Последни новини

Доверието не се измерва с гледания
Интервю
10.10.2026 г. 22:23
Тони Енчев за популярността, личните принципи и живота отвъд екрана
Обратно

- Разговаряли сме и преди, но през последните години социалните мрежи заемат все по-голямо място в живота ни. Как се промени Вашето отношение към тях, откакто от обикновен потребител се превърнахте и в създател на съдържание?

- Със социалните мрежи се занимавам от около 4–5 години. Започнах в университета и оттогава това, което беше мое хоби, се превърна в професия. Много съм щастлив от този факт, защото това, което правя, ми харесва и го обичам.

Отношението ми се промени много, когато престанах да бъда само потребител и се превърнах в човек, който създава съдържание и работи в тази сфера. Преди, както повечето хора, използвах социалните мрежи основно за комуникация и за публикуване на някоя снимка от пътуване. Когато осъзнах, че те са много повече от това, започнах да гледам на тях като на работа.

Тъй като прекарвам голяма част от времето си в социалните мрежи по работа, в свободното си време се старая да не стоя там безцелно или просто да гледам клипчета и да харесвам публикации. Интересното е, че много хора правят точно обратното - използват социалните мрежи предимно в свободното си време. При мен процесът е малко обърнат. Ако съм там и през работното, и през свободното си време, рискувам да стигна до крайности, които не са полезни, и да загубя връзка с реалния свят. Затова се старая да поддържам баланс.

Мога да дам пример с TikTok. Преди изобщо не го използвах и дори нямах приложението на телефона си. Откакто започнах да се занимавам професионално със социални мрежи, то стана част от ежедневието ми, но основно по работа. Интересно е как преди дори не го харесвах, а днес го използвам толкова често.

Ако трябва да обобщя с едно изречение, погледът ми към социалните мрежи се промени - вече не ги възприемам просто като място за качване на снимки, а като инструмент, чрез който можеш да градиш общност и да бъдеш независим.

- Каква е според Вас разликата между популярност, разпознаваемост и реално влияние? Може ли влиянието на един човек в социалните мрежи да се измерва само с последователи, гледания и харесвания?

- Според мен има голяма разлика. В света, в който живеем, при достъпността на социалните мрежи можеш буквално с едно видео от днес за утре да станеш много популярен и да събереш много гледания. Но този тип слава често не е устойчива и бързо изчезва, ако не е подкрепена с нещо повече.

Реалното влияние се изгражда с времето - когато си постоянен в това, което правиш, и си намерил своята ниша, по чиито теми ти е интересно да говориш и да създаваш видеа. Само така можеш да изградиш истинско влияние и аудитория. Другото често е просто следване на трендове и актуални теми, а те се променят постоянно.

Много създатели на съдържание разчитат само на това, което е актуално, без да добавят своя собствена стойност. Така могат да изгубят мотивация, когато в един момент имат най-много гледания, а в следващия интересът към тях спадне. Това може да бъде демотивиращо и дори да ги откаже.

Аз се старая да правя неща, които са ми интересни, готини и забавни, които ме карат да се замислям и които мога да представя на хората по добър начин. Дори когато работя с бизнеси и правя реклами, мисля за себе си като за зрител: ако гледах това видео, как бих реагирал? Затова идеите, сценариите и цялостната визия обикновено са мои. Така се чувствам свободен да създавам нещо, зад което мога да застана.

Гледанията, харесванията и последователите са важни - няма смисъл да се преструваме, че не са. Но не винаги са най-важното. Днес човек може да си купи последователи или да събере много гледания с едно видео, без това да означава, че има реално влияние.

Числата понякога създават погрешно впечатление за популярността на даден човек. Същевременно някой с по-малко последователи може да има по-голямо влияние, защото общува по-добре с аудиторията си, бил е постоянен през годините и е изградил доверие. Именно това доверие позволява да влияеш по положителен начин.

- Алгоритмите често възнаграждават съдържанието, което задържа вниманието. Смятате ли, че днес стойностното съдържание може да се конкурира с провокацията, скандала и крайното мнение?

- Това е един от най-важните въпроси, защото всички в социалните мрежи се борят за гледания, харесвания, последователи и интерес. Няма смисъл да се лъжем - всички искаме хората да гледат съдържанието ни. Въпросът е каква стойност даваш и каква обратна връзка получаваш от аудиторията.

Лесно е да привлечеш внимание с провокативно или скандално видео, но след това хората могат бързо да те забравят. Възможно е и да започнат да те свързват единствено с този тип съдържание, а после да ти бъде трудно да промениш възприятието им.

Със сигурност алгоритмите често възнаграждават по-скандалните и провокативните видеа, но ако зад тях няма нещо повече, те трудно се задържат във времето. Стойностното съдържание също може да събира много гледания и споделяния. Например историята на човек в нужда или силните думи на някого могат да предизвикат голям интерес и емоция.

Според мен е важно човек да намери своята ниша - тема, по която му е интересно да се задълбочава, да се информира, да търси и да създава съдържание. Така постепенно изгражда аудитория, която се интересува от него и от това, което прави, а не само от поредния тренд.

Когато вече имаш собствен стил и изградена общност, не зависиш толкова от всяка нова тенденция. Хората те следват заради теб и заради начина, по който представяш нещата. Затова смятам, че стойностното съдържание напълно може да се конкурира с евтината провокация. Дори виждам тенденция хората все повече да търсят смисъл и съдържание, което им дава нещо повече.

- Къде според Вас е границата между това да споделяш живота си и това да започнеш да го живееш заради съдържанието? Случвало ли Ви се е да преживявате нещо и едновременно да мислите как ще изглежда то като видео?

- Това е битка, която лично аз водя всеки ден. Когато веднъж влезеш в спиралата на създаването на съдържание, много често започваш да възприемаш всичко около себе си като потенциално видео. Няма какво да крия - и аз съм се сблъсквал с това и се опитвам да го контролирам.

Понякога това, което виждаш, наистина може да се превърне в хубаво видео, да бъде пресъздадено и да има стойност. Но ако постоянно мислиш за съдържание и не си позволяваш просто да изживяваш моментите, рискуваш да станеш роб на гледанията, харесванията и споделянията. Не казвам, че съм намерил решението, но се старая да разпознавам тези моменти и да си давам сметка кога трябва да оставя телефона настрана.

Работата на инфлуенсъра и създателя на съдържание не е ограничена само от девет до пет. Ти постоянно си в движение, около теб се случват неща и често мислиш как да ги превърнеш във видео. Тази работа не е за всеки и изисква да преценяваш кога да снимаш и кога просто да присъстваш в момента.

Например може да съм на разходка с приятели в планината и да искам просто да се насладя на преживяването, но същевременно създателят на съдържание в мен да вижда потенциално хубав кадър или видео. Само по себе си това не е лошо, но трябва да умееш да го контролираш.

От една страна, това е предимство - постоянно намираш идеи и поводи за съдържание. Хората в тази сфера често сами търсим интересни места и преживявания, които да споделим. От друга страна, рискуваме да загубим връзката с хората около себе си и да не изживяваме пълноценно моментите.

Затова смятам, че всеки създател на съдържание трябва да осъзнава този риск и да се старае да намира баланс между това да споделя живота си и това просто да го живее.

- Кое според Вас е по-опасно за аудиторията – фалшивата популярност, фалшивият образ или съдържанието, създадено единствено за алгоритъма?

- Според мен тези неща са еднакво опасни и имат много общо помежду си. Фалшивата популярност е точно това, за което говорих по-рано - можеш да си купиш последователи и да създадеш определен образ, но в крайна сметка това не е устойчиво. Смятам, че днес хората по-лесно разпознават кога някой не е искрен или се опитва просто да им продаде нещо или да ги подведе. Постоянно сме залети със съдържание и постепенно се научаваме да забелязваме определени сигнали. Това не означава, че винаги е лесно да разберем истината.

Самият аз също съм създавал съдържание, което не ме е удовлетворявало напълно, но не съм прекрачвал важни граници, които съм си поставил. Например за себе си съм решил никога да не рекламирам казино и хазартни дейности. Отказвал съм големи суми и възможности заради този принцип. Не ми е интересна тази тема и не искам да насочвам аудиторията си към нея.

Понякога познати са ме питали защо отказвам тези пари, след като са добра възможност. Но според мен човек трябва да има собствени принципи и да знае кои граници не иска да прекрачва. Разбира се, всеки има различни разбирания и прави своя избор.

Случвало ми се е да създавам видеа, за които знам, че могат да предизвикат интерес и да съберат гледания, но се старая да не преминавам границите, които съм си поставил. Не всеки успява да направи този избор, но в крайна сметка отговорността е лична.

Аудиторията също има сила - тя може да направи някого известен, но може и да загуби доверието си в него. В този смисъл хората, които ни гледат, са нашият работодател. Те могат да ни издигнат, но могат и да се отдръпнат, ако престанат да ни вярват.

Доверието не се измерва с гледания: 1
Снимка: личен архив
Доверието не се измерва с гледания: 2
Снимка: личен архив
Доверието не се измерва с гледания: 3
Снимка: личен архив
Автор:
проф. д.н. Венелин Терзиев
Публикация:
10.10.2026 г. 22:23
Етикети:
Тони Енчев проф. д.н. Венелин Терзиев интервю
личните принципи и живота отвъд екрана
за популярността
Посетено:
65
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/43739-doverieto-ne-se-izmerva-s-gledaniya
Обратно
Стефана Белковска представи „Есен в Ирландия“ пред близо 200 гости на грандиозна премиера в София
Издания / премиери
09.10.2026 г. 17:08
С подкрепата на Посолството на Ирландия в България писателката превърна премиерата на новия си роман в истинско ирландско преживяване.
Бърз преглед