Последни новини

◊ ИЗЛОЖБАТА

На 18 ноември в известната столична галерия „Стубел“ бе открита изложба с интригуващото заглавие „Близо до сърцето“. Любопитството се засилва когато разберете, че автор е скулпторът Спартак Дерменджиев, известен с фигурите на еротични Венери. Затова оставате изненадани щом през стъклените витрини на галерията зърнете портрети и определено не на Венери. Оказва се, че изложбата която Дерменджиев е нарекъл „Близо до сърцето“ включва портретни рисунки и скулптури на известни български интелектуалци, повечето от които са представяни онлайн в рамките на така наречените „Виртуални паметници“. Но, акцентът сега пада върху работния процес - от идеите, през рисунката,  до глината.

Научаваме също, че скулптурни портрети – на Георги Марков, на Райко Алексиев, на Кристо, на Иван Милев, на Жорж Папазов, на Змей Горянин са първите им скулптурни портрети в  богатото на портрети и бюстове родно изкуство.

Интересно е и аранжирането на изложбата която събира в едно две различни пространства, на галерията и на ателието на автора. Това дава възможност в експозицията да се включат двойно повече експонати.  Показани са голям брой моливни рисунки, аранжирани в отделни групи, както и голям брой скулптури като половината от тях са наредени на метален стелаж наподобявайки ателието на автора.

Изложбата може да бъде разгледана в пространството на галерия „Стубел“ на ул. „Коста Лулчев“ 2В до 7 декември. 

За тези които искат да научат повече ето и думите на автора:

„Тази година за мен е юбилейна. Имах планове за голямо представяне в залите на СБХ, включващо творби от всички досегашни мои изложби (от 1996 до 2024) – само от заглавията им може да се направи изложба, но по различни причини не можах да ги осъществя.

Показах по-малка ретроспекция в Градската художествена галерия – Благоевград. Благодарение на директора на галерията – колегата живописец Иван Милушев – представих експозицията „Предопределеност“, включваща шест мои изложби, избрани не толкова хронологически, колкото тематично-идейно. Подборът включваше и последната за момента моя изложбата-инсталация „Целувката“. Целувка, която – както се оказва, без да съм си давал сметка през тези 70 години живот – е предопределила не само творчеството ми, но и живота ми. Експозицията завършваше с инсталацията „Краят на света“.

Защо беше нужен този увод? Защото предстоящата изложба в галерия „Стубел“, включваща проекти от 10-годишен период, също е предопределена от „Целувката“ в едноименната изложба.

„Близо до сърцето“ ...

Но нали, нали еротиката беше близо до сърцето на Дерменджиев? – се питате вие. Не, еротиката е във сърцето ми и не само, и не точно еротиката. Но за това се надявам да стане дума при друг случай, ако се изпълняват обещанията на галеристите и ако системата ни пропусне през финото сито на цензурата.

Изложбата „Близо до сърцето“ също е ретроспекция, но на друг етап от творчеството ми, наречен „Виртуални паметници“. Той започна преди десет години с виртуалното представяне на паметника на Георги Марков на площад „Журналист“ и до тази година съм представил над двайсет такива.

Изложбата е съкратен вариант. Показваме само част от тези проекти. Както поради недостатъчно пространство, така и поради желанието да се акцентира не върху самите виртуални паметници, а върху работния процес, да се представят проектите – от идеите, през рисунката, до глината.

В този смисъл тази изложба спокойно може да се нарече и „Изборът на галерия „Стубел“.

Експозицията включва и два започнати, но незавършени и все още непредставени виртуално проекта. (Доколкото може да приемем, че останалите са завършени). Те са заявка за следващи събития.

Защо „Близо да сърцето“?

Това заглавие бе подсказано от приятелка, която буквално каза: „явно тези твои работи са близки до сърцето ти“.

Изложбата включва портретни рисунки и скулптури на български интелектуалци. Недооценени, умишлено забравяни, сплашвани, изнудвани, оклеветявани, съдени, ограбени, принуждавани да мълчат, репресирани, убивани... Може би затова са близо до сърцето.

Самият факт, че тези скулптурни портрети: на Георги Марков, на Райко Алексиев, на Кристо, на Иван Милев, на Жорж Папазов, на Змей Горянин се явяват първите им скулптурни портрети в инак богатото на портрети и бюстове родно изкуство, говори, че тези личности са били нежелани от българското общество и система, а вероятно и продължават да са не дотам желани въпреки широко рекламираните демократични промени. Може би затова са близо до сърцето.

Тези проекти не са поръчка, няма да бъдат осъществени поне докато съм жив. Ако пък рано или късно се реализират, вероятно няма да бъда посочен като автор. Може би и затова са близо до сърцето.

И на последно място, но не и по значение. Този изложба се показва в любима галерия с прекрасни домакини. Може би затова е… близо до сърцето...“