Последни новини

За изложбата „Пространства на конюнкция" на Национална галерия на Македония:

КАРТОГРАФИЯ НА ФРАГМЕНТА: НАРАТИВИ, ГРАНИЦИ, ПАМЕТ

Кураторски екип: д-р Ана Франговска, Горанчо Гьоргиевски, Мая Неделкоска-Бързанова и Мая Чанкуловска-Михайловска

Проектът „Пространства на конюнкция" установява изкуството като динамично пространство, в което интимни, лични фрагменти се преплитат с колективни спомени и културни матрици като театър на напрежение и симбиоза. Тази изложба изследва крехката граница между малките истории от интимния свят на индивида и големите наративи – широката, сложна мрежа от големи исторически и културни наративи – концепция, произтичаща от Жан-Франсоа Лиотар и неговата критика на „метанаративите".

Според Лиотар, в постмодерната епоха губим доверие в „големите наративи" (metanarratives) и пространството за истина се отваря чрез различни „малки разкази" (petits récits). През тази леща, произведенията в тази изложба отразяват потенциалното напрежение между общественото и индивидуалното, не като конфликт, а като връзка – търсене на нови рамки, към която допринасят индивидуалните спомени, без да бъдат препълнени от колективната памет.

Чрез графика, рисунка, фотография, видео, обект, колаж, художниците не само разказват истории, но и изграждат мултимедийни платформи, в които всяка медия се превръща в отделен канал за свързване. Различните техники функционират не само като формални избори, но и като активни стратегии за преодоляване на личното и колективното.

Границите – като физически и символични линии – са изобразени чрез различни материали и медии. Те са разграничения, но и порти. Живеем в култура, в която колективната памет често засенчва индивидуалността. Повтарящите се образци, текстури и клонирани форми почти „колективизират" индивидуалните преживявания. Това е интригуващо изследване на хомогенността и нейното ограничение из визуален език, който провокира усещане за еднаквост в локалната и глобалната памет. Роберт Янкулоски и Кристина Пулейкова, например, чрез фотография и видео, отварят въпроси за истината и фикцията (спекулативността) в съвременната визуална култура. Велимир Жерновски и Георги Господов, с ръчни и дигитални интервенции (чрез материалността и тактилността на обекта в случая на Жерновски или анимираното видео в случая на Господов), създават алтернативни карти на паметта – с внимателно конструирани детайли и текстурирани повърхности, които насърчават зрителите да се включат в интимна археология.

Деконструкцията, както е предложена от Жак Дерида, тук е реализирана чрез методи на фрагментация, рисунка и видео. Моника Мотеска, Дарко Алексоски и Методи Ангелов-Мето, чрез разчупване на формата и композиране на неочаквани визуални хибриди, проблематизират стабилността на визуалните и паметните записи. Те оперират върху връзката между цялото и фрагмента – разграждайки наратива, за да го изградят отново под формата на „колаж" или обект, който отказва еднозначно четене.

Глобалната амнезия и идеята за фалшива памет оспорват начина, по който се формира колективната памет в дигиталната епоха. Както предупреждава Лиотар, губим всеобхватни, всеобхватни наративи – но това е и възможност за изграждане на по-малки, критични форми на значение. Чрез смесени медии и дигитални манипулации, Шкипе Мехмети и Ирена Паскали създават произведения, които се колебаят между документ и фикция – предизвиквайки крехките граници между автентичната и конструираната памет. Мултимедията в този проект е ключов инструмент за задълбочаване на критичното четене и затова Михаела Йовановска, чрез прозрачността на медията и чрез наслояване, си играе с повторението и вариациите – като визуална метафора за колективна еднаквост, която едновременно обединява и заличава индивидуалните следи.

В тази изложба, художниците стават медиатори между фрагменти – лични фото спомени, гласове или празнини – и тяхното пресичане с паметта на публичното пространство. Славица Янешлиева, с фината си работа, която съчетава графика, текст, рисунка и обекти, изследва как наративите се фрагментират и преоформят чрез лични архиви. Георге Йованович, Александър Станковски и Иванчо Талевски използват рисунка и фотография, за да материализират идеите за продължителност и разпад, докато Жанета Вангели и Верица Ковачевска внасят чувствителна поетика чрез обект и фотография (видео), като всяка линия и следа следват пулса на паметта.

Мария Сотировска и Кристиан Йовановски използват текстурирани повторения (текст, трансформирана памет), за да стимулират визуален диалог за колективната памет. Игор Сековски, междувременно, чрез скулптурно концентрирана фрагментация, повдига въпроси за дехуманизацията на колективното за индивидуални цели.

„Пространства на конюнкция (спояване)" е многопластова мултимедийна мрежа, която настоява за активен зрител и съавторство. Всеки, който влезе в тези пространства, влиза във връзка с фрагменти – фрагментираните следи от интимното, архивирани в материали, които непрекъснато се опитват да се съберат в ново цяло.

Тази изложба ни кани на плуралистично, критично и емоционално пътешествие – през спомени, граници, колективни структури и нестабилни потоци от значение. Тя е документ и карта. Тя маркира територията, където материалите и идеите се събират, където паметта не е стабилна, а се превръща – като колаж – в жив организъм, който призовава за повторно сглобяване. Преживейте тези пространства на съвпадение като жива терминална система: отворена, сложна и несигурна.