Последни новини

 - Работите дълго време в областта на градското планиране, регионалното развитие и местното самоуправление. Какво все още ни липсва или трябва да променим в стратегиите и плановете в тази посока на управление?

- Да, действително, аз имам дълъг стаж (повече от 50 години) в областта на градското планиране, местното самоуправление, регионалното развитие и европейската интеграция. През 1969 г. завърших Висшия инженерно-строителен институт в София и се дипломирах в катедра „Градоустройство“. За мен е важно да отбележа факта, че ръководител на моята дипломна работа беше архитект Стефан Петков Стайнов, който на 25 януари 2025 г. навършва 90 години и чийто житейски и професионален пример следвам през целият си живот.

Аз самият не съм потомствен архитект. Към тази професия ме насочиха моите учители от гимназията „Христо Ботев“ в Русе – Димитър Пантелеев по математика и Йордан Парашкевов по рисуване. А рисуването от най-ранна детска възраст е Божият дар, който е в началото на  всичко, което ми се случва и до днес. Причината да уча архитектура и след това дълги години да работя като урбанист е защото обичах и продължавам да обичам да рисувам. По звание аз не съм художник, аз съм урбанист, който рисува.

След 1971 г. работих 20 години в КНИПИ „Софпроект“ в дирекция „Генерален план на София“, където ръководих интердисциплинарни екипи за концептуални и конкретни градоустройствени разработки. Участвах в работата по устройствените планове на градове в Алжир, Виетнам, Либия и Мозамбик. Бях и директор на дирекцията от 1986 до 1990 г. След 1990 г. бях съветник в Столичния общински съвет, зам.-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството“ (МРРБ), съпредседател на преговорната позиция „Регионална политика“ по договора за присъединяване на България към ЕС, съветник в политическия кабинет на Министъра на РРБ до пенсионирането ми в края на 2010 г. През този период специализирах в „Даунинг Колидж“ в Кембридж, Великобритания; Университета на Южна Каролина в Колумбия, САЩ; „Ново градско развитие и обновяване” по програмата New Town Development and Urban Renewal, Programme, Корея; International Cooperation Agency (KOICA), Сеул; Европейския институт  по публична администрация в Маастрихт, Холандия; USA World learning institute – USAID; Training Course for Bulgarian Policy Makers in EU accession” и др.

Бях хоноруван преподавател по специалността урбанизъм в Университета по архитектура, строителство и геодезия и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, модератор на обществени форуми. Ръководих колективи за изработване на нормативна база в областта на устройството на територията и програми за регионално и пространствено развитие, управление на местно и регионално ниво, европейска интеграция и прилагане на Кохезионната политика на ЕС. Представлявал съм МРРБ в Комитета на регионите в Съвета на Европа в Страсбург, където участвах и в експертната група на Съвета на Европа за разработването на „Хартата на градовете“. Бил съм методически ръководител на редица общински планове за развитие и областни стратегии; разработване и управление на проекти по Структурните фондове на ЕС, стратегическо планиране и управление, интегрирано градско възстановяване и развитие, консултации и обучение на местни и регионални власти, макрорегионални стратегии на ЕС, градска регенерация и устойчиво развитие. Има международна квалификация по териториално и селищно устройство, регионално развитие и управление, стратегическо планиране, урбанизъм, устойчиво градско развитие и планиране.

През целият си съзнателен живот аз проявявам специален интерес към архитектурното наследство. Рисувам с акварел паметници на културата. Организирам множество самостоятелни изложби в страната и чужбина, с което желая да популяризирам богатото историческо наследство на България.

Питате ме какво все още ни липсва и какво трябва да променим в управлението на стратегиите и плановете за пространствено и регионално развитие? Въпросът е много важен и същевременно тревожен. Сега, в началото на 2025 г., ние се намираме в средата на плановия период 2021 – 2027 г., когато е времето на разработването на междинните оценки за напредъка на проектите по Оперативните програми, свързани с усвояване на средствата по Кохезионната политика на ЕС. Няма междинни оценки, защото още няма какво да се оценява. Сега е времето да мислим и за подготовката на следващия планов период 2028 – 2034 г. Но преди това трябва да преразгледаме статута и състоянието на нашите 6 района за планиране. В края на предходния планов период 2014 – 2021 г., конкретно през 2017 – 2018 г., беше сформирана междуведомствената работна група, в която бяха включени представители на дирекции в структурата на Министерския съвет, на Президентството на Република България, водещи министерства с отговорности по управлението на европейските структурни и инвестиционни фондове, Националния статистически институт, Националното сдружение на общините в Република България и Българската академия на науките. Работата на групата приключи през месец декември 2017 г. с консенсусно определяне на 3 варианта за нови райони в страната. Предприемането на тази стъпка се налагаше от необходимостта от по-устойчиви във времето райони по отношение на броя на населението в тях и осигуряването на съответствие с нормативната рамка на ЕС. Според европейския регламент минималният брой население за район от ниво 2 е 800 000 души. Според статистическите данни тогава Северозападният район за планиране е под 800 000 души, а сега и Северният централен район е с население съвсем малко над изискуемия минимум. Целта ни е да създадем силни и жизнени райони, които са по-добре географски обособени и разположени по основни оси на развитие, със силни, достъпни и притежаващи капацитет и възможности центрове на райони. За съжаление пред 2019 г. дебатът по тези 3 варианта приключи. Аз пазя моя вариант с 4 района – един Дунавски; един Черноморски; един Тракийско-Родопски-Пирински и един Столичен. През 2023 г. актуализирах статистическите данни, които потвърждават необходимостта от тази промяна. Опитвам се да представя на вниманието на отговорните институции, този проблем, но засега не намирам интерес от тяхна страна.

- Защо обществото ни все по-трудно се справя с трудностите и кризите, които ни съпътстват в нашето съществуване?

- Защото нямаме вяра и упование в нищо, защото масово стремежът е да се живее на „ръба на закона“, отвсякъде сме затрупани с противоречива, тенденциозна информация. Нямаме доверие помежду си.

- Какво ни липсва в днешните динамични времена – сила, смелост, опит, знание или нещо друго?

- Според мен основната причина е в отношението между хората. Ние не сме единни по основни проблеми на ежедневието, имаме нови технологии за комуникация, но загубихме непосредственото общуване и оттам – доверието и съпричастността.

- Какво се случи с човешките отношения, че те сега са твърде различни –  дали технологичното развитие промени драстично средата, в която живеем!?

- Разбира се, че развитието на технологиите промени средата, в която живеем, но нали към това се стремим, това е прогресът! Днес имаме невероятни възможности за пътуване, за обмен на информация, за професионална ориентация. Същевременно загубихме живото общуване, работата в екип, гражданското участие в процеса на вземане на решения. В публичното пространство се налага максимата, че ние българите имаме пет основни врагове – международното положение и четирите годишни времена! Не, не е това. Проблемът е в отношенията между хората и институциите, липсата на доверие, отговорност, справедливост.

- Какво търсите в рисуването? Чрез него ли разкривате своята вътрешна душевност?

- Всъщност моето призвание и професионално развитие е свързано първично с рисуването. Аз не съм имал възможност да кандидатствам и да уча рисуване в Художествената академия. Това не е моята професия. Но през целият си живот това е било моята почивка и лично време – особено след като се пенсионирах. Намерих своята ниша – архитектурното наследство, и своята техника – акварела. Обичам да подчертавам детайлите и да създавам реалистичен „портрет на сградите и градските ансамбли“. Вероятно това е моята вътрешна душевност.

- Каква е разлика между това да бъдеш автор в областта на пространственото планиране и това да рисуваш?

- Естествено е, когато човек има 50 години практика в определена професионална област, да направи равносметка за осъществените мечти и постигнатите резултати. Имаше моменти, когато съм изпитвал желание да споделя с приятелите си направеното от мен в областта на градското планиране, регионалното развитие, местното самоуправление и гражданското участие – сферите, в които работих и продължавам да работя и сега. Давам си сметка, обаче, че това са професии на колективна изява. Каквато и позиция да съм заемал в осъществяването на един проект, аз съм бил само част от екипа. Никога не съм имал усещането за авторско право над „моят устройствен план или моята общинска стратегия“... Всеки един от многобройните проекти, в които съм участвал, е резултат на колективен труд на група от специалисти в различни области. Пространственото планиране не може да се реализира от един човек, дори когато той е автор на идеята! За него е необходима група от експерти, но има още едно изискване, което е много важно – не е достатъчно тази група да е набор от необходимия брой специалисти. Групата трябва да бъде екип, който има споделена визия, план за действие и стремеж за устойчив резултат. Аз съм работил в такива екипи, работя и сега. Ако няма екип – няма и резултат; има усвояване на средства.

Това, което е лично мое, което показва кой съм аз, защо съм учил архитектура и какво е отношението ми към моята професия може да се разбере най-добре от картините, които съм нарисувал. Аз не съм художник. Формално рисуването не е моята квалификация. Картините ми показват как аз виждам света около мен и как от тази позиция се опитвам да изпълнявам отговорностите си в планирането и проектирането. Рисуването е нещо друго, което аз сравнявам с поезията. В тая работа си сам и се наслаждаваш на процеса на създаването на картината. Когато тя е готова отдръпваш се назад от статива и започваш да я гледаш. Съмненията, възникнали в процеса на рисуването, постепенно изчезват и остава поредната рожба, на която се радваш.

- В последните няколко години направихте много изложби. Какво беше усещането от това преживяване?

- Да, наистина, направих много изложби, на много различни места. Преди всичко за това е необходимо много труд, добра организация и искрено партньорство от страна на домакина (изложбената зала). Преживявал съм различни ситуации. Но, откровено казано, помня само приятелското гостоприемство, искрената радост на публиката, новите познанства и поуките, които съм си извличал от всяка конкретна изложба.

Идеята на моите изложби е да се провокира интерес към архитектурните паметници, сгради и ансамбли, които пренасят очарованието на отминали епохи, възпитават и поддържат чувство на принадлежност към средата в която живеем, създават самочувствие за това, че ние сме носители на традиции, които пазим и ще предадем на тези, които идват след нас. Всяка сграда, която днес ни възхищава и ни кара да се чувстваме горди, че сме родени и живеем в този град има своя история и съдба. Тя е създадена от вдъхновението на някоя творческа личност, човек за който трябва да знаем, да си спомняме и да почитаме. Оригиналността в интерпретацията на наследството събужда въображението, пленява духа, запомня се, стимулира положителното отношение и създава дълбоки емоционални връзки с града, което се отразява стимулиращо на неговите граждани. Днес ние създаваме това, което един ден ще стане част от историята на града, и което следващите поколения ще се стараят да опазват. Така нашата „настояща история” се вписва в образа на града, а ние искаме тя да бъде истинска, ангажирана, изразителна, трайна и интересна.

- Във Вашите картини споделяте и разбирането си на урбанист за значението на обществените пространства в градската среда, които отразяват сложните отношения между „локалното и глобалното“, между „насъщна духовност“ и „консумативен патос“. Достигат ли тези Ваши послания до публиката и до в всеки един, който посети или се докосне до Вашите картини?

- Изпитвам огромен респект към архитектурното наследство като фактор за неповторимата идентичност на градската среда. Когато наследството съществува в хармонично единство с природата и съвременните тенденции в развитието на обществото, тогава градът се възприема като желана жизнена среда и важна предпоставка за просперитет. Използвам възможността заедно с картините да споделя и моето разбиране като урбанист за значението на обществените пространства в градската среда. „Обществените пространства“ са булеварди, улици, площади, паркове, градини, пешеходни зони, зони за спорт и отдих и др. Съвременните публични пространства фокусират в себе си едновременно проблемите и културата на обществото. Те ярко отразяват сложните отношения между „локалното и глобалното“, между „насъщна духовност“ и „консумативен патос“. Въпреки че публичните пространства на града са огледало на настоящето, в тях се проектира и неговото минало, дори тогава, когато то е било безогледно заличавано. Публичното пространство е матрица на градската памет, защото градът е жив организъм, свързващ хората с техните ежедневни нужди и мечти. Когато хората са изолирани от идеите и решенията за оформяне и използване на пространствата, те остават чужди за тях. Такива примери имаме много около нас.

- Вие имате значителен опит като преподавател. Как Вашите картини провокират интереса към архитектурни паметници, сгради и ансамбли, които пренасят очарованието на отминали епохи?

- За всяка изложба правя една брошура, в която представям картините с кратки текстове за историята на сградата: кога е построена, кой е бил собственика, кой е архитектът, какъв е архитектурният стил, каква история е имала сградата и каква е нейната функция днес. Публиката чете това, коментира, задава въпроси, а в много случаи допълва с любопитна информация. Когато изложбата е в страната и е посветена на града и общината, публиката се радва, че някой човек от друг град знае за местните забележителности, че ги популяризира… Всичко това ми носи удовлетворение и ми дава стимул да продължа.

- Винаги има тематична насоченост, което безспорно е търсено в изложбите, които правите. Това не е ли напомняне за богатството, което имаме, и подсещане за това, че не го познаваме добре?

- Винаги се съобразявам с мястото, където излагам акварелите си. Всяка изложба си има своето име! Имам колекции от десетки картини – например „Архитектурата на просвещението – училища и читалища от времето на Възраждането и Третото българско царство“ – тема която много ме вълнува. Други колекции са „Манастирите в България“; „Религиозна толерантност – православни, католически, протестантски църкви, синагоги и джамии“. Сега работя колекция от минералните бани в България, а планирам такава и за ж.п. гарите у нас! Направих изложби на тема „Европейските столици“, друга за Дунавските градове, а скоро и за паметниците на ЮНЕСКО в България… 

- Сега Ви предстои една изложба в Дряново. Това не е ли особено предизвикателство?

- Да, наистина това е така! Преди 25 години Издателството за териториално устройство и строителство (ИТУС) https://www.arhstroibg.com/ издаде календар с мои акварели, посветен на 200 години от рождението на Кольо Фичето. От тогава до днес всяка година правим  календар в същия формат, където представяме за всеки месец  кръгла годишнина на български архитект или годишнина на известна сграда – паметник на културата. Към всяка картина има кратка анотация за сградата и нейния автор, нещо, което много се цени от публиката. Календарът за 2025 година също е посветен на 225-годишнината на Майстор Кольо Фичето и е 25-ти поред в нашата колекция.

Историческият музей в Дряново през тази година ще бъде център на множество събития, свързани с честването на Майстора. Началото е на 23 януари, когато в 17:30 ч. с откриването на Национална програма „(Не)познатият Колю Фичето“ ще бъде отбелязана годишнината от рождението на възрожденския майстор строител.

Никола Фичев се счита за една от най-ярките ренесансови фигури на българското Възраждане. От своите съвременници е бил ценен като майстор (уста), а от наследниците си – като всепризнат първомайстор на националната архитектура. Много са мостовете, къщите, църквите, камбанариите и чешмите, които е сътворил с ръцете си, и в които е вложил частица от себе си в тях. На изложбата са показани голяма част от неговите архитектурни шедьоври, на които може да се полюбувате отблизо.

- С какво са свързани днешните Ви мечти?

- Аз, като човек на 78 години, имам мечти, свързани с възможностите ми да продължа да обогатявам знанието си за архитектурното наследство в България и чрез моите акварели да привличам вниманието на младите хора. Същевременно много си мечтая архивите, които съм създал през годините на професионалната ми кариера, да бъдат полезни на екипите, които създават новите планове за интегрираните териториални инвестиции в рамките на едни съвременни региони за планиране в нашата страна! 

- Какво искате да предадете на Вашите следовници?

- Това, което искам да предам на моите следовници, е свързано с моите мечти. Аз имам много млади приятели, мои студенти, които познавам от работата ми като хоноруван преподавател в университетите и след това в съвместната ни работа по конкретни проекти. Гордея се с тяхното развитие и успехи. Помня и ценя много това, което съм получил от моите учители и ръководители в практиката, която съм имал, затова и винаги съм се стремил да предам знанията си на моите ученици така, както аз съм ги получил от моите учители.

- Не сме ли объркани българите днес и защо това се случва?

- Да, наистина сме объркани! Защо това се случва? Причините са много – глобални и родни! Един народ има нужда от водачи, в които да  вярва и да следва програмата им за просперитет на държавата. В действителност ние имаме народно представителство в законодателната и изпълнителната власт от хора, които ежедневно публично се дискредитират по групи, или индивидуално един срещу друг. Това поведение е еднакво безполезно както за всички тях, така и за хората извън властта. Същевременно информационният поток, който идва от медиите, се фокусира върху всички възможни негативни новини. Ако в България не се е случило нещо плашещо и лошо, то от другия край на планетата ще се представи някаква страховита новина. Аз съм човек, който работи с общините, пътувам из страната и виждам колко много конкретни инициативи на местно ниво трябва да добият публичност за да стимулират инициаторите от една страна и да послужат за пример на другите. Има много положителен капацитет в нашето общество и той трябва да бъде поощрен. Според мен това е пътят за промяна и преодоляване на отчаянието и емиграцията.

- Не си ли пробиват път твърде трудно днес талантливите хора?

- Само с талант за рисуване трудно се постигат резултатите. Необходимо е също да си добър предприемач, организатор… Необходими са и други „таланти“, които хора като мене не притежават. Навремето, когато заемах ръководни длъжности, често са ми казвали „…ти от политика не разбираш…“. Тогава се стремях да разбера къде ми е проблемът. Сега, като виждам как се формират политиките, вече съм убеден, че това не е проблем, напротив – приемам го като комплимент. 

- Какви са Вашите пожелания за Новата 2025 година?

- Пожелавам на всички нас през Новата година да намерим пътя един към друг, да бъдем по-сплотени, да си партнираме. Да пътуваме, да опознаваме света, да се учим от постиженията на другите и после за се връщаме у дома и прилагаме наученото – така, както са правили нашите предци през Възраждането, след Освобождението през 1878 г. и първата половина на ХХ век.

.............................

 Арх. Белин Теохаров Моллов има повече от 50-годишен опит в областта на устройственото планиране и градското развитие. Роден е на 23 октомври 1946 г. в Русе, където през 1964 г. завършва с отличие Първа гимназия „Христо Ботев”. Същата година е приет за студент по архитектура във Висшия инженерно - строителен институт – София. Дипломира се през 1969 г. в катедра Градоустройство. От септември 1969 г. до април 1971 г. работи в проектантската организация в Русе. След 1971 г. е работил 20 години в КНИПИ “Софпроект”- Дирекция „Генерален план на София“, където е ръководил интердисциплинарни екипи за концептуални и конкретни градоустройствени разработки. Участвал е в работата по устройствени планове на градове в Алжир, Виетнам, Либия и Мозамбик. Бил е директор на КНИПИ “Софпроект”- Генплан от 1986 до 1990г. След 1990 г. е съветник в Столичния общински съвет, зам. министър на МРРБ, съ-председател на преговорната позиция „Регионална политика“ по договора за присъединяване на България към ЕС, съветник в политическия кабинет на Министъра на РРБ. Специализирал е в „Даунинг Колидж“ в Кембридж Великобритания; Университета на Южна Каролина, Колумбия – САЩ; „Ново градско развитие и обновяване” New Town Development and Urban Renewal, Programme - Korea International Cooperation Agency (KOICA) – Сеул; Европейския институт  по публична администрация в Маастрихт, Холандия; USA World learning institute – USAID; Training Course for Bulgarian Policy Makers in EU accession” и др. Участвал е в експертната група на Съвета на Европа за разработването на „Хартата на градовете“. Бил е методически ръководител на редица общински планове за развитие и областни стратегии; разработване и управление на проекти по Структурните фондове на ЕС, стратегическо планиране и управление, интегрирано градско възстановяване и развитие, обучение на местни и регионални власти, макрорегионални стратегии на ЕС, градска регенерация и устойчиво развитие.

Проявява специален интерес към архитектурното наследство. Рисува с акварел паметници на културата. Организира множество самостоятелни изложби в страната и чужбина с което популяризира богатото историческо наследство на България.