Последни новини

Общественото развитие е съпроводено с поредица от продължаващи кризи, които променят социалните системи. Те имат свои собствени характеристики и не могат да съществуват сами по себе си. Независимо, че и в научната, и в популярната литература се срещат различни дефиниции и различни тълкувания, те са тези, които формират социалните нагласи на индивидите (хората) в средата.

Историците говорят за цикличност в промяната на социалните системи, като има само известна точност в тази логика. Трябва обаче да се подчертае, че промените, които настъпват в социалните системи, са причинени от определени обстоятелства и фактори, които оказват силно влияние върху самата система. Такива могат да бъдат честите регионални военни конфликти и напрежение в определени общности, които създават дискомфорт при съжителството на определена група хора и много други.

Съществен проблем е разминаването в действията между тези, които управляват социалните системи, и тези, които участват в тях. Когато очакванията на едните и на другите са в различни посоки, разривът е напълно предвидим и очаквано възможен.

Днес често говорим и пишем за обществените трансформации. Всъщност, те се случват реално пред очите ни. Случват се организирано и с нашето участие. То се изразява в различно ни качество, например като на политици, експерти или на потребители. Зелена, дигитална, демографска и много други трансформации са част от познатите ни примери.

Безкрайно различни по същността си и в същото време силно свързани в смисловото си съществуване са обществените или социалните трансформации. Те са закономерни, предизвикани изкуствено или случайно появили се са въпроси, които дълго време няма да получат задоволителни отговори.

Преходът от 20-ти към 21-ви век и по-точно последната декада на 20-ти и първата декада на 21-ви век, реализира промяна на основните парадигми. Вероятно е било възможно всичко това да се случи в друг период от време, не на границата на двете столетия, но е факт, че именно този преход беляза огромната промяна в няколко направления – промяна на социалните характеристики на обществените отношения и преход към глобализация, начало на мащабна технологична революция и преход към дигитализация. Може би това няма значение, може би е символично,  но въпреки това  смислово е свързано с очакванията за различност на съществуващите обществени социални системи.

През 20-ти век обществото е доминирано от индустриализацията и класовата структура, като основните социални конфликти са свързани с класовата борба и икономическите неравенства. В 21-ви век акцентът е върху високите технологии и глобализацията, дигитализацията, като социалните движения се фокусират върху права на малцинствата, екологични проблеми и социална справедливост.

През 20-ти век технологичният напредък е свързан основно с индустриализацията и механизацията, въведени са нови технологии в производството и комуникацията, но те все още са ограничени. В 21-ви век Индустрия 4.0 отрежда сериозно място на информационните и комуникационните, които променят начина на взаимодействие. Интернет пространството и мобилните технологии създават нови форми на социална свързаност и активизъм.

Икономическите системи през 20-ти век често са били базирани на противопоставянето на капиталистически и социалистически модели, с акцент върху индустриализацията и производството. В 21-ви век наблюдаваме нарастваща важност на знанието и услугите, с акцент върху иновациите и устойчивото развитие; икономиката на споделянето и дигитализацията променят традиционните бизнес модели.

През 20-ти век идентичността на индивидите често е била свързана с класовата принадлежност, националността и пола. В 21-ви век идентичността става по-многообразна и сложна, с акцент върху индивидуалността, културната идентичност и глобалната свързаност.

Зелената трансформация доведе до появата и регулирането на Зелената сделка в Европейския съюз. Период на развитие 2009 – 2015 година съвпадна с първите сигнали за по-ниската конкурентоспособност на европейската икономика и необходимостта от мерки, които да преодолеят проблемите.

„Икономика, базирана на знанието“ е първи приоритет на бюджетната рамка – Конкурентоспособност, пренасочване на Болонския процес и модернизация на висшето образование,  както и редица други инициативи, които трябваше да дадат тласък и нова принадена стойност на Европа.

Сериозна инвазия на учени и екипи от еколозите достоверно доказваха вредата, която човешката дейност нанася на природата и необходимостта да се редуцира това влияние. От позиции, че климатичните промени не са свързани само с човешката дейност, до мнения, че зависимостта между двата фактора е пълна, те се движеха в политическото и общественото пространство между Брюксел и Вашингтон. И резултатът е налице – възобновяеми енергийни източници, отказ от атомна енергия, отказ от използването на въглища и изкопаеми суровини и като резултат динамичен възход на азиатски икономики. Последователно и настъпателно икономическата трансформация на 21-ви век се превърна в зелена стратегия, леко наподобяваща трансформацията в храненето към вегетарианско и веганско хранене.

 Сривът на европейската икономика съвпада с няколко последователни събития – Ковид пандемията, войната между Русия и Украйна и мигрантската вълна към Европа. Всяко от тях има своя собствена тежест, но очевидно синергията между тях води  до резултат, който не е по вкуса на европейците.

Повече от очевидно е, че предизвикателствата на 21-ви век се оказаха наистина големи предизвикателни за света. Натрупваните през 20-ти век проблеми, някои от които с опит да бъдат решени, други, отлагани за по-подходящи за решаване времена, създадоха предпоставките те да се проявят в пълен обем, особено във втората му декада.

Технологичната революция започва да изпреварва общественото и социалното развитие, без да бъдат обезпечени осигурителни механизми. Всичко това поставя на изпитание съществуващите управленските модели. В борба за конкурентоспособност се включват както системно развиващите се икономики, така и нови, което динамизира надпреварата за завладяване на всички пространства – социално, образователно, научно и т.н.

За Америка предимството е в научно-технологичен аспект, което доминиращо е съществувало в последните десетилетия. Европа винаги е догонвала тези процеси. Япония е била определяща в някои области. Наред с доминантите се появиха индустриалните феномени от Азия. Светът на 21-ви век много бързо заличи приоритетите на развитието на 20-ви век. Идеята за устойчиво развитие формира зоната на трансформациите, интегрирайки икономика, социална сфера и околна среда. Първото ниво на  трансформация на основните системи, отговорни за съответните зони, се свежда до следното: икономика – в икономика на знанието; околна среда – в зелени технологии и климатични промени; социална среда – в либерално приобщаваща. Всички следващи нива се случват в контекста на изключителната динамика в обществените отношения под въздействието на различни фактори.

Пропагандата за климатичните промени, люшкащи се между позициите, че такова нещо няма, до мненията, че човечеството със своята дейност ги предизвиква се превърна във водеща политическа концепция. Тази концепция създава  стратегията за възстановяемите енергийни източници - Зелена  сделка, въглерод, неутралната икономика. Дигитална революция, която изпреварва опитите за регулация и контрол, както и бързо развиващите се процеси на кибер (не) сигурност в света, едновременно с раждането на едно ново поколение, GEN Z (което някои се опитват да поставят в рамката на някакви години на раждане), нестихващи военни конфликти, които предизвикват многостранни мигрантски преходи. Всяка от тези предпоставки създава цяла система от фактори, които обуславят последиците от това. На различни форуми около 2000 -та година  представените доклади и презентации започваха с изрази близки до „Предизвикателствата на 21-ви век…“, като много скоро след това се наложи да се говори с конкретни имена на случващите се събития, проблеми и теми, твърде различни от темите в края на 20-ти век.

Ключовите думи на това начало – климат, миграция, конкурентоспособност, дигитализация, устойчиво развитие, демография превърнаха всички страни, съюзи, организации и структури във взаимно зависими и ги поставиха в невъзможност за самостоятелно развитие без съобразяване с останалия свят. И Европа, и светът днес се движат с невероятно висока скорост, която сякаш не им позволява да направят необходимия анализ, за да намерят най-точния път за да регулират случващите се системни трансформации. Главоломното бързане към SMART, STEAM и още един куп абревиатурни образувания създава сериозно диференциране между центрове и периферия на всякакви нива и трансформира отношенията между държави, градове, съюзи, групи и структури в един сложен пъзел, чийто части често разменят позиции, доближаващи света до точката на кипене.

Целият този пъзел се състои от политически, социални, икономически и технологически парадигми, трансформиращи съответните системи като променят основните структури и механизми на управление в обществата ни.

Въпреки тази систематизация, в днешната динамика е трудно е да се определи коя от системите е приоритетна или как те се подреждат по значимост. Очакването, че всяка от тях има своята тежест и значимост, своя зона, дори свой регион отстъпва място на реалности, според които политико-икономическата система напуска националните и регионални параметри и се превръща в поле на глобално влияние и взаимодействие.

 Новите технологии създават нови професии и предизвикват промени в начина, по който хората работят и живеят. Развитието на социалните мрежи улеснява споделянето на информация и взаимодействието, играе важна роля в социалната интеграция и достъпа до услуги. Дигитализацията предлага нови възможности за реализация на възрастни хора и други уязвими групи на пазара на труда, като им предоставя инструменти за обучение и работа.

Трансформацията на икономическите модели е отговор на глобалните предизвикателства и промени в обществото. Сегашният икономически модел не може повече да бъде двигател за развитие, което поражда необходимост от нови модели. Икономическите системи трябва да се адаптират към новите реалности, като климатични промени, социална неравнопоставеност и интензивен технологичен напредък. Все повече внимание се обръща на устойчивото развитие, което също се повлиява от дигитализацията. Глобализацията и локализацията се явяват балансиращи процеси в регионалното развитие, което е от особено значение за хората. Иновации, нови бизнес модели, предприемачество, което води до променя в начина, по който функционират икономиките.

.......

Коментарна рубрика на вестник "Росица" - https://www.rositza.com/.