни националният празник – дали не сме позагубили нашата българска идентичност през годините?

- Честно казано има стъпка назад в това отношение и причините са тези, които току-що изброих в горния отговор. Но в малките населени места ми прави впечатление, че има повече прояви на почит към националните празници и герои. Това е радващо и ме кара да мисля и да се надявам, че българската идентичност няма да се загуби. Трябва да помним какви сме били, откъде сме тръгнали, през какво сме минали. Всичко е част от нас и пътя на България.