◊ ПОКАНА
Фонд за изкуство и култура „Ангел Симеонов“
представя
"Омагьосани истини"
Изложба живопис на Анатолий Станкулов
Куратор: Пламена Димитрова-Рачева
Вернисаж: 17 декември 2024, 17:30 – 20.00 ч.
Период на изложбата: 17.12.2024 – 10.01.2025
Музей-галерия „Анел“
Работно време: 9.00 -19.00 ч.
Адрес на галерията: София, бул. „Тодор Александров” 14
"Омагьосани истини"
Изложба живопис на Анатолий Станкулов
Пламена Димитрова-Рачева, куратор:
Изкуството на художника Анатолий Станкулов разпознаваемо ни привлича с усмивка и приковано внимание, защото винаги казва нещо, което житейски ни вълнува. Неговата богата творческа биография е белязана с няколко важни моменти – многогодишен опит в изкуството, специално в областта на работата в периодични издания и печат, в карикатурата на списание „ШУТ“, както и в дейности, които подкрепят развитието на изкуството в България.
Изложбата, която се открива в Музей-галерия „Анел“, е част от над 600 самостоятелни изложби, които художникът е открил както в България, така и в чужбина. Това е и атестат за популярността на неговото изкуство. Картините, които той представя, са част от различни тематични серии, които ясно подсказват връзката му с издателската и илюстративна дейност. Някои произведения са вдъхновени от известния български писател Йордан Радичков (като „Тенец“), други се свързват с библейски предания, български приказки и легенди, песни и въображаеми същества, както и с природни красоти и лични истории, разказани с лек хумор и закачка. Изображенията му са наситени с ярки цветове и динамични форми. В композициите често човешките фигури се съчетават с животински мотиви, създавайки фантазен калейдоскоп. Централната фигура – човешкото лице – сякаш се слива със заобикалящата го среда, като птици и абстрактни форми преминават през композицията. Цветовете са наситени, а играта между органичното и сюрреалистичното придава дълбочина и движение на картината.
Характерният стил на художника, при който човешките и животинските форми се преплитат, създава атмосфера на съновидение. Смелите контрасти и фрагментираното изображение усилват усещането за по-широк и взаимосвързан свят. Някои произведения като „Птици в градината“, „Легенда за птицата“ и „Птича напаст“ са решени като триптих и изглеждат впечатляващи с интересната си композиция, динамиката и развитието на сюжета. Цветовете, използвани в тези картини, са наситени и контрастни, което създава силно визуално въздействие. Червеното, жълтото, зеленото и черното доминират, водейки до усещане за интензивност и емоционално напрежение. Лицата изглеждат като част от общата композиция, а птиците и човешките фигури се сливат, създавайки усещане за взаимосвързаност, което е типично за стила на художника.
Самата идея на композиции в три части, като „Домашните“ и „Горски феи“, и начинът, по който се преплитат тези елементи, изглежда да има дълбок символизъм – за връзката между човека и природата, за динамиката на живота и взаимодействието между различни елементи от съществуването. Тези картини са интересни в контекста на сюрреализма и абстракцията, като възможността да се разпознават различни форми и образи в единно цяло дава на зрителя пространство за размисъл и тълкуване.
Образите на птици и хора могат да символизират прехода между материалното и духовното. Птиците често се свързват със свободата, висшите нива на съзнанието и пътуването към неизвестното. Те могат да бъдат и метафора за душевната или емоционалната свобода, или за усилието на индивида да се освободи от обикновеното и да се издигне в нещо по-духовно.
Визията за птиците, хората, вълците и рибите може да бъде разбрана като символика за вътрешната трансформация на човека. В този контекст тези образи отразяват не само взаимодействието между различните същества, но и дълбоки духовни и психически промени, които човек преживява. Образите на вълци и риби могат да символизират основните инстинкти и житейски цикли, които човешката същност носи в себе си. Вълците обикновено се свързват с дива природа и инстинктивни, понякога агресивни реакции, докато рибите, които се намират в подземния свят на водата, може да бъдат възприемани като символ на подсъзнателното или неизвестното.
Изкуството на Станкулов е завладяващо със своето разнообразие от теми и символи. Чрез своите картини той обхваща широк спектър от исторически, религиозни, митологични и реалистични сюжети, които се преплитат и изразяват в динамични, почти сюрреалистични композиции. Тема „Тримата влъхви“ е силно свързана със символиката на религията и митологията, като авторът добавя лична интерпретация към библейските или фолклорни мотиви. Темата за Св. Тодор Стратилат, светецът войн, има своята светост и сила, а сюрреалистичните образи на клоуните и панаирите въвеждат зрителя в свят на абсурд и смях, с намек за трагикомедията в живота.
В тези произведения художникът умело съчетава различни елементи и композиционни техники. Въпреки че темите са разнообразни, стилът му често включва динамично преплитане на образи, които се сливат в едно, като в декоративна тъкан. Това говори за артистичен подход, който не се опитва да представи света по буквален начин, а по-скоро да възпроизведе личната вътрешна перспектива на автора и взаимодействието между индивида и околната му среда.
Наблюдавайки как тези образи се вплитат и преплитат помежду си, може да се предположи, че Станкулов разглежда човешката същност като сложна и многопластова. Чрез тези преходи и смесвания на различни форми и символи той подчертава не само външното, но и вътрешното разнообразие на човешкия опит. Психологията на художника може да се разглежда като такава, която се стреми към дълбоко изследване на съществуването – смесвайки различни реалности, фантазии и митове, той ни води към разгадаването на същността на човешкото битие.
Станкулов търси да открие универсалните истини в съществуването, които лежат зад повърхността, като обединява тези различни теми, за да покаже комплексността на живота – както в духовен, така и във физически план. Това вплитане на образи, което представя с такова удоволствие, показва многостранната му визия за света, в която човешките и природни елементи не са просто отделни, а взаимосвързани в един хармоничен, но понякога противоречив баланс. Творчеството на Анатолий Станкулов като естетика и стил, като възглед върху изкуството, е органично и цялостно. В него художникът използва динамични, сложни композиции, за да изрази собственото си търсене на смисъл в сложния, многослоен свят около нас, и затова то е въздействащо и вълнуващо.
Биография:
Анатолий Станкулов е роден на 9.12.1956 г. в Русе. Завършва своето средно образование в родния си град в Техникума по строителство и архитектура, специалност „Архитектура“, след което учи и завършва Лесотехническия университет – София, специалност „Ландшафтна архитектура“. Успоредно изучава „Илюстрация и оформление на книгата“ в Националната художествена академия. Има и следдипломна квалификация по журналистика от Университета по архитектура, строителство и геодезия. С многогодишен опит в сферата на изкуството. От 1983 г.до 1990 г. работи като художник в редица издания на ежедневния и периодичен печат. От 1990 г. до 1994 г. е издател и главен редактор на хумористично-сатиричното списание „ШУТ“. От 1994 г. до 2003 г. е директор на Рекламно-издателска агенция „Талия“. От 2003 г. досега е артистичен директор на фондация „Имеон-Балкани“. Участвал е в над 600 изложби за живопис и карикатура у нас и в целия свят. Илюстрирал е над 150 книги за различни български издателства. Негови творби са част от държавни и частни колекции в България, САЩ, Португалия, Германия, Австрия, Япония, Италия, Израел, Гърция, Корея, Русия, Украйна, Швеция, Холандия, Китай, Уругвай и др. Член на Съюза на българските художници, член на Съюза на българските журналисти, член и президент за България на Европейската федерация на карикатуристите FECO, член на Българското дипломатическо дружество. Реализирал е самостоятелни изложби освен на редица места у нас, но и по света – в Украйна, САЩ, Франция, Испания, Сърбия, Китай, Германия.
