В Сливен днес приключва втората Творческа академия за таланти. В продължение на седмица – от 5 до 11 септември трима ментори, почетни граждани на Сливен – оперната прима Татяна Шиварова, музикантът Георги Калайджиев и поетът и писател Деньо Денев осъществиха свои майсторски класове с около 30 участници. Събитието за втора поредна година се организира от Община Сливен, по идея на Татяна Шиварова.
Академията завършва тази вечер с концерт на участниците – до един от България – в майсторския клас по пеене на Татяна Шиварова и нейния съпруг, италианският пианист и диригент Марцио Фуллин, а в заниманията преобладава италианският репертоар. Концертът е от 18 ч. с вход свободен.
Татяна Шиварова специализира в Академията за млади певци към Ла Скала в продължение на две години със световноизвестната певица Джулиета Симионато. Лауреат е на многобройни конкурси за млади оперни певци, а след победата ѝ на конкурса „Тоти дал Монте“ в Тревизо, Италия започва кариера на драматичен сопран по световните сцени – Италия, Швейцария, Германия, Австрия, България, Чехия, Франция, Испания, Израел, Китай.
Шиварова от години развива и успешна педагогическа дейност. Сътрудничи на Академия „Доницети“ в Милано и на Академията за млади певци към Флорентинската опера. Изнасяла е майсторски класове в Италия, България, Китай (в Китайската национална опера в Пекин) с участието на млади изпълнители от България, Япония, Италия, Южна Корея и Китай.
Оперната прима редовно кани свои талантливи ученици и ги представя пред сливенската публика. През май тази година, по нейна покана, в рамките на фестивала „Сливенски огньове“ в съвместен концерт с нея за първи път у нас гостува младата надежда на италианската опера, басът Адолфо Корадо. Той е победител през 2023 г. в престижната надпревара за млади оперни певци в света – конкурсът на BBC в Кардиф, Великобритания. Корадо е участник в много майсторски класове с Татяна Шиварова в Италия и често се консултира с нея по творчески въпроси.
Адолфо Корадо не е сред хората, съдбовно свързани с Музиката от най-ранна възраст – с първите посетени концерти, оперни или балетни спектакли, с първите уроци по пиано или цигулка, с началните занимания по солфеж. Младият италианец е по-скоро сред онези, които в детството си не са имали нито нагласата, нито са мечтали да отдадат живота си на това изкуство. С това започна и срещата ми с младата надежда на оперната сцена в родината му.
- Вие сте на 31 години, но когато четем биографията Ви, имаме усещането, че имате поне 20-годишна кариера...
- (Усмихва се). Чувствам се 70-годишен и това ми помага да изпълнявам някои роли на мъже на тази възраст.
- Ако имате предвид традицията на Чезаре Сиепи и всички останали големи имена от епохата, които познаваме, това вероятно би било комплимент. Те ли бяха Вашето вдъхновение да започнете да пеете и да се занимавате професионално с музика?
- Аз мисля за имена, които са дори по-назад във времето, като Ецио Пинца, но може да е и комплимент... А музиката дойде при мен по най-неочаквания начин, не бях се занимавал с нея преди 22-23 годишната ми възраст. В младостта си нямах подобни стимули. Мечтаех за кариера на драматичен актьор.
- В семейството Ви нямаше ли дори по-назад във времето някой, който да е бил пристрàстен към музиката или да се е занимавал с нея като любител?
- Абсолютно никой. Аз съм „черната овца“ на семейството, с тъмния глас. (Засмива се).
- В такъв случай мистерията е още по-голяма. Защото говорим за период от 8-9 години, когато от нулата достигате ниво, за което мнозина мечтаят, без да могат да го постигнат?
- Едно от преимуществата ми е, че уча бързо, а и 100 % вярвам в това, което правя.
- (Татяна Шиварова потвърждава казаното и добавя, че той умее да се ориентира кой може да му помогне и кой не и по този начин сам подбира хората, които могат да му дадат нужния тласък).
- С какво се занимаваха родителите Ви?
- Израснал съм без баща. Майка ми е работничка в предприятие за производство на обувки и ме отгледа сама.
- Сблъскали сте се с трудната страна на живота още в детството и допускам, че поради това всяко постижение Ви носи голямо удовлетворение?
- Така е, когато някой е изживял тежки моменти в ранните си години, видял е най-лошото, това му дава една различна сила и е стимул, когато се случват позитивни неща, да ги приемеш като благослов. Така ги изживявам аз, така работя и възприемам всеки ден като благословия. Реших да започна да се явявам на конкурси, защото един студент няма как иначе да набира опит в големи роли. Единствена възможност в това отношение ми се струваха конкурсите за роли.
- Каква е мястото на усета, на интуицията за една кариера?
- Тук идва опитът ми от тежкото детство, от трудния ми живот преди това. За да се издържам, работех едновременно много неща. Актьор, сервитьор и какво ли още не. Това ми помогна да развия интуицията си за работното място: как да се държа, към кого да се насоча, какво да направя. Особено в ресторантите, там срещаш всевъзможни типове хора, които можем да си представим. Там се научих как да подхождам към различните хора и това много ми помага в операта.
- Кои бяха институциите, които Ви помогнаха да осъществите този преход?
- Със сигурност основната е академията към „Маджо музикале“ във Флоренция с директор Джани Тангучи: дидактиката, стилът на нещата, които там се преподаваха – с различни майсторски класове, с различни хора и много сериозно като учене. Те даваха и малки роли в театъра, като договор и така всички още в академията се качваха на сцена да пеят с големите артисти. Курсът е двегодишен, но при мен се получи така, че учих през първата година, а през втората започнах да пея.
- Може би мисълта, че на света му е безкрайно трудно в този момент на глобална пандемия е улеснила преследването на нелеката цел?
- Всъщност, за мен това беше най-продуктивното време. Известно е: когато има криза, винаги има възможности за растеж.
- Навлизате в света на операта във време, когато режисьорският театър все още е в стихията си. Като човек без предубеждения, и без натрупвания от миналото, как възприемате тази съвременна, да я наречем в значителна степен изкривена, реалност?
- Поради опита ми от драматичния театър, ситуацията не ми е напълно непозната. Ако имам възможността да избирам, бих предпочел традиционните спектакли или иновативните, които имат смисъл и не те карат да се чувстваш зле. Не казвам, че е невъзможно, но е трудно да се открият такива в плана, в който говорим. Има и модерни спектакли, които са съдържателни, но те са доста малко. Според мен проблемът е в компетентността. Има диригенти и режисьори, които забравят факта, че операта принадлежи на съответния композитор, а ние сме само изпълнители и в този смисъл по-важно е да изпълним авторовия замисъл, а не да го изкривяваме според нашите желания и представи. Понякога и певците сме затруднени в такива ситуации, защото сме на последно място, а режисурата е първа.
- Ако трябва да изберете едно голямо име на миналото сред Вашите предшественици, с което хипотетично бихте могли да влезете в контакт, кое е това име и какъв би бил въпросът, който бихте му задал?
- Със сигурност това би бил Ецио Пинца. Сиепи е ужасен с това, че винаги е перфектен (Усмихва се). Пинца е в стратосферата, с огромна харизма и е изпълнител номер едно за мен, следван от Боналдо Джайоти. Тях не бих ги питал каквото и да е, за мен би било достатъчно да поседя и да ги погледам и послушам на живо.
__________________
Италианският бас Адолфо Корадо е сред младите надежди на оперната сцена в Италия днес. Носител е на три престижни награди за оперно пеене: BBC Cardiff Singer of the World 2023; победител е в XLIX издание на Международния конкурс „Тоти Дал Монте“ в Тревизо през 2021; Първа награда в LXXIII издание на Международния конкурс „As.Li.Co.“ ‘2022 г.
Адолфо Корадо завършва Училището за театрално и филмово актьорско майсторство на Аугусто Зуки в Рим. Музикалното си обучение започва в музикалната консерватория "Тито Скипа" в Лече. Следва участието му в проекта "Млад артист" в академията към Театро дел Маджо Музикале във Флоренция.
Имал е изяви на сцените на: Арена ди Верона; Ла Скала в Милано; Театро ла Фениче във Венеция; Театро Реджо в Торино; Театро дел Маджо Музикале във Флоренция; Фестивалът в Залцбург; Театро Петруцели в Бари; Дворецът на изкуствата „Кралица София“ в Мадрид; Националната академия на Санта Чечилия в Рим; Фестивалът „Доницети“ в Бергамо; Фестивалът „Пучини“ в Торе дел Лаго; Театро Сан Карло в Неапол; Театър „Капитол“ в Тулуза; Кралската опера на Валония в Лиеж; Операта на Руан; Театро Комунале в Болоня.
Репертоарът му включва заглавия на Доницети, Росини, Пучини, Верди, Джордано, Бетовен, Моцарт, Белини, Дворжак, Стравински, Салиери, Берлиоз, Шостакович. Сред тях са: „Дон Паскуале“, „Севилският бръснар“, „Бохеми“, „Набуко“, „Андре Шение“, „Ломбардци“, Симфония No 9 на Л. ван Бетовен, „Турандот“; „Училище на ревността“; „Лелио“, „Едип Цар“; „Сибир“; „Тоска“, „Трубадур“, „Дон Жуан“, „Турчинът в Италия“, „Граф Ори“, „Алфред Велики“, Литургия в до минор от Моцарт, „Пепеляшка“, „Норма“, „Капулети и Монтеки“, „Аида“.
Работил е с диригентите: Даниел Орен, Зубин Мета, Мюнг-Уун Чунг, Маурицио Бенини, Джанандреа Нозеда, Ренато Палумбо, Даниеле Гати, Жорди Бернасер, Себастиано Роли, Стефано Монтанари.
С голям успех Адолфо Корадо участва в „Италианката в Алжир“ (Мустафа) в Римската опера и в „Stabat Mater“ на Росини във Виенския Концертхаус. Сред скорошните му ангажименти са „Танкреди“ (Орбацано) и Симфония No 14 на Шостакович на Фестивала дела Вале д'Итрия в Мартина Франка; Гала концерт в зала "Сметана" в Прага; „Риголето“ (Спарафучиле) и „Трубадур“ (Ферандо) в Театро Комунале в Пиаченца; „Макбет“ (Банко) на фестивала "Верди" в Парма.
