Последни новини

 – Често говорим за здравето като за медицинска тема, а Вие настоявате, че то е и въпрос на култура. Какво означава това за Вас?

 – Когато говорим за здраве, обикновено мислим какво се случва, когато се разболеем. А аз бих искал да говорим повече за всичко, което правим, за да бъдем здрави. За навиците, знанията, отношението към околната среда, към животните и към другите хора. Именно тази съвкупност от ежедневни избори изгражда културата на здравето.

За мен културата не е само това, което четем, слушаме или гледаме. Тя е и това, което правим всеки ден, често без дори да се замисляме, както и примерът, който даваме на децата си. В този смисъл хигиената на ръцете, разумната употреба на антибиотиците, грижата за природата или уважението към хората около нас също са част от нашата култура.

 – Концепцията One Health поставя човека, животните и околната среда в една обща система - защо този подход е Ваша професионална и лична мисия?

 – В началото на професионалния си път и аз разглеждах отделните проблеми поотделно – здравето на хората, здравето на животните, превенцията и контрола на инфекциите, антимикробната резистентност. С времето обаче осъзнах, че те никога не съществуват изолирано. Всички са част от една и съща система и всяко решение в една област неизбежно се отразява на останалите.

Всъщност природата никога не е разделяла човека, животните и околната среда. Това разделение сме го направили ние, хората, за да можем по-лесно да изучаваме света. Днес все по-ясно осъзнаваме, че ако искаме да решаваме сложните здравни проблеми на нашето време – от антимикробната резистентност и нововъзникващите инфекции до безопасността на храните и въздействието на климатичните промени – трябва отново да започнем да мислим за тях като за една обща система. Именно това е философията на концепцията „Единно здраве“ („One Health”).

За мен „Единно Здраве“ не е определение. Това е начин на мислене, който ни напомня, че здравето не принадлежи на една професия или една институция. То се изгражда чрез партньорството между хуманни лекари, ветеринарни лекари, дентални лекари, фармацевти, специалисти по здравни грижи, биолози, еколози, институции и самото общество. Само когато всички работят в една посока, можем да постигнем устойчиви решения на предизвикателствата пред общественото здраве.

Вероятно затова тази идея постепенно се превърна и в моя професионална и лична мисия. Не защото вярвам, че един човек може да промени света, а защото вярвам, че големите промени започват тогава, когато започнем да мислим и да действаме заедно.

 – Ако трябва да обясните One Health на човек, който никога не е чувал за това, каква история бихте му разказали вместо да използвате научни термини и определения?

 – Ако трябва да обясня „Единно здраве“ без нито един научен термин, бих го сравнил със симфоничен оркестър. Всеки музикант владее своя инструмент до съвършенство, но ако свири сам, няма да се роди симфония. Истинската музика се появява едва когато всички започнат да слушат не само себе си, а и останалите.

Така е и със здравето. Хуманните лекари, ветеринарните лекари, денталните лекари, фармацевтите, специалистите по здравни грижи, учените, институциите и обществото имат различни роли, но една обща цел. Когато работят като оркестър, резултатът е по-здраво общество. Когато всеки „свири“ самостоятелно, се получава шум, а не хармония.

А ако трябва да го кажа още по-просто, бих помолил човек да си представи едно дете, което играе в двора, тича с кучето си, гали котката, откъсва ябълка от дървото и вечеря със семейството си. В тази напълно обикновена картина присъстват човекът, животните, храната и природата. Ако някоя от тези части не е здрава, рано или късно това ще се отрази и на останалите.

Може би именно това е най-простото обяснение на „Единно здраве“ – не всички да бъдем еднакви, а различните професии, хора и системи да работят в синхрон.

 – „Единно здраве“Днес обществото сякаш все по-лесно приема идеята, че здравето е споделена отговорност. Какво в този смисъл се промени през последните години?

- Мисля, че през последните години започнахме по-ясно да осъзнаваме, че здравето не е само личен въпрос. Всеки наш избор – от хигиената на ръцете и разумната употреба на антибиотиците до отношението ни към природата – има значение не само за нас, но и за хората около нас.

Същевременно като общество все още изграждаме културата на споделената отговорност за здравето. Това е напълно естествен процес. Дълги години очаквахме решенията да идват основно от институциите, а днес все повече осъзнаваме, че всеки от нас има своята роля.

Именно затова вярвам, че най-важната промяна започва с промяната в начина ни на мислене. А когато се промени мисленето, постепенно се променят и навиците, и обществото.

– Казват, че истинската промяна започва с промяна в мисленето. Кое е по-трудно да се променят навици или работата на институциите?

 – И двете са трудни, но ако трябва да избера, бих казал, че по-трудно се променят навиците. Институциите могат сравнително бързо да приемат нови правила, стратегии или програми. Много по-трудно е тези промени да станат част от ежедневната практика на хората.

В медицината често говорим за придържане към добрите практики и утвърдените стандарти (compliance). Това не означава сляпо изпълнение на правила, а професионално самосъзнание и вътрешно убеждение защо дадена практика трябва да се спазва. Смятам, че именно тук все още имаме сериозен дефицит като общество – не толкова в знанията, колкото в последователното им прилагане.

Виждали сме много добри документи, които не водят до реална промяна, защото не са последвани от разбиране, мотивация и постоянство. Може би затова вярвам повече в последователността, отколкото в революциите. Големите промени рядко се случват изведнъж. Те се натрупват с много малки, но правилни решения, взети всеки ден.

 – Антимикробната резистентност и инфекциите, свързани с медицинското обслужване, често остават извън общественото внимание, според Вас защо превърнахте именно тези теми в своя кауза?

 – Може би именно защото тези проблеми често остават „тихи“ и се визуализират само при засегнатите пациенти и техните близки. България е сред европейските държави с най-високи нива на антимикробна резистентност, а в същото време инфекциите, свързани с медицинското обслужване, все още не винаги се разпознават, регистрират, приемат и обсъждат в степента, в която заслужават. Консумацията на антибиотици и в хуманната, а особено силно, във ветеринарната медицина остават високи. Когато един проблем остава недостатъчно видим, той трудно се превръща в обществен приоритет.

Като ветеринарен лекар и специалист по обществено здраве винаги съм вярвал, че смисълът на медицината не е само да лекува, а преди всичко да предпазва. Неслучайно един от основните ѝ принципи е „Primum non nocere“ – „Преди всичко не вреди“. За мен това означава да направим всичко възможно пациентът да не бъде изложен на предотвратим риск. Именно затова превенцията и контролът на инфекциите, както и ограничаването на антимикробната резистентност, са толкова важни.

Тези предизвикателства не могат да бъдат решени с едно лекарство, една професия или една институция. Те изискват знания, търпение, последователност и работа в екип. Именно това ме мотивира да работя в тази област. Не защото резултатите се виждат бързо, а защото вярвам, че най-големият успех в медицината е не само да лекуваме успешно, а да предотвратяваме предотвратимото.

– Как бихте убедили един млад човек, че превенцията е по-важна от лечението, когато културата ни сякаш възнаграждава реакцията, а не предвидливостта?

– Не бих се опитвал да го убеждавам с цифри или статистика. По-скоро бих го попитал защо си слага предпазен колан, защо си прави резервно копие на телефона или защо заключва дома си, когато излиза. Не защото очаква непременно да се случи нещо лошо, а защото знае, че е по-разумно да предотврати проблема, отколкото да се справя с последствията. Превенцията е същата логика, приложена към здравето.

Днес всички съчувстваме на хората, които се борят с опустошителните горски пожари, и се възхищаваме на пожарникарите, доброволците и спасителните екипи. Но истинският успех би бил тези пожари изобщо да не възникнат или да бъдат овладени още в самото начало. Същото е и в здравеопазването. Често обръщаме внимание на героичните усилия на лекарите, когато спасяват живот, но много по-рядко виждаме стойността на предотвратената инфекция, на правилната хигиена или на разумната употреба на антибиотиците. А именно превенцията е това, което спасява или би спасило най-много човешки животи.

Иска ми се да вярвам, че младите хора разбират това, когато им се говори честно и с уважение. Именно затова един от основните акценти в нашата работа е насочен към студентите, младите хора и децата. Вярвам, че културата на здравето се изгражда най-успешно тогава, когато започне отрано. Превенцията не означава да живееш в страх. Означава да поемеш отговорност за собственото си здраве и за хората около теб. А това е белег не само на зрялост, но и на култура.

Д-р Драгомир Иванов е ветеринарен лекар, независим консултант и експерт в областта на превенцията и контрола на инфекциите. Той е учредител и член на Управителния съвет на Българската асоциация „Единно здраве“ (БАЕЗ). Докторант е във Факултета по обществено здравеопазване на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. Професионалната и научната му работа е насочена към превенцията и контрола на инфекциите, антимикробната резистентност и прилагането на концепцията „Единно здраве“, която обединява грижата за здравето на хората, животните и околната среда.