Последни новини

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА – 2025 – обзор на Габриела Цанева

ОБЗОР И КРАТЪК АНАЛИЗ ПО ПОВОД ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС ЗА ТАНКА ПОЕЗИЯ „ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА“

Днес, когато резултатите са обявени и всички конкурсни творби са публикувани в медията на издателство gabriell-e-lit – списание за литература и визуални изкуства „Картини с думи и багри“ отново си задаваме въпроса – каква е равносметката от това състезание.

21 участника, някои от които вече за трети път участват в конкурса; друга са нови автори, както утвърдени имена в областта на кратките източни форми, така и хора, които за първи път посягат към този изказ на поетично вдъхновение.

Това, което със сигурност може да се каже е – изключително силно представяне на всички!

Дали конкурсът „възпитава“, дали утвърждава и развива своята собствена естетика и естетиката на танка поезията, или и други фактори допринасят за това, трудно е да се каже, но в настоящото издание всеки стих, всяко петстишие, всяка поетична поредица или вплитане на поезия с прозаичен фрагмент носят белезите на високо художествено майсторство и добро разбиране на философията на жанра с неговите нюанси и многопластовост.

*

Всяка стихотворна миниатюра носи собствена емоционална дълбочина, образност и стил.

Преобладават теми като преходността – в екзистенциален и вътрешноличностен смисъл, цикличността на сезоните, родовата памет, любовта и вътрешното търсене.

В съзвучие с наименованието на конкурса са търсени някои от основните теми и образи в представените творби.

Очаквано, най-много автори се включват в първия раздел:

РАЗДЕЛ ТАНКА ПОЕЗИЯ

В него участват 19 автори с общо 34 творби. Може да се обобщи, че източната поетична традиция и естетика властва в голяма част от тях като основна емоция, тема и послание свързани с времето и сезоните. В много стихове лирическият аз съзерцава преходността на лятото, есента и цикличността на живота.

Не липсват ярките акценти на любов и копнеж – еротично напрежение и нежност, преплетени с емоционална интимност. Интересен, но много важен контрапункт намираме в темата за културната памет, която създава дълбок емоционален пласт.

И както във всяка добра поезия, в творбите се срещат тъга, загуба, пречистване, но и надежда в крехките моменти на пробудено съзерцание и осъзнаване.

*

Език и стилът остават до голяма степен близки до хайку естетиката, като не успяват да „изпълнят“ с дух и съдържание по-широката танка форма. Стиховете притежават вътрешна музикалност, натоварена със сетивна образност: вкус (череши, вино), допир, зрение, звук – за изразяване на вътрешни състояния.

Черешата, вплетена като символ и основание на конкурса, е и централен образ, олицетворяващ младост, сладост, спомен и тленност. Силни символи, които се открояват са баба и дом – еквивалент на закрила и памет.

*

Това, което отличава този конкурс от други конкурси за танка поезия е наблягането върху българската културна идентичност.

Именно тази черта търсим като организатори; именно това е целта ни – да възпитаме у българския поет-любител на източните поетични форми и философия българска чувствителност, българска идентичност на тематика и изразни средска, вложени в далекоизточната форма.  

Прекрасно е, когато български поет може да „облече дрехата“ или да „влезе в кожата“ на японската културна традиция, но това, което оставя като послание и литературен факт не е „българска танка“, а просто добър образец на танка, който при всички случаи остава копие, макар и съвършено, на нещо друго. В този аспект, приятно впечатление прави присъствието на тематичните образи кукери и кирилица – препратки към българската култура и идентичност.

*

Природните елементи не липсват; те са част от всяка поетична традиция, макар често да се приписват като изключителна характеристика на кратките източни форми (хайку, танка, седока) – буря, лилии, чайка, хризантеми, слънчогледи.

В случая те са ярки метафори за чувства, мисли и загуба. Може да се каже, че представените петстишия улавят пулса на българската емоционалност.

Някои творби се отличават със сетивна плътност, други с философска лекота, но всички заедно показват богатството на съвременната българска поетична мисъл.

РАЗДЕЛ ТАНКА ПРОЗА

В следващия раздел от конкурса, „Танка проза“ участват 9 автори (според регламента – с по една танка проза).

Всяка от тези творби носи особен емоционален заряд – нежност, копнеж, извисяване, но и битов реализъм, ирония и философска дълбочина. Всеки автор намира свой уникален тон, а читателят се чувства като поканен в лична изповед, разказана през образи.

Тук също основен образ е черешата, натоварена с различен смислов еквивалент, но не липсват и други природни елементи като облаци, вода, слънце, зазоряване, време – като протяжност и философска категория. Текстовете често се разгръщат от ежедневното към метафизичното, като преливат между проза и поезия със силна лирическа насоченост.

*

Да, танка прозата, по своята същност е симбиоза на поезия и проза. Именно тази пълна, естествена симбиотична вплетеност постигат Александър Алекс. Дъбнишки, Анна Димитрова, Ирина Пожарицка.

Те създават разкази с танка включвания, които се четат като есеистична поезия. Това придава на текстовете особена живост и сетивност, а липсата на формални граници между жанровете обогатява художественото въздействие.

Цикличността, като символика на духовна практика и природна даденост е доминираща тема в „Зазоряване“, „Моята надпревара с времето“, „Денят и нощта“ – творби, които тематизират личностната промяна и времето като вътрешен ритъм.

Доминираща тема в текста на Цветана Качерилска е любовта, съчетана с човешка близост, издигната до висотата на лична религия.

Не липсват и елементите на еротичното и плътското като естетически акт, но и духовно сливане („Черешова магия“), както и битовата ирония и човешка уязвимост при Бранимира Кунчева, представени като деликатна социална критика.

Обединението на религиите и човешкото състрадание силно представено в „Гривната“, истинска метафора на духовен синкретизъм.

Любовта към естествените образи (череши, слънце, облаци) е недвусмислена – използват се като метафори за чувства, състояния и идеи.

*

В прозаичните фрагменти се долавят влияния от модерната кратка проза и есеистика – близко до формата на поетични миниатюри, което кара танка прозата да изглежда монолитна, вътрешносвързана и логично-емоционална постройка.

Без съмнение, представените творби формират уникална колекция от духовни и сетивни миниатюри, от текстове, които обединяват човешкото с космическото, ежедневното с извисяването и духовното пътешествие.

Редките препратки към култура, религия и история не са декларативни, а живо интегрирани в същината на израза.

РАЗДЕЛ РЕНСАКУ

В този раздел журито определи 11 участника (според регламента – всеки автор представя едно ренсаку).

Общото впечатление е, че темите от разделите за танка поезия и ренсаку се припокриват, вплитат и взаимно допълват. Понякога изглежда, че авторите не са се доизказали в своите две петстишия, предста-вени за участие в първия раздел и са продължили с ренсаку.

Много силно въздействат именно тези творби, които запазват обща свързаност с цялостното авторово присъствие в конкурса.

*

Поради сравнително малкия брой участници (21) и факта, че повече от една трета от тях представят творби в трите раздела (8), тази година журито реши да не присъжда награди за цялостно представяне.

С това не омаловажаваме факта и значимостта на цялостното творческо послание на авторите, избрали именно тази най-пълна и многопластова форма за изява в „Черешовите води на българската танка“, а те са Александър Алекс. Дъбнишки, Ангелина Михайлова, Анна Димитрова, Бра-нимира Кунчева, Ирина Пожарицка, Людмила Данова и Христилия Кулева.

А сега, ето и няколко щриха, с които ще представя моя поглед върху конкурсните творби на отделните автори.

1. Александър Алекс. Дъбнишки

Добре познат в средите на читателите-любители на източните поетични форми, но и на онези, които търсят задълбочено философско-есеистично повествование.

Автор, който неуморно, чрез различни изразни средства, през различни философски ракурси търси и изследва пътеките на духа и сетивността. За трети път участва в конкурса на изключително високо ниво. Тази година отново печели две престижни отличия – първо място (поделено с Ирина Пожарицка) в раздел „Танка проза“, втора награда в раздел „Ренсаку“ и отличие в раздел „Танка поезия“. Какво повече би могъл да получи един автор за участие в даден конкурс?! Една обща оценка за изключителност на стил, език и цялостно усещане и послание, с които изгражда творбите, написани и изпратени за конкурса.

Можем ли да кажем, че тематиката на произведенията и в трите раздела на състезанието е желание, усещане за телесност, еротичен копнеж? Може би.

Със сигурност – стила е силно сетивен, въздействащ върху вкус, допир, обоняние.

Контрастът между видяно/вкусено; търсенето на брод между умозрителното и телесновкусеното е добре намерен и точно премерен, за да даде опора в неравновесното състояние на лирическия Аз от танка „Потни копнежи“, която селектирах сред най-добрите произведения от първия раздел на конкурса.

Много силна е и втората танка, представена от автора.

Преливането на изтичащото опиянение, въплътено в глътките вино, в опозиция на набъбващия грозд на желанието е добре намерен образ на неудовлетворимия стремеж към чувствена сладост.

*

Няма да скрия, че дадох максималната оценка от 10 т. за танка прозата „Черешова магия“.

Изключително трудно решение, но в този текст може да се намери всичко – от цитат на байроновата поема (добре балансиран, едновременно източник-основание на авторовата танка и обобщен образ на безвремевата същност на опозицията невинност/извор на желание в световните литературни образци и българската литературна традиция, до дриади, сатири, флейти – препратка към елинистично-националното наследство, свързващо българските земи с най-древните митично-религиозни практики, за които има писмени източници и които са част от фолклорно-народностното съзнание.

Всичко това, обвързано с усещането за нетленен спомен, една протяжност през време и пространство, която едновременно е копнеж и болка, и сладост, и възторг.

Митично флоралните мотиви на повествованието създават чувствена атмосфера и очакване за пълна физическо-емоционална наслада и удовлетворение, в дъното на което тлее копнеж по онова недостигнато недостижимо, което е остава отвъд тленното.

*

Ренсаку „Устни“ следва словесно-стиловата рамка на танка прозата, като създава чувствено, романтично, леко мистично настроение и запазва атмосферата на еротична нежност – една игра между природа и тяло.

Композирано като диалог между Той и Тя, ренсаку дава допълнителна свобода на изразяване, както и обобщаваща характеристика на героите, облечени в своите социално-биологични дрехи, без да отнема възможността въображението на читателя да прави своите предположения и допълнения.

Третираната тема – чувственост, страст, вечност на любовното докосване остава вечна за поезията. Неслучайно печели втора награда в своя раздел

Акцентите, които могат да се отделят и обобщят и които характеризират конкурсните творби на Александър Алекс. Дъб-нишки са еротично напрежение, възбуда, плътна и чувствена емоционална атмосфера, очертана от слънчев, сетивен, омагьосващ поетичен тон.

2. Ангелина Михайлова

Ангелина Михайлова за втори път участва в предизвикателството „Черешовите води на българската танка“, но е позната за нас и като автор, отлично представил се в конкурса за хайку поезия на НЧ „Интеркултура 21 век – 2006“, който също подкрепихме.

Нейни творби намираме и в трите раздела. Темите, които засяга са приятелство и постоянство. Въздига образът на черешата като награда и изпитание. Поезията й е морална притча, облечена в образност.

*

Внимание заслужава танка прозата „Зазоряване“. Много стегнат, добре изграден разказ за новото начало, което търсим за себе си, у себе си; добро вплитане на темата „черешов цвят“. Красив поетичен завършек – ярки сравнения с метафорично изражение.

Творбата е част от моята селекция.

В ренсаку „Сладки черешки“ – авторката търси римата, улавя настроението на детското очакване. Жизнерадостна, ведра поезия, която отразява атмосферата на лятна игра, семейна топлота със закачлив, нежно-естетичен тон. Селектирала съм тази поетична поредица, но лично на мен други творби ми от този раздел ми допаднаха повече.

3. Анна Димитрова

Доказан майстор на кратките поетични форми, добър познавач на източната философия и култура; пътешественик, който не просто е чел за Далечния изток, а го е видял и преживял. Тази житейска подплата не се натрапва на читателя, но деликатно прозира през тъканта на поетичния изказ, като имплицитен за автора светоглед.

Участва в конкурса с танка проза и ренсаку.

*

С танка проза „Гривната“ талантливо, иносказателно защитава голяма идея – идеята за приемането на различния; идеята за търсенето и намирането на допирни точки в различието. Една болезнено нужна на днешния ден тема е доказана по блестящ, но ненатрапващ се, деликатен начин.

Прозаичният фрагмент е изграден като притча. Създава настроение на изумление и търсене, които кулминират във философска тишина, съзерцателност и приемане.

Поетичният акцент е умело изгражда олицетворение, което оставя траен отпечатък в съзнанието и възприятията на читателя. Селектирах творбата с 8 т. не защото няма качества за повече, а защото вече бях дала по-високите оценки на други две творби, които ме плениха.

*

Много силна образност е постигната и в ренсаку „Море“. Разказът е линеен, в първата танка липсва „прекъсването“, но то не е нужно за общото послание. Настроението е носталгично, подтиква към философски размисъл за важните неща от живота, леко тревожно.

Атмосферата на романтична идиличност, примесена с екологична тревога е предадена с лирично съзерцателен тон, който поражда усещане за космическа широта и безкрайна дълбина в бездната на отминали епохи. Силно се усеща стремежът към намиране на идентичност, която авторът търси в медитативно сливане с мястото и природата.

Неслучайно последната танка е пълно олицетворение/отъждествяване-сливане на природния образ с човека. Ренсаку „Море“ също е част от моята селекция и също не получи толкова висока оценка, колкото заслужава.

Това ми дава основание да подчертая, че представянето и класирането на Анна Димитрова е още един пример за това, че конкурсните резултати не могат да дадат най-правилната картина за качеството на конкурсните творби и да отразят в пълнота и дълбочина истинската стойност на изкуството.

4. Богинка Матеева

Богинка Матеева за първи път участва в конкурса, с две петстишия в раздела „Танка поезия“.

Оригинален автор, експресивен,  минимистичен стил. Композира своите кратки поеми чрез накъсване и наслагване на образи, градящи настроения. Тематиката е характерна за източните поетични форми – смяната на сезоните, носталгичния спомен, надеждата за пролет и ново начало.

В поетично движение между минало и бъдеще вплита класически символни образи – мокър пясък, самотна чайка – самота и изстиване; с национални – ябълка, орех – знаци за плодородие, сбъднатост, близост.

Интересно е да се следи развитие на авторката и представянето й в следващи проекти, свързани с източните поетични форми и философско-естетически послания.

5. Боряна Ботева

Познато име от участието и впечатляващото й представяне в първото издание на националния конкурс за хайку на НЧ „Интеркултура 21 век – 2006“, което подкрепихме.

Първо за авторката участие в „Черешовите води на българската танка“ – избрала е да изпрати за селекция две танки.

Дълбоко нюансиран философски контекст трябва да се търси, за да уловим смисъла на нейната поезия. Първият, видим пласт, с който се сблъскваме в първото петстишие е чувство за преходност. Хризантемата, като символ на есента е силен образ, както в японската поетична традиция, така и в българската. У нас, обаче, тя е символ и на смъртта. Усещането за тленност постига своята пълна концентрация и сгъстеност в третия стих на танка – „с примес на лято“. Именно това „смесване“ на противоположности изостря още повече загубата. Тук се прекъсва линейният разказ, останал в плоскостта на сезоните, за да бъде тласнат читателя към осъзнаването на действителната тема на танка – разказът за пустота и отдалечаване – от „сега“ и от „преди“, като в прехода между сезоните се търси възможността за бягство, за отграничаване от минало и настояще.

*

Същото нагнетено настроение намираме и във втората танка.

Тук границата между природната и градската среда е загатната с израза „бар на кея“, който включва едновременноста на човешката глъчка и усещането за край – кеят, като граница и предел.

Опит за откъсване от  болезнените отношения, търсенето на общение с природ-ните елементи, за сметка на ежедневното, умело очертан с емоционалните алегории джаз, уиски и лед.

Усещане за недовършеност остава да витае след прочита на последния стих.

Много силно въздействаща втора танка, макар аз, а и другите членове на журито да селектирахме първата, с която напълно заслужено Боряна Ботева печели първа награда в раздела „Танка поезия“.

6. Бранимира Кунчева

 Участва за трети път в „Черешовите води на българската танка“, като в настоящото издание представя творби във всички раздели. Автор, чието име не може да се отмине, а творбите да останат незабелязани.

За раздел „Танка поезия“ е подготвила едно петстишие, в което със завиден минимализъм, заключен в позабравените думи „одумки“ и „дувари“ третира темата за дом, съседски бит и опустяване в силен контраст на ежедневното и сакралното, постигнат с прекъсването на линейния разказ в танка.

В танка прозата „Г-н Север и г-жа Юг“ настроението е друго. Отново смесено – леко иронично, меланхолично, самовглъбено, вместено в игриво-интимна  емоцио-нална атмосфера. Тонът е едновременно саркастичен и с нотка на човешка топлота и разбиране – всеки може да бъде г-н Север и г-жа Юг. Селектирах текста в моята сбирка с най-добри произведения.

*

Ренсаку „Моят град“, за мен е изключително постижение, визиращо свързаността на човека в неговата градска среда с природата и нейните закони.

Три кратки поетични миниатюри, които използват метафора, олицетворение и реификация по много изразителен начин.

Олицетворенията и в трите танки са много красиви, поетични, нежни.

Но в това ренсаку интересното, уникалното е отношението на допълване и опозиция между метафора и реификация, използвана и в трите танки.

Нека започнем с първата фигура – „аз съм люляков храст“ – лирическият Аз се отъждествява с храст, което внушава нежност, уязвимост, пролетна свежест и начало, но налице е и реификацията – пълно сливане с природата… или обезличаване.

Втората танка идва, за да даде отговор – през погледа на сивата чапла, перките на рибите галят речния камък.

Отново метафората „аз съм речен камък“, с която поетът се отъждествява с неподвижната хладна устойчивост, но и д обтекаемостта на речния камък граничи с реификация. Може да се каже, че това е класически пример – човек да се представи като най-неодушевения, твърд и безпроменен предмет – камъка.

Внушение за застиналост, самота, вътрешен покой. Но – не, в случая камъкът е речен и усеща нежността на докосването – „перките на рибите ме галят“ (израз, сам по себе си олицетворение – рибите извършват човешко действие).

Във финалната танка метафората „аз съм стара крепост“ също е и реификация: поетът се представя като архитектурен обект, за да внуши твърдост, самота, устойчивост и достойнство.

Чрез олицетворението „венчилото ми недокоснато от времето“, времето е представено като действаща сила, но посланието остава – внушение за недосегаемост и неподвластност.

*

Това ренсаку, с неговите три танки е прекрасен пример за съвместно използване на метафора и реификация, при което човекът се слива с природата и предметния свят, но не губи своята чувствителност – напротив, чрез това сливане се изразява вътрешно състояние, емоция, философия и е част от моята селекция на най-добри творби.

Напълно заслужено печели първа награда в раздела „Ренсаку“.

7. Вероника Иванова

Изключителна танка!

Авторката участва за трети път в конкурса, като във всяко издание представя минимален брой творби – по едно или две петстишия, като всеки път те са съвършени, издържано в класически японски стил като тематика, съдържание и естетика.

Пленителна, елегантна поезия, подсказваща преходност, ранимост и загуба.

Дълбоко интимна лирика, болезнена образност, която свързва окапалия черешов цвят със стъпканото чувство.

Много висока оценка получи в личната ми селекция за най-добри произведения.

*

Неслучайно Димитър Анакиев в своя анализ на конкурсните резултати от настоящото издание на конкурса споделя, че „ако това състезание беше оценявано от японски селектори, те щяха да й присъдят първо място.“ И допълва – „нежна и елегантна любовна танка, базирана на метафора“.

Трудно е да се добави нещо повече към това – може би само да се подчертае фактът, че настоящият конкурс имплицитно, със заглавието си подсказва, че се отнася до „българската танка“. И, съответно търси и цели да намери и развие българската образност, тематика, съдържание/словесност, сетивност и естетика, вплетени и изразени в/чрез формата танка. Но това не изключва, а напротив, селектира, отличава и утвърждава общочовешки ценности, философски прозрения и естетически образци.

8. Дафина Кузманова

И тази година Дафина Кузманова участва в „Черешовите води на българската танка“ – отново с две петстишия в раздел „Танка поезия“ и с ренсаку.

Наситена визуално-натуралистична образност, постигната с емоционално дели-катен стил. Селектирах първата танка, която ме плени с изящната си поетика.

Просветление, мъдрост, светла тъга лъхат от всеки стих на втората танка, в която паметта за бащата покълва в зърното на мисълта.

*

Интересно е символното значение на  „слънчогледи“ и „портата“ – и двете, в контекста на танка, могат да се свържат с идеята за цикличност. „Млади слънчогледи“, отвъд очевидността на „гледам слънцето“ – „следвам денонощния цикъл“ е и символ на дълбока, същностна промяна, зависима от потока на времето и цикличността на сезоните.  

„Портата“ като символ на прехода и прераждането е онази безкрайна възможност за повторение на преживяното чрез връщане към спомена за него, която мечтаем и от която се боим

Висока оценка в моята селекция дадох на ренсаку „Дългият път“ – разчупено, символично-образно авторът отново поднася идеята за кръговрата.

Във всяка от трите танки линейният разказ, свързан със сезоните и природа е рязко прекъснат с поантата на авторовото заключение. Създава настроение на вдъхновена мечтателност и природна хармония, балансирани с усещане за вътрешно просветление.

9. Диляна Тодорова

Диляна Тодорова за първи път участва в конкурса, но е автор с усет към източните поетични форми и естетика. Име, познато от редица конкурси за хайку. Представя едно петстишие в раздела „Танка поезия“. Темата – пристанът като грях и страдание създава нагнетена, драматична атмосфера, която очаква своята развръзка. Олицетворението е основен поетичен похват, който оставя отворен край на кратката поема.

10. Евгения Кънева

Евгения Кънева също е нов за конкурса автор. Споделя, че за първи път пише танка. Изпраща за конкурса две петстишия, но второто от тях може да се чете и като поетичния фрагмент на танка проза. Силен, многопластов образ – човекът, който с огън спасява дърво от премръзване; тук може да се търси и битката на стихиите, и крехкостта на живота/раждане/плодородие; но можем да видим и положителната роля на антропогенния фактор при взаимодействието цивилизация – природа.

*

Оригинален автор, с вроден усет към източната естетика, който има какво да предложи на любителите на поезията.

В първото петстишие младост/сладост и спомен се вплитат чрез рефлексивно насочена лирика – черешите са символът на вечното блаженство на детството и неугасващата носталгия по отминалата младост; прекъсването в конструкцията на танка извежда авторовата констатация „младостта е кратък сезон“ като послание.

11.Ирина Пожарицка

Участва за първи път в „Черешовите води на българската танка“ и представя творби във всички раздели на конкурса.

Впечатляваща изява, която говори за овладяно поетично майсторство и познаване на източната естетика и философия.

Вечността и вечните ценности, като основни обект на поетично изследване са представени чрез философски минимализъм и дълбочина в поетичния изказ.

Обобщената тематика на творбите е опитът да се достигне/постигне  състояние на просветление и разбиране на основните категории на духовността и битността.

*

С минималистичен стил Ирина Пожарицка очертава контраста между земно и небесно – обект на нейното изследване – от първата танка, представена за участие в раздел „Танка поезия“ до последния стих на ренсаку „Дните са къси“.

Второто петстишие има въздействието и концентрираната мъдрост на афоризъм.

*

В танка прозата „Въображаемите разговори на учителя и ученика“ усещаме силен будистки елемент, защитен с добра поезия; философско пътуване към себе си, поставено в рамката на диалог.

Тонът е спокоен, привидно гладък, с привкус на дзен, който предразполага към емоционална атмосфера на нирвана, в която се усеща стремежът към пробуденост – жилката, която авторът държи опъната.

Тук поетичните и прозаичните фрагменти очертават типажа на персонажите – търсещата отговори младост достига/докосва, но и руши рутината на достигналата мъдрост зрелост. Участва в моята селекция с втората най-висока оценка.

*

„Дните са къси“ е кратко, но многопластово ренсаку от две танки, като строго е спазена формата на танка петстишията; изградени с ярки метафорични образи.

Всяка танка разказва различна история, двете заедно създават образа на зимата и любовта – интересна, нестандартна интерпретация на темата за любовта, свързвана обикновено с горещото, с лятото, или с пролетта. Настроението на уединение и уют създава усещане за сладка нега, недоиз-казаност и недовършеност. Много силна, сетивна образност – „дните са къси – зимата е без дъно“; „малък нощен сън – като топъл комат хляб“. Атмосферата загатва интимна близост, сезонна тишина. Тонът е мек, съзерцателно-философски.

12.Калин Раймундов

Авторът за втори път участва в конкурса. Име, добре познато в средите на любителите на източните литературни форми и естетика. Оригинална, провокативна поезия. В настоящото издание на „Черешовите води…“ участва с две петстишия в първия раздел.

Търсене и отдръпване; отказ и празнота от недоизказаното откриване; един болезнен копнеж по онова недостижимо, което ни отделя от вътрешния стрес и разпад.

Втората танка е тематично свързана с първата. Две крайни настроения на единно състояние, което разказва за освобождаване чрез досег с природата и постигане на тишина – тишината вън, и тишината вътре.

Необичайно е, че тази завършеност е постигната с накъсан, фрагментиран изказ.

13.Калина Николова

Калина Николова за първи път участва в „Черешовите води…“. Представя две петстишия за първия раздел на конкурса, които могат да се четат като отделни творби, но и заедно. Тематиката в нейните танки засяга семейната обич, носталгията и загубата. Нежна, интимна поетика разказва за топли човешки отношения, домашен уют, тъга по отминалото детство.

Тук позабравени думи като „попара“ ни връщат нежността на целувката, близостта на прошепването. Тихо, интимно настроение, което контрастира с последния дъх/последното докосване, усещането за вина и прошка. Напълно заслужено отличие в раздела „Танка поезия“.

14.Людмила Данова

Участва за трета година с произведения във всички раздели на конкурса.

Нейното присъствие с устойчиво, високо качество на предлаганите творби дава видим щрих върху портрета на това състезание. Притежава индивидуален стил и деликатна чувствителност, с които представя на читателя важните за нея аспекти на живота.

Можем да обобщим, че в това издание на „Черешовите води…“ тя тематизира стремежа към пречистване, фалшивите, ненужни взаимоотношения и новото начало. В първото петстишие усещаме болката/необходимост от ново начало – „на чисто“; контрастът бяло/червено – символи на ново начало/чистота и зрялост/сладост/страст образно-сетивно въздейства при второто петстишие.

*

Много силна танка проза „Моята надпревара с времето“. Свързва умело стреса на ежедневния поток на живота, който ни залива и отмива с осмислените мигове на просветление, които можем да извадим от този обезличаващ поток, да ги преживеем пълноценно и запазим, ако пожелаем.

Едно светло прозрение, което създава емоционална атмосфера на преливане от напрежение към радост, едно послание от висотата на постигната житейска мъдрост.

Текст, който селектирах с висока оценка в своя подбор от най-добри творби и който достойно и заслужено печели втора награда в своя раздел само с две точки разлика след двете първи награди.

*

Ренсаку „Вода“ – красива, поетична картина на водата и пролетното пробуждане. Жизнерадостно настроение, което гради атмосфера на духовно възвисяване, чистота и съзерцателност. Чрез класическа образност – роса, река, слънце, Людмила Данова създава усещане за пробуждане и хармония с природата и нейните елементи, вплетени в живота. Включих тази танка поредица в моята селекция със съжалението, че не мога да й дам повече от петте точки, които бяха останали.

15.Мария Славова

Мария Славова участва за трети път в конкурса – пестеливо, с две танки през 2023 и 2024, а в настоящото издание с ренсаку „Какво може да ги спре“ – изключително!

Дадох най-високата оценка в селекцията си! Болезнено копнежно настроение, всепроникваща тъга от невъзвратимостта на живота и загубата във всеки смисъл и аспект.

Меланхоличната атмосфера, допълнително обезцветена от сянката на война и изпразненост завладява, заедно с искрения, вътрешно уязвим тон на лирическия Аз, който говори и за съпротивление и устойчивост; постигнато равновесие, но не примирение, отчаяние и отричане.

Основната тема – любовта като борба срещу раздели, война, загуба умело е защитена с танка форма с наситени образи, в които съществителните имат визуалното въздействие на прилагателни –автомат/бездушието на войната, прегръдки/силата на човешката близост, приклад/личността се изправя срещу терора…

Настроението, което оставя у възприемащия е сплав от болка и нежност, тишина на отсъствието и пулсираща неразрушима близост.

*

Трите танки са композирани при почти стриктно спазване на формата 5-7-5-7-7, но не това ги прави толкова въздействащи и успешни, фрагментарното накъсване на литейния разказ, който представя две теми в първата танка и три теми във втората и третата. Именно тази поливалентност на посланията, както и актуалната, но и с общочовешки, извънвремеви смисъл и значение тематика ме накараха да избера това ренсаку като най-добро в моята селекция и то зае своето достойно място в общата класация на третото издание на конкурса.

16.Петър Нешев

Оригинален автор, чието творчество и творчески изяви следя. Участник в първото издание на „Черешовите води…“ с отличие за цялостно представяне и отличия в разделите „Танка проза“ и „Ренсаку“.

И в настоящото издание участва с творби във всички раздели. Много мощни, различими послания.

Неговата поезия тематизира любовта като миг, илюзия, блян. Обобщеният стил е градска романтика, с препратки към природата като опозиция на ежедневното.

Облакът като метафора за нежност и преходност присъства и в двете петстишия от раздел „Танка поезия“.

Композирани при спазване на формата 5-7-5-7-7 те остават ритмично римувани стихове със звучене, близко до класическа западна поезия. Различно е отношението в метафората при първата и втората танка, което показва разнообразие в авторовия подход при описание на еднородни чувства и послание.

*

Танка прозата „Денят и нощта“ прави силно впечатление със своя афористично кратък и наситен прозаичен фрагмент и разгърнатата като ренсаку поетична опозиция. Философска дилема, решена с танка проза – стремеж към търсене на равновесие и бягство от сливането на крайностите – сивотата се превръща в протагониста на произведението. Оригинално композирана творба. Добре защитена теза с поетичните фрагменти. Настроението на тъга, породена от безнадеждна любов завладява възприемащия още с първите думи.

Следващите нагнетяват емоционалната атмосфера на меланхолична и загуба.

Включването на Луната и звездите във втората танка прави темата универсално-космична, като й придава повсеместен смисъл и значение, без да измества напълно сантиментално-поетичното начало.

Текстът участва в моята селекция и заслужено получава отличие в крайното класиране на конкурса.

*

Ренсаку „Поетът и дъждът“ също е част от моята селекция. И тук поетът търси вътрешна рима, като спазва формалната структура на танка, но резултатът е, че губи духа на танка.

Красиви, оригинални поетични образи „денят наметна дъждобран“, „в сив небесен океан облак плува“.

Настроение е подтиснато, носталгично, усеща се известна смиреност с урбанистичната изолация и самота, умело съчетана с творчески порив. Деликатният тон на авторовото послание въздейства и вдъхновява, като подчертава връзката между творчеството и природата. В това ренсаку можем да усетим една драматургична прогресия, изградена с необичайни, но присъщи за творчеството на автора образи – бял бастун (препращащ към слепота, но и към духовно просветление), стреха (уют и закрила), павета (градска среда, отчужденост, настилка, но и възможност за удар/нараняване – активно/пасивно).

Оставаме с тъжно-съзерцателно настроение, което ни дава основание за търсене на светлина. Ренсаку „Поетът и дъждът“ получава най-висока оценка сред отличените в раздела творби.

17.Радка Миндова

Участва за трети път в конкурса, винаги на най-високо ниво. Автор, добре познат с творчеството си в средите на почитателите на източните поетични форми.

Печели първа награда в раздела „Танка поезия“ в първото издание на „Черешовите води на българската танка“.

В настоящото издание изпраща три петстишия, като първите две могат да се разглеждат като ренсаку, озаглавено от автора „Черешови води“, макар тематично заглавието да остава чуждо на внушенията, изразени чрез поетичните фрагменти.

Без колебание, записах в бележките си, че всяка от трите танки, изпратени от Радка Миндова може да получи максималната оценка от 10 т. и след нелек размисъл, дадох тези точки на първото петстишие, с което авторката печели трето място в раздел в раздел „Танка поезия“.

*

Яркообразен, експресивен стил, в който детската невинност контрастира с болката на зрелостта. Вглеждане в житейските детайли – онези дребни случки, които отминаваме, но те някак остават в паметта като котви в уебстраница, които ни връщат изплъзващата се идентичност – може би това е разковничето за разбиране на нейната поезия.

Изострените сетива на читателя болят от ръбовете на загубата – така пестеливо описана във втората танка; колко можем да понесем? Стилът остава стегнат, минимистичен, формално подчинен на естетиката на танка, но и освободен тематично.

18.Светла Дамяновска

Светла Дамяновска за втори път участва в конкурса „Черешовите води на българската танка“, но познаваме и участието й в конкурса за хайку поезия на НЧ „Интеркултура 21 век – 2006“, който представихме по-рано тази година.

Представя две танки в раздел „Танка поезия“, тематично свързани, и ренсаку.

Тема на нейните творби е българският фолклор, конкретно кукерите като символ на пречистване. Чрез документално-поетичния си подход, представя контраста и преплитането на страха и човешката доброта.

*

Изключително ренсаку „Спомените“, което без колебание включих с висока оценка в селекцията си.

Настроението е топло-носталгично, подсилено от атмосферата на интимна памет, вплетена в спомен за селски уют. Тонът е лирически спокоен, почти сантиментален. Можем да извлечем като тема родовата памет и наследството, което получаваме, съхраняваме и предаваме… Но истински дълбокото послание е прозрението, че наследството е спомен. Много силен финален образ рисува последната танка – „Спомените ми/ са златното имане, /което кътам/във вехтата кесия/на старата ми памет.“ Танка, изградена при строго спазване на канона 5-7-5-7-7 – но с послание далеч надхвърлящо рамките на формалността.

В първите две танки цветната лексика привлича със своята красота и усещане за пролет, с обещание за пълно начало – зюмбюли, лалета, но те са и един естествен, органичен преход към чувството на пустота и носталгичност, останали след загубата на любими хора.

19.Христилия Кулева

 Участва за втора година в конкурса, след впечатляващо представяне в миналогодишното издание, с творби за всеки раздел.

Оригинален изказ и избор на тематика.

Печели второ място в раздел „Танка поезия“ с танка „Църква без икони“, оценена с максималните 10 т. от двама члена на журито. Дадох оценка 9 т. на танка „Плиска“. За мен, тази танка събира в себе си цялата българска духовност. Мост през едно хилядолетие! Паралелът между буквите и ръцете на поета – оня, който борави с букви – цялото време.

Кирилицата и Плиска – сакрални образи, чрез които гради симбиоза между личното и народностното осъзнаване на фундамента на българската нация.

Няма друг автор в това издание на конкурса, чиито две петстишия да са получили по-голям общ сбор точки (29 от възможни 30). Ако по регламент оценявахме поетите, а не конкретно произведение, Христилия Кулева щеше да бъде убедителният победител в раздел „Танка поезия“.

*

Христилия Кулева избира за теми на своите творби история, памет, духовност, национален идеал.

Те дълбоко присъстват и в танка прозата „Надежда“. Емоционален разказ и разкриване на вътрешната дилема; мечта и надежда за по-добро бъдеще на народ и родина. Настроението варира от духовна болка от скръбно осъзната действителност до устрем и възторг. Тристранният паралел между природното възкресение, митът за Христовото възкресение и надеждата за възраждане на българския народ и държава е впечатляващ и трагичен в своята осъзната невъзможност за сбъдване. Селектиран от мен текст с 4 т.

*

Изключително ренсаку „Промяна?“ – бих присъдила специална награда.

Истинска гражданска поезия, от каквато днешният и всеки утрешен ден има нужда! Наситено настроение на разочарование и гняв, поднесено с трудно овладян сарказъм; ярък изказ, бих казала – словесен портрет на „изгубените илюзии“. Отразява атмосферата на обществено напрежение и личната авторова позиция с фина ирония и самоирония. Тонът е критичен, язвителен, посланието – силно.

Един политически коментар, въплъщаващ разочарованието на лирическия Аз от прехода, поднесено в поетична форма.

Провокативно ренсаку, в което оживяват образи и фрази от близкото минало, добре познати и близки на хората, които са го преживели и усетили със сетивността, политическата позиция и философската нагласа на автора. Образите бодат и болят – „тръни“, „площади“, „боклук“; контрастът е поразителен – еуфория/страх; боклук/промяна; цъфтят/бодат.

20.Христина Панджаридис

Добре познат автор в средите на почитателите на кратките източни форми, Христина Панджаридис за първи път участва в конкурса с две танки в раздела „Танка поезия“.

На пръв поглед ще кажем, че тематиката на нейните петстишия са лятото и любовта; че стилът е експериментален, с цветно-ироничен нюанс. После ще допълним, че лятото може да се разглежда като символ на преход от пролет към есен, но и като символ на любов и топлина.

Любовният копнеж, цъфтящ в земните цветове, озарили тристишието на първата танка – жестоко ударен от закоравялата от суша длан на земята – любовта е само в съня.

И когато се вглеждаме отвъд съня – ще намерим закодирания смисъл в тази кратка история. 

Въпреки изключителните качества на танка „Зелено, синьо, кафяво“, селектирах втората танка – „Лятото“; оригинален и силен образ, който превръща лятото в „три лъжици“ и „трошица“ – такъв минимализъм въздейства по особен, брутално силен начин на усещанията на читателя и чертае образът на нищета, извадена от и противопоставена на обилието на природата.

21.Цветана Качерилска

Участва в конкурса с едно танка петстишие и танка проза „Перо от гълъб“.

Общото впечатление от нейната изява е очаквано – тя е поет, който дава на читателя често повече, отколкото читателят може да приеме. „Стихът е рана – кълбовидна мълния след безмълвия“ – колко често сте срещали двойно сравнение, така контрастиращо, така изчистено и стабилно!

Представя поезията като катарзис с горната ярка метафора, но тя е и бриз, и сълза – мекотата на природната картина, като контраст и контрапункт. Стилът е лирично-експресивен, езикът – метафоричен. Без колебание, включих тази танка в селекцията си.

*

Избрах сред най-добрите и танка прозата на Цветана Качерилска „Вярвам в една религия“. Наситена емоционална атмосфера, изтъкана от светлина и надежда, основани на вярата в любовта като универсален език.

Настроението на упование в духовното извисяване, което всеки може да постигне, ако избере пътя към него за свой жизнен път, стремежът към просветление, изразен с тих, пестелив, медитативен подход в прозаичния фрагмент водят до един красив поетичен акцент, заключен в многозначно натоварената метафора „перо от гълъб“, която завършва кръга, превръщайки се в апотеоз на любовта.

Сега, когато емоциите и от третото издание на националния конкурс за танка поезия "Черешовите води на българската танка" отминаха, със задоволство ще отбележа, че българската танка развива своята лексика, естетика и философия, а авторите, които я създават успяват да изненадват читателя с нови идеи, тематика и светоусещане. Надявам се, че те ще продължат да творят в областта на кратките източни форми и да обогатяват българската словесност и литературна традиция. И отново ще кажа, като главен редактор на сп. „Картини с думи и багри“, че всички участници в конкурса са добре дошли на страниците на списанието!

д-р Габриела Цанева, основател и главен редактор на издателство gabriell-e-lit и сп. „Картини с думи и багри“