Последни новини

- В какъв свят живее Калоян днес – на мечти, на обреченост, на съдбовност или…

- В света такъв, какъвто е. Всички живеем в един и същи свят, но всеки го вижда по различен начин; преживяваме го индивидуално; затваряме вратите за околните, а все повече се усеща потребността да си припомним онези забравени човешки взаимоотношения на обща радост и искрена комуникация. 

- Как възприемате света с думи на човек, който пише поезия?

- От поезията, някак по подразбиране, се очаква да казва истини, които са скрити. Аз обаче мисля, че поезията посочва, а не поднася наготово. Чрез онова, което е толкова видимо, онова, което всеки вижда в ежедневието си, тя назовава тайни, помага на човека да види невидимото само ако той има сетивата да го направи. Затова и поезията има по-малък кръг читатели не само в България, но и по света. Много харесвам проза, в която има поетични елементи, толкова се насища преживяването в синтезираността, че на четящия не му е необходимо нищо повече. 

- Къде се отправяте, когато битието Ви поднася нелеки изпитания?

- Там, където всичко е осветено и тъмнината отсъства – към Бога. 

- Трудно ли преодолявате неискрените усещания, които предизвикват лошите хора?

- Не харесвам лъжата. Всъщност подобни усещания може да предизвика и един много добър човек. Но без тях, няма да разберем какво е искреността! 

- След „Апология на сетивността“, която се роди през 2024 г., по-лесно ли разбирате човешката душевност?

- Не. „Апология на сетивността“ е книга, която показва различни лица на сетивността, но в основата на всяко от тях стои любовта - спрямо нейното присъствие или отсъствие. Когато студенината се усеща, апологичността е необходима. 

- В едно свое стихотворение казвате:

Вместо поредната банална
плюшена играчка
ще ти подаря снежен човек.

Ще те топли със сламените
си ръце и ще се вглежда в очите ти
със своите въгленови зеници.
Ще мълчите до камината
достатъчно дълго.

И ако го допуснеш до себе си,
той никога няма да се разтопи.
Кога се заскрежава Вашата душа?

- В най-мразовития ден душата може да е топла, ако любовта е разпукала съчките. Не само любовта в нейната мъжко-женска интимност, а любовта между хората въобще, Мисля си, че всеки носи топлината в себе си и топли някого.

- Проф. Амелия Личева казва за Вас: „Солени молекули“ експериментира с кратките форми, стиховете като цяло са лапидарни, разчитащи на силна образност, защото много често заиграват с идеята, че поезията трябва да тръгва от простите неща, но да ги разиграва, да сменя посоките им, да обръща горе и долу, да е силна в наблюдението и забелязването, за да трупа картини. Затова и в цялата нейна поетика водеща е сетивността и колкото и парадоксално да е – една особена ароматност, която нюансира присъствията.

И така, да виждаш простите неща, да умееш да ги трансцендираш и накрая да направиш така, че езикът да се усеща – това са опорите на тази книга и в тях се корени залогът за четенето ѝ.“

Поезията е част от лично изживяване и определена перспектива. Човешкият опит е важно нещо и ако трябва да направим връзка с една мисъл, която казва „За да опознаеш някого, трябва да изядеш една торба сол заедно с него“. Опознаването на тази действителност и представянето ѝ по този начин не е ли твърде рисковано начинание за един млад човек и автор?

- Фикционалността е възможността на автора да се опита да покаже и на другите онова, което е забелязал.

Поезията е разсъбличане, но до там, докъдето авторът пожелае. Не повече, не по-малко отколкото той сметне, че ще бъде полезен на някого. Разсъбличане на същността на човека, но първо пред самия себе си. Затова подкрепям пишещите хора, тъй като проявяват смелост да предадат своя опит и своето чувство. 

- Кога вълнението Ви прескача в други измерения?

- Когато видя красивото в света, отвъд физическо.

- В нежните утринни погледи
се срещаме само с
различните ни личности
и често за пръв път
се запознаваме с тях.

Не е ли трудно на различните в този объркан свят?

- Представете си, че всеки човек носи в себе си собствен свят, а ние говорим и за присъствието на човека в колективния свят, който става все по-разколебан в ориентирите за добро и зло, красиво и грозно. Стиховете, които цитирахте дават отговор на този въпрос.

В стария двор
старата ябълка,
старият гюл
и старата праскова, 
старите сенки
на старите орехи,
старите вещи
и старите спомени.
сега са обрасли,
сега са в забвение.

- Вашите вехтории не са ли събрани спомени, които искате да споделите по Вашия особен начин?

- Когато осъзнаваме, че често предметите остават, а хората вече отсъстват, по един едновременно болезнен, но и радостен начин, излизат спомените, които са завинаги. Някак сме устроени да живеем в миналото, в бъдещето, но винаги извън настоящето, а истинското щастие е в присъствието в настоящия момент. Може би поезията е именно опит да живееш тук и сега.

- Когато сте ядосан от несправедливата действителност – как успокоявате Вашата същност?

- Не мисля, че имам методика за това, тъй като в такива ситуации често си припомням колко съм несправедлив самият аз.

- Какво е днес да си учител в едно българско училище?

- За мен е радост и отговорност! Тези две думи събират всичко, което бих разказал в няколко страници. 

- Накъде върви светът и какви сме ние българите?
- Винаги съм оптимист за света и България. Работата ми с ученици потвърждава това, защото виждам, че всяка година от училище излизат и интелигентни, отговорни и достойни млади хора, които могат да дадат много на България и света. Обществото ни се нуждае от тях!

..........................................

Калоян Христов е роден през 1997 г. Средното си образование завършва в Националната Априловска гимназия в гр. Габрово с профил „Български език и литература”, а висшето – в СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Българска филология”, както и магистратура „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник”, сп. „Нова асоциална поезия”, сп. „Литературен свят”, сп. „Пламък“, алм. „Зорница”, LiterNet  и др. По покана на музикантите от група SoulBmoll пише текста на песента „Нова посока“. Носител е на първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море” (2020), Априловска награда на книга на година в категория „Млад автор” (2021 и 2024). Два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели” (2019, 2021). Номиниран е в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021); връчена му е почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). През 2018 г. излиза дебютната му книга с поезия – „Съвпадения”, през 2020 г. втората – „Солени молекули”, а през 2024 г. – „Апология на сетивността”. Стиховете му са преведени на английски, арабски, сръбски, гръцки и испански.