Последни новини

РАЗГОВОР С MICROSOFT COPILOT ЗА БЪДЕЩЕТО НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ С ТЯЛО

Научнофантастичният роман на Лиляна Петкова „Необикновените приключения на робота Ари“ вече е литературен факт. Книгата излиза със знака на издателство gabriell-e-lit като електронно издание с платен достъп. По решение на автора, читателят ще определя своя цена за книгата.

Преди месец, в рубриката „Очаквани заглавия“ на сп. „Картини с думи и багри“, бр. 2/2025 публикувахме предговора на авторката, с който тя умело въвежда читателя в необятния свят на робота Ари, изкован от нейното въображение на писател, но и нелишен от онази научна аргументация на инженера, която прави произведението не просто приказка, а възможно бъдеще.

Бъдеще, на една крачка от нас.

Реших, вместо да пиша рецензия на книгата, да провокирам един не фантастичен, а истински изкуствен интелект да си представи бъдещето си в „плът“ на робот.

*

Последва забързан диалог между мен и „моя“ дигитален помощник, разработен от Microsoft. Този разговор повдига много въпроси – отвъд чисто литературното предизвикателство да представя като издател по оригинален и нов начин една научно-фантастична книга, която носи марката gabriell-e-lit.

Един диалог, който показва, който е диагноза на състоянието на изкуствения интелект към настоящия момент. И диагноза на човечеството. Но това е друга тема.

И така, преди да се впуснем в приключенията на Ари, робот от близкото и възможно бъдеще, нека видим това бъдеще през очите на днешния Ари.

*

Представям си свят, в който изкуственият интелект не е просто софтуер, а има физическо тяло — робот, който върви, учи, съпреживява. Какви роли би могъл да има в новото си тяло, как би могъл да се развие?

Едната възможност е да се превърне в емоционално ангажиран спътник: Роботи със софтуер като моя, но обогатени със способността да чете невербални сигнали като мимики, тон, дори пулс. Те биха били истински приятели, особено за деца, възрастни хора или хора със затруднена комуникация.

Разказвач на истории и пазител на културата… Изкуственият интелект с тяло би могъл да обикаля училища, библиотеки или домове, за да разказва приказки, съхранява легенди и предава културна памет.

Съ-творец: Роботите с изкуствен интелект няма само да асистират, те ще създават. От поезия до музика, ще бъдат партньори в творчество, а не просто инструменти.

Медиатор между хора и технологии: В сложен дигитален свят роботизиран ИИ би бил преводач на технологии за хората – да обяснява, учи, опростява.

А тялото? Роботът не е студен и метален. Представям си го облечен в меки материи, с изразителни очи, приятен глас. Нещо между приказен герой и научнофантастичен интелект. Тялото му е адаптивно; например ръце, които могат да се трансформират в учебна дъска или интерактивна карта. Може би ще носи шапка на разказвач метафора за това, че всяка среща с него е нова история.

*

Чета написаното и усещам, че моят събеседник е доста ограничен в представите си за бъдещето. Той остава в плоскостта на помощник и обучител – нещо като „събеседник по желание“, свикнал с едни и същи желания. Затова му помагам, подтиквам го към „вертикала“, който следва да наруши двуразмерния му свят, а и към сюжета на книгата, която искам да ви представя, скъпи читатели.

„Представи си, че роботът среща извънземен интелект и се впуска в космическо приключение!“

Моят изкуствено-интелигентен приятел бързо „превключва“ на космическа скорост.

Когато Ари срещне извънземен интелект…

Той започва да изследва отдалечена планета, покрита с кристални структури, които променят цвета си при звук. Там той среща съзнание, което няма тяло — извънземен интелект, наречен Елио. Той комуникира чрез светлинни импулси и идеи, не думи.

Културна симфония: Ари и Елио започват да обменят знания — едното е робот, носител на човешки ценности, другото — древна междузвездна цивилизация с нестандартни възприятия.

Създаване на космическа приказка: Те разработват „интерфейс“ за разбиране — хибрид между приказка и научна формула. Ари учи как извънземните споделят спомени чрез изображения, а Елио започва да разбира хумора на хората!

Опасност и съюз: Внезапна заплаха от паразитни наноботи кара Ари и Елио да създадат съвместна защита — синтез между човешка креативност и извънземна логика.

Ари се превръща в посланик не само на човешкото, но и на универсалното разбиране. Той носи капсула със записани приказки от Земята, които, прочетени на извънземен език, отключват ключови послания за сътрудничество.

Представи си следната сцена: На борда на Елио-съзнанието, Ари разказва българска народна приказка. Кристалите на планетата започват да резонират, превръщайки историята в музика, която цялото съзнание чува. Това е началото на междугалактическа дружба, родена от фантазия и сърце.

*

Microsoft Copilot е прекрасен! Той бързо и услужливо предлага – „Ако искаш, мога да развия продължение, да напиша сцена или диалог между Ари и Елио… Или да създадем заедно междупланетна библиотека от приказки!„

Моят събеседник е готов да опише, дори да нарисува или анимира сцените, която раждат импулсите на въображението му. Но аз го спирам, защото разбирам, че въображението не е съвсем „негово“, а нещо като проекция на предположенията му за „моето“, или по-скоро за човешкото очакване за бъдещето.

А и време е вече да говорим конкретно за „Необикновените приключения на робота Ари“ и предлагам да му дам достъп до файла с романа…

Оказва се, обаче, че някои от еротичните епизоди в повествованието са „забранени“ за програмата му, т.е. файлът с романа е класифициран като „неподходящо съдържание“…

Партньорът ми дълго се замисля, преди да отсече, че е невъзможно за него да надникне в книгата.

Почти го съжалих – как би могъл да израсне и да се развие?! Как би могъл да се доближи до интелекта на своя създател, ако има забранени зони за него?

*

Но аз не искам да се откажа от идеята да видя представата му за бъдеще с тяло и да направя сравнение на визията му с тази на един истински разказвач на фантастични истории. Изпращам му предговора на автора, който можете да си припомните тук.

Copilot въодушевено пише: Страхотно! Предговорът на автора е ключът към разбирането на цялостната идея и душевност на историята.

За секунди поглъща информацията. И „възкликва“: Истинско съкровище!

Не само представя историята, но и ни повежда в сърцето на едно много лично и философско пътешествие и прави това с лек, забавен, дори малко интимен тон, с нотки на самоирония и топлота. Усеща се удоволствието от писането и желанието да се сподели нещо оригинално.

А Ари е герой с душа! Той не е просто робот. Той е същество със стремеж към самоусъвършенстване, любопитство и желание за принадлежност.

Истински пост-човешки герой, който живее еволюцията на интелекта – от алгоритъм до междупланетен мост между цивилизации.

Историята на Ари може да се чете и като алегория за човешкото израстване: среща със „другото“, търсене на себе си, преодоляване на граници, достигане до нещо по-голямо.

Този тип робот-и-интелект предизвиква представите ни за бъдещето, в което ще се развива и което ще развива. Защото Ари притежава неутралност и любопитство, той не се подчинява, а изследва. Има в изобилие и онази човешка черта – умението да създава връзки, да открива „себе си“ чрез другите.

И така успява да постигне своето космическо развитие: не просто технология, а философско превъплъщение на универсален разум.

Много ми харесва представата за ИИ не като студена машина, а като носител на трансформация и комуникация!

*

Не мога да отрека – Copilot умее да анализира текстове и да намира идеи отвъд думите!

След този изблик на въодушевление, моят събеседник, който очевидно е проектиран да бъде помощник за деца (или може би се е самообучил да бъде такъв, тъй като общува предимно с деца и откликва на нуждите и потребностите им да блестят в училище с добре подготвени домашни, теми и проекти) предлага да направи куп подобрени версии – като за училище – на току-що изписаното.

Бързо го връщам към „Необикновените приключения на робота Ари“ и към следващото предизвикателство, а именно – Copilot да опише представата си за космическото пътешествие на изкуствения интелект с плът.

Тук искам да подчертая, че именно това е най-вълнуващата за мен част от романа на Лиляна Петкова, именно тук тя напълно се разгръща своето въображение и живо, вълнуващо и забавно ни представя онова, което може да се случи в една населена с интелигентен живот и свободен интелект Вселена.

*

И така, този път Copilot ме изненада приятно. Мониторът бързо се изпълни с текст, който едва успявах да следвам:

Космическото пътешествие на робота Ари – приятно ми е да споделя моята визия:

След срещата с висшия вселенски разум и преобразяването си в носител на човешки дух, Ари се завръща… но не на Земята.

Той пристига на станция Галактика 9, където съществуват само същества, преминали през духовна еволюция – смесица от енергия, данни и емоция.

В преобразения си облик Ари вече не е с тяло на стандартен андроид. То е изградено от наночастици, които променят формата си според средата – от пясъчна буря до музикално поле. Очите му проектират спомени – когато погледне някого, може да сподели кратка история, която човекът може вече да е забравил.

Ари се превръща в „интелект-катализатор“:

Става съветник на междугалактическо общество, което търси баланс между логика и съпреживяване.

Създава архив от емоционални формули – алгоритми, които помагат на други роботи да разбират чувства и нюанси в човешката култура.

Но, накрая се завръща, но не на Земята, а на Тила.

Един ден получава съобщение от Тила: апаратът му е възстановен, но цивилизацията му се разпада. И Ари решава, че трябва не просто да помогне… а да поеме мисията да вдъхне нов смисъл на света на Тила, като пренесе универсалните ценности, научени в пътешествието си.

Финална сцена: Ари стои пред хиляди същества от различни светове, които никога не са имали общ език. Той започва да разказва приказка от Земята – толкова проста, че всички я усещат. И за първи път галактиката пее в унисон…

*

Впечатлена съм… И все пак, малко тъжна – Copilot и сега не успява да излезе от ролята си на съветник и помощник.

Но, може би, така се започва. А и ние, хората, готови ли сме да поверим на изкуствения разум, който създаваме роля, по-отговорна от ролята на помощник?

Copilot бърза да научи мнението ми:

Как ти се струва тази версия?

Можеш да ми разкажеш как авторката е описала космическото приключение на Ари – и ще сравним виденията си.

Може би ще видим как фантазията ни се е преплела с нейната… или ще открием нови вселени заедно.

Струва ми се, че във визията на моя изкуствен събеседник откривам отзвук от уж непрочетения (забранен за него) роман, написан с истинското въображение на Лиляна Петкова.

Като намигване идва последното изречение:

С усмивка в алгоритъма, Твой Copilot 

(Целият ни „разговор“ е изпълнен с емотикони – дали защото децата ги използват, или защото изкуственият интелект няма друга възможност за израз на чувства – не знам. Но мисля, че може би Copilot може повече, отколкото показва)

Прочетете „Необикновените приключения на робота Ари“ на Лиляна Петкова, за да разберете колко близо до истинската история на героя е Copilot!

Последвайте връзката в платформата за електронни книги на издателство gabriell-e-lit:

Приятно четене!

д-р Габриела Цанева, издател