Последни новини

Какво показва проучването „Недоволният читател“:  Литературната критика e под въпрос

Изводите от проучването "Недоволният читател" за литературната критика не могат да бъдат определени като положителни или оптимистични.

Година по-късно, проектът „Недоволният читател: критици и писатели“ на Нов български университет, подкрепен от програма „Критика“ на Национален фонд „Култура“, достигна до изводи, които поставят под въпрос състоянието на литературната критика в България.

Писането на рецензии и отзиви за нови български книги продължава да се осъществява в рамките на затворена "критическа общност", като често се възприема като писане „от приятел за приятел“. Книгите, които не получат рецензия в първата година след издаването си, бързо изпадат от общественото внимание и се забравят. Това време е  важно поради възможността новата книга да бъде номинирана или отличена с литературна награда. Книгите, които не стават известни, докато текат литературните награди, отпадат – а след това никакви реанимационни действия не могат да ги върнат в читателските светове. „Критическата общност“ често манипулира общественото мнение, като съзнателно пренебрегва определени заглавия, които не отговарят на текущите интереси. 

Не само в литературата, а и в останалите изкуства липсва истинската критика. Липсата на литературна критика води до пълна безкритичност и приемане на произведения „на сляпо“ без задълбочено разглеждане. В много случаи става и друго - книгите получават награди единствено на основание на прочита в журито, без да е извършена предварителна критическа оценка.

Ръководител на проекта „Недоволният читател“ е д-р Веселина Василева от Нов български университет, която се фокусира върху интерпретацията и рецензирането на основни съвременни произведения в областта на литературната история, теория, критика. В изследването се акцентира върху негативните социални последствия, които се наблюдават вследствие на липсата на литературна критика. „Ако в обсъждането на една българска книга чуете, че тя е била разгледана в контекста на световноизвестни имена, че е била сравнявана –  това обикновено означава, че участниците в обсъждането са говорили не за самата книга, а за някакви свои неща, които познават, и които ги карат да се чувстват по-значими от книгата.“ – посочва тя един от наблюдаваните симптоми.

 „Недоволният читател“ вече има и изготвен профил от д-р Албена Стамболова - психоаналитик, преводач и писател, в който се казва: "В критиката днес и в обозримите актуални все още предишни десетилетия, се избягват старателно и внимателно две крайности: липсата на похвалното слово, „признание и възхита“ (ако цитираме И. Пелева през "Недоволния читател") и липсата на откровена негативност. Специфичен дефицит по средата е и твърде малкият брой на цялостни критически книги за писатели, мъртви и живи… Своеобразна подлост е предварително да се подготвиш и да не се довериш на впечатлението си, на това, което е съумяло да породи удивлението ти. Или поне да отбележиш, че нищо не го е породило. Обратното е малодушие и ражда квалификации – възхваляващи в общия случай. И мълчание в масовия. Квалификацията, зад чиято защитна стена застават критиците, подкопава загадката, която поражда всеки творчески акт и в крайна сметка може би я убива като я преименува."

В популяизирането на литературнокритическите книги, по които работи „Недоволният читател“, се включиха известни личности като политолозите Екатерина Михайлова, която прочете част от книгата на Инна Пелева „През това време“, и Евгений Дайнов, който прочете  част от книгата на редактора на списание „Пеат некогаш“ – Олга Николова, телевизионният журналист Васил Христов, който прочете част от книгата на проф. Александър Кьосев – „Караниците около четенето“, както и много други изследователи и унивеситетски преподаватели, които очертаха как живее литературната критика в Украйна, Гърция, Унгария, Чехия и други държави. 

Ако трябва да се обобщи изминалата една година от проекта „Недоволният читател“, то тя показва, че изследването се сблъсква с пълно мълчание от страна на утвърдената критическа общност (с малки изключения). Налице е обаче положителна реакция и сътрудничество с голяма част от издателствата (именно поради активността си те успяват да заемат мястото на критиката и да определят литературната ситуация в България), както бе проявена и моментална реакция от страна на авторите на художествена литература, които също категорично отчитат липсата най-вече на оперативната критика днес.

 Повече за проекта „Недоволният читател: критици и писатели“:

• Форум „Недоволният читател“ - http://www.bogdanbogdanov.net/bg_forum_8.php
• Фейсбук страница -  https://www.facebook.com/nedovolniatchitatel 
• YouTube канал - https://www.youtube.com/@nedovolniatchitatel