Последни новини

– Защо решихте да се занимавате с журналистика и какво Ви носи това?

– Журналистиката влезе спонтанно в живота ми, макар че никога не съм предполагал, че ще се занимавам с нея. Като дете обичах да гледам новини по телевизията и да се информирам за случващото се около мен, което явно е останало в подсъзнанието ми. Когато дойде времето да кандидатствам за висше образование след 12-ти клас, бях объркан какво да избера. Занимавах се с театър в студентската трупа „Пирон“ на г-н Венцислав Петков и исках да уча в НАТФИЗ, но заради пандемията от COVID-19 и блокирането на всичко, не успях да се подготвя. Журналистиката ми изглеждаше сходна, тъй като включва публична изява, и реших да се насоча към нея. В крайна сметка не съжалявам.

Сега съм активен в социалните мрежи, като се опитвам да изградя свои канали за информация и да привлека аудитория. Това ми носи голямо удоволствие – виждам как идеите ми се реализират и носят стойност на хората. Имам свобода да творя, да се срещам с различни хора и да разказвам техните истории. Чувствам се щастлив и в момента това е нещото, с което искам да се занимавам.

– Както и сам споменахте, били сте част от студентската театрална трупа на ДТ „Сава Огнянов“ в Русе. Как смятате – това само временно увлечение ли е било или е част от цялостното Ви професионалното израстване?

– Както журналистиката, така и театърът се появиха в живота ми съвсем случайно. Един приятел, който отдавна беше част от трупата на г-н Венцислав Петков, ми показа снимки и видеа от тяхно представление, което ме заинтригува много. Винаги съм търсил начин да се изявявам, а в театъра открих точно това и реших да се потопя изцяло. Сега, оглеждайки се назад, съм изключително благодарен, че се присъединих към театралната трупа. Тя ми донесе не само ценни контакти и приятели, но и разви въображението и артистизма ми, като ми предостави основни умения, които ми помагат и до днес. От скоро се замислям дали да се върна към театъра, защото усещам отново тази искра и желание да бъда на сцената. Ще видим какво ще се случи.

– Школата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ какво Ви даде и смятате ли се подготвен за предизвикателствата на журналистическото призвание? 

– За съжаление почти половината от образованието ми във ФЖМК към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ премина в онлайн формат заради пандемията от COVID-19, което ме лиши от възможността да посещавам лекции по някои интересни предмети, както и да се сближа с колегите си. Въпреки това, важното е, че сме живи и здрави. През последните две години, когато вече учихме присъствено, успях да навляза по-дълбоко в обучението и се радвам, че имах възможност да черпя опит от големи професионалисти в тази сфера. Радвам се също, че направих страхотни контакти и приятелства с колегите си, което за мен е много ценно, тъй като идвам от Русе. Общо взето, не съжалявам за избора си, защото там започнах да се интересувам от създаването на съдържание за социалните мрежи и да се развивам в тази посока. Вярвам, че всичко се случва с причина.

– Днес водите различни подкастове, предавания и участвате в различни програми. Това част от преживяването тук и сега ли е или е път нагоре?

– Както казах и по-рано, обичам да се изявявам публично. Това ми носи наслада, особено когато говоря по теми, които са ми интересни. Никога не отказвам участие в различни предавания, програми и т.н., стига да не прекрачват моите морални граници. 

Първият ми проект в интернет беше подкаст, наречен „Край камината“, тъй като го снимахме във вилата ми пред една стара камина. Идеята беше свързана с традицията хората в миналото да сядат около огъня и да си разказват истории – исках по някакъв начин да пресъздам това усещане за уют.

Оттогава минаха няколко години, а аз вече съм реализирал множество собствени рубрики в интернет и съм бил гост на много места.

– Графитите, които рисувате върху различни сгради – какви послания искате да предадете с тях към обществото?

– Проектът се казва „От НАС зависи“ и има за цел да направи така, че децата в родния ми град Русе, да растат заобиколени от нашите герои, да ги познават и помнят и да знаят колко са важни днес за нас! Опитам се да събудя чувството за гордост и памет в нашето позаспало общество! Идеята ми е на определени места, които са неприветливи, сиви или безразборно надраскани, да бъдат освежени с нещо, което да ни напомня, че сме българи, като лика на някой наш герой или цитат, и така градът ни да стане по-приятен, а техните ликове да ни припомнят колко велик народ сме всъщност! 

Проектът е изцяло финансиран с мои лични средства и зад него стои само желанието на един млад човек да се опита с нещо да промени средата, в която живее, и да покаже, че надежда има и че всичко зависи от нас!

– Къде са събрани мечтите на днешните млади хора?

– Според мен мечтите на днешните млади хора са събрани в дигиталния свят, в социалните мрежи, в стремежа към независимост и самореализация. Те са в идеята за свободата – да работят отвсякъде, да пътуват, да изразяват себе си без ограничения. 

– Къде искате да се развивате, като се има предвид, че вашите двама братя са извън България?

– Винаги съм смятал, че ще остана в България, и засега съм тук. Определено искам да пътувам, да опознавам света и да трупам знания, опит и контакти извън страната. Въпреки това вярвам, че има смисъл да останем и да градим тук – някак си е по-сладко, поне според мен.

– Обичта към родината не е ли част от възпитанието на един млад човек? 

– В моя случай – да! Родителите ми възпитаха мен и братята ми да обичаме и да уважаваме родината си и смятам, че е важно всеки родител да предава тези ценности на децата си. Тук не става въпрос за това да мислим, че „ние сме най-великите“, а напротив – да помним корените си, да знаем кои сме, но и да ценим другите. Аз не съм краен в убежденията си, защото според мен родолюбието не означава да се смяташ за повече от останалите. България е страхотна държава, има велика история и вярвам, че нашето поколение ще допринесе за нейния растеж и развитие в глобалния свят.

– Къде се препъвате най-често? 

– Определям себе си като човек на действието, а с това неизбежно води и до многобройни падания и ставания. Никога не съм се притеснявал да излизам от зоната си на комфорт, което неизбежно крие риск от препъвания. Важно е обаче целите и мечтите ти да те водят като пътеводна звезда и никога да не се отказваш.

– Кои са предизвикателствата в доказването на един човек и в частност – на един журналист? 

– Доказването в журналистиката е предизвикателство, което изисква постоянство и устойчивост. В свят пълен с дезинформация и външен натиск, най-важното за мен е да остана обективен и верен на истината. Осъзнавам, че доверието на аудиторията се печели трудно, но лесно се губи, затова искам да работя професионално и с етика. Журналистиката днес не е само писане – трябва да се адаптирам към дигиталните медии и социалните мрежи, за да достигам до повече хора. Вярвам, че с упоритост и коректност мога да изградя име в тази динамична професия.

–  А какво според Вас е да си патриот?

– За мен да си патриот означава не просто да обичаш държавата си, а да действаш в нейно благо. Вярвам, че любовта към България не е в големите думи, а в малките, но смислени действия – да познаваме историята си, да я предаваме на другите и да даваме личен пример. Затова винаги съм се стремял да създавам инициативи, които ни напомнят кои сме и какво можем да постигнем, когато сме единни. Истинският патриот не противопоставя, а обединява – гордее се с корените си, но уважава и останалия свят. Вярвам, че нашето поколение може да направи България по-добро място, както и че това зависи от нас самите.

– Какво определяте като род и родина днес? 

– За мен родът е коренът, който ни свързва с миналото, с традициите и с хората, от които сме произлезли, а родината – мястото, което ни дава идентичност и чувство за принадлежност. Днес тя не е просто географска територия, а общност от хора, които със своите действия и ценности градят бъдещето ѝ.

– Какви са Вашите послания към българите? 

– Моето послание към българите е да не забравяме кои сме и откъде идваме, но и да гледаме напред с вяра и смелост. България ще бъде такава, каквато ние я направим – с нашите действия, уважение и отговорност. Ако обичаме страната си, нека го показваме с дела, а не само с думи. От нас зависи! 

 Тони Енчев за себе си:

Аз съм Тони Енчев, русенец, с голям брой последователи и гледания в интернет. Занимавам се с различни неща - интервюирам известни личности, развивам собствени бизнеси и съм създател на няколко инициативи. На 23 години съм, възпитаник съм на Средно училище за европейски езици „Св. Константин Кирил Философ" в Русе. В момента завършвам журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.