Последни новини

„Лов на вълци“ се разполага в полето на съвременния физически театър, но отказва да стои спокойно в него. Не за да демонстрира границата между природа и култура, а за да я разклати — до степен, в която тя започва да изглежда съмнителна.

Инстинктът и социалното поведение тук не са противоположности. Те съжителстват в едно и също тяло — и го разтягат в различни посоки. Спектакълът се изгражда чрез напрегнато съвместно съществуване на движение, звук и пространство. Нито едно от тях не служи на другото. Те се срещат, разминават се, понякога си противоречат. От това триене възниква смисълът.

В центъра е тялото на Михаил Бонев. А  по него са следите на неговата биография -обучението му в Санкт Петербург, войната, протестите, напускането — всичко това остава като вътрешно напрежение, което тялото не успява да „разреши“. Политическото не е тема. То е натиск. Фигурата на „вълка“ не носи обещание за свобода. Тук тя е по-скоро състояние на разместване — между принадлежност и отказ, между наследство и позиция. Нещо, което не може да се върне назад, но и не може да се установи напред.

Хореографията на Ребека Хобак работи с това разместване. Тя не изгражда стабилна форма, а допуска движение, което постоянно губи равновесие. В един момент тялото е импулсивно, почти неконтролируемо. В следващия — дисциплинирано до изтощение, повтарящо, ограничено. Между тези състояния няма плавност. Има скок.

Точно там се случва най-същественото.

Музиката на Игнасио Карвахал рекъсва, изтласква, понякога изпреварва движението. Пространството се свива, притиска, отваря се рязко, без предупреждение. Постепенно се оформя усещане за свят, в който нищо не остава стабилно достатъчно дълго, за да бъде разпознато като „свое“. И оттам нататък няма дистанция. Остава едно трудно разпознаване: че онова, което наблюдаваш, не е чуждо.

И че границата, която си мислил за сигурна, вече не работи.

Спектакълът е създаден с финансовата подкрепа на Министерство на културата.