Последни новини

Търсим, намираме, откриваме или преоткриваме, но дали се променяме!?

В последно време чета толкова много писания, които са запълнени с омраза, злоба и ненавист и си мисля – колко дълбоко сме наранени като хора, та сме забравили за простичките неща, които ни карат да обичаме и да си помагаме..

 

Със сигурност оправдания за тези си разсъждения защо сме такива ще намерим много, но дали ще намерим сила да признаем, че самите ние сме такива и това може би оскърбява най-вече самите нас. „Едва ли!“ – ще кажат мнозина, защото каузата е загубена още преди да започне борбата. Трудна борба водим на оцеляване, а ние бръщолевим за едни неща, които за някои са възвишени, за други са онази нормалност която ни е напуснала и трябва да я търсим, за да се върне в нас.

 

Оценяваме, отбелязваме, размахваме пръст, дори нагрубяваме и откровено лъжем, и въпреки всичко го правим силно и гръмогласно, като че ли това ни прави особено праведни. Едва ли… Но присъстваме във времето на силно говорещите и нищо неказващи хора …

 

Замислих се за всичко това покрай една мисъл на Хувър: „Аз не искам да съм обикновен човек. Мое право е да бъда необикновен … ако мога. Аз търся възможности, не сигурност. Не желая да бъда гражданин, унижаван и затъпяван от надзора на обществото. Искам да поемам премерен риск, да мечтая и да градя, да се провалям и да успявам. Отказвам да заменя стимулите за милостиня. Предпочитам житейските предизвикателства пред живота на гарантираното съществуване, трепета от реализацията пред застоялия покой на утопията…“

И пак си мисля, че трябва по здраво да стъпваме на земята и да се опитваме по-реално и истински да оценяваме това което сме всъщност, колкото и усилия да ни струва. Така пораженията за околните и за нас самите ще са по-малки и незначителни, а резултатите – по-истински и добри.

 

Но пак да се върнем на Хърбърт Хувър: „Налице е опасността да създадем култ към обикновения човек, което означава култ към посредствеността.“

Много са обикновените човеци, които са в този култ, трудно си представят, че могат да излязат от него, защото този катапулт ще ги приземи ужасно и завинаги!

А иначе: „Разликата между диктатурата и демокрацията е проста“ – обичал да казва Хувър – „диктатурите се организират от горе надолу, а демокрациите обратно – от низините към върха.“

 

Вече не съм сигурен, че тази работа е проста. При нас тези прости работи все не са толкова прости и ни се случват по сложен и болезнено продължителен начин.