Последни новини

Саксиите са подредени в някакъв странен унисон с цветовете, които се подават от поизсъхналата пръст. Стопаните са неглижирали необходимостта от наличието на вода, а топлината със своята прекомерност се е постарала тази нужда да бъде по-осезаема. В някакъв безпорядък са прораснали и наперено се извисяват зелени тревички, които прикриват пропуканата от сухота почва. Неизбежността, в която са оставени игликите, контрастира с тяхната крещяща цветност и не позволява да се слеят с безличната первазна повърхност. Варосването на стената вероятно е било доста отдавна и е оставило по-скоро само кратък изблик на белота, отколкото някаква приемлива плътност на покритието. Паничките, които са изгубили своето предназначение, са подменени с изкривени от прегряване пластмасови такива, а тези, които са оцелели въпреки тяхното пребиваване във времето, са неспособни да задържат и малкото останало влага. Гледжосването не се забелязва, въпреки опитите ни да се взрем внимателно върху керамичните повърхности.

Сутрешното преминаване покрай този цветен дувар ни кара неволно да обръщаме взора си и да забавяме своята забързаност. Кратките секундни погледи не успяват да определят силата на онази бликаща цветност и пъстрото послание на топлината, с която ни даряват в тези утринни часове. След бързото отминаване вече сме оставили споходилата ни цветност забравена и неспособна да ни помогне в по-нататъшното ни упорито придърпване към грижите на вече започналия ден.

Започват да прииждат въпроси и да се наслагват упорито в напластената действителност. Тяхната разнородност и разнопосочност е толкова обемисто необладана, че очакваната възможност за отговори и почти несъзнателно пренебрегната. Такава силна вакханалия е настъпила в тяхното пристигане, че дори и опитността на регулировчик няма да определи тяхната важност и дори се оплетохме в сложността на въпросното движение. Вероятно има определена показателност за задаваните въпроси, но едва ли това ще допринесе особено, ако те останат без отговори.

Днес зададените въпроси са относително много и непремерено се застъпват в своята чувствителност, дори нахално се повтарят, за да утвърдят своята значимост. Попаднали в тази лудост на многовъпросие се опитваме да се отървем безотговорно от даването на смислено обяснение за продължаване на диалога на задаване на въпрос и търсене на отговор и още по-несъзнателно от способността този отговор да бъде възможно приемлив и правилен.

Днес събрахме поредния наръч от въпросителни терзания, които оставихме да отдъхнат в причинената мараня на деня, и ако може да не ни обезпокоят в навлизащата вечерност на деня.

Може би утре, вдругиден или някога ще потърсим отговорност за липсващите отговори, но дали няма да е късно за това ни действие, а може би ще бъде успокоително за настоящото бездействие.

Защо са ни толкова въпроси, като не са ни нужни отговори. Защо събрахме толкова премълчани отговори, които скрихме и не отредихме място за тях във времето и пространството. Някаква сиротност на днешния ден установихме, но дано не продължим да го вършим и в следващия, защото ще оставим живеенето ни безсмислено осиротяло.

Не съществува реалност, различна от тази, която е в нас.