Последни новини

◊ ИЗЛОЖБАТА

ONE GALLERY представя

“Квартет за края на времето”

Изложба на Николай Константинов

16 юни - 30 юни, ONE GALLERY

„Квартет за края на времето“ на Николай Константинов черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиeн – създадена в плен, но устремена към безвремие. Видео инсталации и скулптури от контейнери, облечени с мотиви от българското везмо, се вплитат в съвременна визуална партитура за идентичност, граници и памет.

В изложбата видео произведения и скулптури, изградени от транспортни контейнери, изграждат един съвременен визуален квартет – композиция, която поставя под въпрос нашето разбиране за движение, принадлежност и историческа памет.

Контейнерът, универсален символ на глобалната търговия, се появява тук не като празен обект, а като носител на културна и идентификационна стойност. Облечен във формите и знаците на българското везмо, той се превръща в декларация – тиха, но недвусмислена – че културната идентичност не може да бъде изтрита, дори когато е впримчена в глобалната инфраструктура на анонимност. Везмото действа като културен код, който пробива стените на стандартизирания поток.

Морето, съпътстващо образите, е едновременно реална и метафизична граница – то размива очертанията между пространство и време, между личното и общото, между Европа и останалия свят. Видеата, заснети в гранични състояния – изгреви, залези, приливи – създават съзерцателна тишина, в която ехти музиката на Месиан: дисонантна, но хармонична, ритуална и освобождаваща.

„Краят на времето“ тук е краят на една епоха, в която циркулацията на културни стойности, идеи и информация беше задържана, ограничена, затворена в режими на страх, изолация и контрол. Настъпва момент на преосмисляне – не на апокалипсис, а на възможност. Контейнерите вече не носят само стока – те носят знаци. Знаци на идентичност, знание и съпротива.

Изложбата е времева архитектура, в която звук, форма и образ се преплитат в полифония на отвореност – към миналото, към небето, към другия.

Във видеата са изобразени кадри от брега на море, в мигове на прилив и отлив, ден и нощ, летящи чайки-  създават съзерцателна среща с безвремието. Този пейзаж – вечен и непоклатим – напомня за космичната перспектива на Месиан, но и за  ритъмът, който се отказва от метронома, а звукът се превръща в молитва.

Визуалните обекти  пронизват изложбата не само като фон, а като структура и вътрешен ритъм. Всеки кадър резонира с отделна част от Квартет за края на времето: от „Литургия на безсмъртния Исус“ до „Химн за вечността на Исус“, визуалното става звуково, а пространството – духовна зона на преход.

В този визуален квартет на XXI век, Николай Константинов говори  за края не като катастрофа, а като състояние на пределност – на духа, на материята, на времето. И в този предел се появява възможност: за съзерцание, за отказ от притежание, за ново начало отвъд шума на съвременността.

За автора:

Николай Константинов. Роден през 1965 г. в София (България) / Живее и работи в Брюксел.

Образование:

1990–1995 – Национално висше училище за визуални изкуства „Ла Камбр“, Брюксел, Белгия

1995–1997 – Институт „Сен-Люк“, Брюксел – Магистър по дигитално изкуство

Настояща позиция:

Професор по дигитално изкуство в ENSAV La Cambre / Брюксел / Белгия

Медии:

Рисунка, скулптура, керамика, виртуална реалност, 3D принтиране

Пластичен език:

Авторът разглежда виртуалната реалност като архаичен импулс/желание за пространствена, почти осезаема реалност, противопоставена на двумерната рамка-картина, фотографията и киното – които предполагат много по-радикална дематериализация и виртуализация на ниво въображение. Виртуалните светове предоставят всичко „извън кадър“ и са замислени като възвишена регресия и директно пространствено разгръщане на усещанията, въпреки технологичната същност на медията. Според автора виртуалната реалност е по-близка по дух и начин на функциониране до архаични изкуства като керамиката или ритуалните комплекси.

През 2000 и 2012 г. Николай Константинов работи като 3D арт директор по пълнометражния документален филм Орфей – виртуален музей на българското археологическо наследство. От този дълбоко назад във времето опит, включващ месеци, прекарани в археологическия музей сред несметни съкровища, се ражда една от инсталациите му през тази година – смес от виртуална реалност и керамика, озаглавена 1624 искри от възхищение.

2021-3023 Участва в създаването и оглавява  магистърската програма Арт Трансмедиа във висшето училище Алберт Жакар в град Намюр.

От 2022 г. работи и като професор по видео инсталации и интерактивни медии в секция фотография в Ла Камбр.