Последни новини

Ровя се в позабързаната си същност да си обясня неговото съществуване и дали то се е завряло някъде дълбоко в мен. Много неразбиране срещам в това си търсене на нещото, което да обясни моето щастие. Въобще не се опитвам да търся неговото научно съдържание, навярно защото то трудно ще ми помогне в усещането за неговото обяснение.

Така и не успявам да открия обяснение нито в препълнените с хора улици, нито в безгрижността на реенето на птиците, нито в тишината на селските калдъръми. Неговата прикритост е мъчително постоянна при своето пребиваване в моята същност. А тя, същността ми, е поизвървяла път, по който често се е препъвала и падала, чувствала се е пребита от търсене на случайни неслучайности, оставала е потопена от дръзка незначителност… Но въпреки всичко е продължила да ми служи и да ме пази от недодялани персони.

Не знам дали същността ми е щастлива, когато е смирена, или когато търси боен вик, но тя все така упорито издирва своята щастлива самота – носител на вързопи с празнота.

Обладаност от това да чувства своята доброта е нейната най-голяма пълнота.

Същността обича да бъде обичана и тогава е най-щастлива. Тогава тя е там, в онзи странен полет, когато може да извърши и убийство, и възкресение. Тогава и любовта е щастлива, тогава и самотата на безгрижието е най-блажена.

Понякога погледът попада в някаква мъглива самота и помътнява, друг път е в призрачна яснота и пак е в търсене на нещо, което е част от онази щастлива самота. Способността да откриваш това си състояние е може би онзи таен смисъл на съзаклятието да бъдем щастливо способни да сме нужни и на онази забележителна потребност да сме тук.

Не търсете помощ в книгите, не търсете съветите на другите, не обръщайте внимание на сложността на изречените думи – те няма да са ви потребни в тази щастлива чувствителност, ако не намерите сили да приберете същността при себе си и да заживеете в мир с нея.

Днес прибрах моето същностно безгрижие, за да се опитам да го спася и опазя. Пазете щастието от смъртта му – тя може да го отнеме по всяко време!

8-ми март се отбелязва под егидата на ООН като Международен ден на жената. Корените на осмомартенската, вече вековна традиция можем да проследим в буреносните години на тогава младия 20-ти век, в който настъпващата индустриализация, високият прираст на населението и радикалните идеологии подтикват жените с прогресивни разбирания да завоюват свое място в световната история. Осми март дължим на американските жени, които през 1909 година за първи път празнуват национален празник на жените на 28 февруари. През 1910 г. на конференция в Копенхаген сто жени от 17 държави решават да имат свой международен ден. През 1911 г. празникът на женската солидарност вече се празнува в Австрия, Дания, Германия и Швейцария. Октомврийската революция и двете световни войни окончателно променят ролята и мястото на жените в съвремието.

В близкото минало в България този ден се празнуваше повсеместно в рамките на официалната политика на тогавашната българска държава. Така до голяма степен това бе един служебен празник, ден, отбелязван с банкети и пиршества по профсъюзни организации, канцеларии, заводи и стадиони, а хитроумният български гений неслучайно беше определил, че 8-ми март не е ден на жената, а ден на колежката. В противовес на политизирането на женския празник обаче, народната мъдрост и способността на българина за адаптация постепенно превърнаха осми март в един друг, малко по-различен, по-интимен и по-земен празник, в който се вляха нюанси на едни други забравени или доскоро непознати за българите празници - денят на майката или денят на влюбените св. Валентин.

И днес, много хора си честват 8-ми март, защото той е празник с традиции в България. На този ден по улиците навсякъде в България цари оживление, ще срещнете много жени с букети цветя, заведенията ще са пълни, а масите отрупани с цветя. Защото жените обичат цветя, обичат да обичат, обичат да се чувстват специални. А 8 март е просто дата, която напомня за всичко това.