Последни новини

"Фрактални пейзажи" - изложба на Веселин Димов в Градската художествена галерия на Варна

Ярко име от началото на промените в съвременното българско изкуство в края на ХХ век, художникът представя свои нови произведения - дигитална живопис. 
Откриването е на 15 ноември от 18:00.

Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, представя от 15 ноември 2024 г. един от пионерите на съвременното изкуство в България - Веселин Димов, със самостоятелната му изложба "Фрактални пейзажи". Веселин Димов е знаково име за българския авангард от годините на прехода. Неговата творба „Воден змей“, създадена на симпозиума по скулптура в село Кости през 1983 г., се приема за една от повратните точки, с които започват новите процеси в изкуството в България. Веселин Димов е и сред основателите на клуб “Вар(т)на” 1996 г., който задава варненската специфика в налагането на концептуалното мислене в изкуството. За клуба изкуствоведът Руен Руенов пише: „Същественото е, че клуб “Вар(т)на” излиза със свои идеи, които се различават от функциониращите в страната “най-изявени” в тази област. Те проповядват най-общо забравената идея, че концептуалната практика все пак е въвеждане на метафизично отношение в баналната реалност...“

Произведенията, включени в изложбата, са дигитално генерирани живописни изображения на фрактали - геометрични модели на повтарящи се структури. Първата част на проекта беше художествената акция "Живопис в градска среда", реализирана върху рекламни билбордове в морската столица. Сега в музейното пространство на третия етаж в Галерията ще видим проекта в цялост.

Веселин Димов представя своята самостоятелна изложба така:

“Експозицията от 20 файла - разпечатани в различни формати - е селекция от експериментите ми в живописта, създадена с компютър след 2004 г. Компютърът за мен е инструмент, както пианото и цигулката. Рисува не инструментът, а човекът и аз исках да видя как се прави това. Възможностите ми на художник са достатъчни, за да не се нуждая от сюжет, който да визуализирам - изкуственият интелект би свършил това по-добре. А и исках творбите ми да звучат сякаш познато и класически. Дали съм успял, предстои да видим. Живописта, както сме я учили, се различаваше или според установените бои и техники за работа с тях - масло, акварел, акрил, смесена техника, или според жанра - фигуративна живопис, портрет, пейзаж, натюрморт. Другото общо в познатата ни живопис беше, че композицията може да бъде описана с думи, защото пряко или асоциативно представя или следва някакъв сюжет. Това дава възможност и на хора с ниска или дори никаква пластична култура и образно мислене, да могат да разберат смисъла на творбата. Тези творби изобразяват и пресъздават заобикалящата ни реалност - и ги наричаме "изобразително изкуство". Също така, вкоренените ни материалистически представи бяха, че изкуството е емоционално, асоциативно и ирационално, за разлика от "точните науки", индустрията и икономиката, които са реални, логични и рационални, а и че културата като цяло е "надстройка над икономиката". Тези примитивни схващания се сблъскаха с реалността на индустриалната революция и съпровождащите я социални катаклизми и се оказа, че фундаменталните и вдъхновяващи визии и промени в света на 20. век възникнаха в математиката и физиката. А също че група архитекти и художници, като тези от Bauhaus (домостроене), формулираха визията за града и предметната ни реалност и направиха индустрията неотделима от дизайна. Познатото ни изкуство се възползва от новите практики и се разгърна в зашеметяващи визуализации. Изобразителното изкуство и Авангардът са две различни познавателни системи.

В изложбата си "Терен и Конструкции" изследвах взаимодействието на логически конструкции с естествена среда. Формообразуването беше експерименти в различни размери и материали на точка и линия в пространство. Също така предхожда сегашните ми търсения във фракталната геометрия (където се занимавам с взаимопроникването на реални и ирационални стойности) с взаимодействието на експресивно и геометрично при формообразуването. Срещнах брутална съпротива до там, че работите ми станаха вододел в съвременното изкуство - и не защото отричам или се противопоставям.  Оказа се, че и тогава, и сега следвам цялостен възглед за изкуството, различен от повествователното и изобразителното, автентична визия за възприемане и конструиране в пространството. Това не са просто формални търсения, а нов възглед за света. "Воден змей" е създаден една година по-късно и обобщава и разгръща натрупания опит в динамичното взаимодействие на художествени конструкции и естествена среда. Оказа се, че съвременното изкуство не е просто формални експерименти, а цялостен възглед за света. Стремителното развитие на технологиите, комуникациите и компютрите след двехилядната година преформулира света, в който живеем. Светът, в който живеем, цялата архитектура и дизайн на съвременния ни свят са формулирани и построени в Конструктивизма и Авангарда. Авангардът не е противопоставен на изобразителното в изкуството, той разшири обхвата на изкуството до целия ни живот. Изкуството е познавателен акт, както и науката. Първия си компютър купих през 1992. Десет години по-късно си оборудвах ателието с най-добрата професионална техника, но рисувах на ръка - после сканирах и доработвах. При визуализацията с компютър се получаваха странни самоподобни структури, удивително напомнящи на образите от заобикалящата ни реалност. Двете страни на възприятията - "емоционално" и "рационално" се оказаха една поетична цялост. Този възглед за света, в който новите технологии отварят неподозиран хоризонт, е съдържанието на работата ми от 2004 г. насам.

Проектът се състои от 20 файла, отпечатани върху платно с мастилено-струен принтер, 150х100 см. Три от тези файлове са отпечатани и в размер 3000х4000 см. Те бяха експонирани на три билборда и са експеримент "Живопис в градска среда". "Изкуство в открито пространство" е водеща посока в работата ми на 3D визуален артист. Такива бяха още дебюта ми от 1979 г., "Седнала фигура", "Терен и конструкции", "Воден змей"... Разбира се, имам и камерни творби, като "Хартия и Цвят", в Ата Рай, 1996 г., представена от Мария Василева.”

Проектът  "Фрактални пейзажи" се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” на Община Варна.

Творческият път на Веселин Димов, представен от самия него:

Роден 1955 в град Попово.
. 1979-1973 Математическа гимназия, частен ученик по ударни инструменти в Музикално училище Варна. Свири в Биг бенд Варна
. 1975 учи в Технически университет Варна, има отлични оценки по леярство и физика.
Отказва поканата на Ванко Урумов да се включи във Вулкан
Държи гараж до колхозния пазар, заминавайки за София, го отстъпва на Димитър Трайчев
. 1977-1986 учи в ателието на големия български скулптор Любомир Прахов
Слушател в курса по ударни инструменти на проф. Добри Палиев, в Консерваторията в София
. 1978 Присъства на репетициите на "Конструкции" на Джон Кейдж, и други авангардни автори.
. 1979 "Седнала фигура" - дебют в Триенале “Скулптура и декоративна пластика на открито пространство”, Варна
Помага на баща си да премине границата. Заловен, баща му получава 12 години затвор, лежи 8.
Покана за самостоятелна изложба от кметството на Атина. Първи проблеми със службите.
. 1979-1982 създава 10 скулптурни композиции за открито пространство, подготвени за Атина; след редица препятствия от службите, взема разрешение да ги представи в Морска градина Варна. На 25 август, 1982, изложбата е унищожена от Община Варна, по заповед на първия секретар на БКП Варна. Оцеляват две творби, Седнала фигура и Почивка.
. 1983 "Воден Змей"
Покани за изложби за Гърция и Холандия, проблеми със службите
1984, писмо до министъра на вътрешните работи заради препятстването на изложбата му в Атина
Отива на среща с Илия Георгиев и Анна Недялкова за да му обяснят унищожаването на изложбата му.
. 1985, "Изгрев," мрамор, Приморски парк Бургас
баща му излиза от затвора
работи върху геометрични анализи на шарки и шевици, пише "Магическият свят на прабългарина", в тираж 5 броя
. 1986 Изложба в Атина съвместно с Любомир Прахов; изложбата е окачествена от министъра на културата на Гърция, Мелина Меркури, кто "Най-добрата скулптурна изложба за последните 10 години."
Покана за участие в Лятна академия в Залцбург, финансирано от Кюнстлерхаус и областните служби на Залцбург, с препоръки от Карл Прантл
Участва в създаването и провеждането на националните конкурси "Естетизация на градската среда" заедно с арх. Бойко Стаменов, има редица награди, от които 2 големи
. 1987-1992 изучава ИДзин в контекста на съвременната физика и математика, в библиотеката на Стефан Хинков, както и стара българска и централно-азиатски култури.
Изследва геометричното построение на Велика Янтра
Участва в "10 художници от Варна"
. 1989,"Пирамида от Въздух" София, Студентски град
. 1989-1992, Говорител на Дружество Скулптура СБХ София
. 1992-1995, Председател на извънредните конгреси на СБХ, на които е свалено ръководството на СБХ, отменен е тоталитарният устав;  член на Управителния съвет, заедно със Александър Хайтов, Слави Минеков, Вежди Рашидов и други колеги участва в създаването и регистрацията на демократичен устав на Съюза;
Председателства общото събрание на извънредния конгрес на СБХ в зала “Христо Ботев” и приема новия устав; предлага и провежда гласуването за изключването на служители и сътрудници на ДС и КГБ от СБХ, както и за забрана за всякаква политическа, синдикална и религиозна дейност.
Отказва да стане председател на СБХ и се прибира във Варна.
. 1996, декември, в ателието му в село Звездица е създаден Клуб “Вар(т)на”
. 1996-2001 организира националните изложби “Вар(т)на” и приятели"
"Река Йордан, Илинденци" в съавторство с Огнян Петков.
. 2001 напуска Клуб “Вар(т)на”, "За да търси нови пътища" както пише в тогавашната преса.
. 2004-2024 изследва и изучава програми и експерименти за създаване на дигитална живопис.

Изложбата на Веселин Димов ще бъде експонирана от 15 ноември до 4 декември 2024 г. Откриването е на 15 ноември от 18:00 часа.

.........................

Снимки и репродукции: Александър Николов

Градска художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна
Варна, ул. “Л. Каравелов” 1
Работно време: понеделник - събота: 9:30 - 17:30, почивен ден - неделя.