- „Не градете толкоз дувари, дето да ви делят, ами повече мостове - да ви събират“ – осъзнаваме ли тези думи на Първомайстора?
- Мисля, че повече ги цитираме, отколкото да ги осъзнаваме. Често поставяме акцент върху различията и противопоставянето. Нужно е усилие и лична зрялост, за да изберем съзиданието пред разделението. Първомайсторът Колю Фичето е символ на градежа – не само буквално, но и духовно. Неговите думи ни напомнят, че най-ценният строеж е този между хората.
- 2025 е юбилейна година за Колю Фичето. Какво се случи до момента и какво предстои?
- 2025 година е особено важна за Дряново и за цяла България – отбелязваме 225 години от рождението на Колю Фичето. Музеят организира редица събития и инициативи, тематични изложби, образователни и открити уроци, както и нови интерпретации на личността му, като фокусът на повечето събития е към най-младите. Подготвяме и среща с родственици и наследници на Колю Фичето и ще представим последната излязла от печат книга за Майстора. За нас той не е просто строител – той е част от нашата национална идентичност.
- Предстои поредното издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“. Бихте ли споделили какви са акцентите през тази година?
- В четвъртото издание на научния форум акцентираме върху връзката между културната памет и активното ѝ предаване. Вярваме, че личностите от миналото продължават да живеят чрез историите, които разказваме за тях. Очакваме участие на специалисти и ученици от цялата страна. До момента над 40 са потвърдените заявки. Успяваме да съчетаем сериозната научна работа с жива комуникация между поколенията. Това е смисълът на една конференция – да мисли миналото в настоящето.
- Какво е историята за Вас – минало, настояще или мъдрост за бъдеще?
- Историята е жив организъм. Не просто хронология от факти, а памет, която ни формира и определя занапред. Тя е миналото, което не можем да променим, настоящето, с което я преразказваме и мъдрост, с която трябва да гледаме към бъдещето. За мен историята е и отговорност: да я носиш, да пазиш и да предаваш на идните поколения, учейки ги на родолюбие.
- Защо да отидем до Дряново? Как да привлечем пътуващите към града?
- Дряново е място с душа – скромно, но дълбоко. Градът съчетава естествена красота с човешка мярка. Освен това тук е роден Колю Фичето. И когато човек мине по неговите пътеки, усеща, че пространството не е просто география, а културен отпечатък. Имаме какво да покажем – не само архитектура и история, но и една общност, която пази идентичността си. Затова вярвам, че ако пътуващите се отбият, дори и за час, ще се върнат отново в дряновския край.
- Вие сте създател на сайта, или както самите вие го определяте „пространство за литература, изкуство, култура“ Tetradkata.com. Намирате ли съмишленици?
- Да, намирам. Не е лесно, но точно затова е ценно. Tetradkata.com събира хора, които не просто обичат литературата и културата, а имат нужда от тях. Вярвам, че въпреки дигитализацията и бързото потребление на съдържание, все още има място за задълбоченост, за съзерцание, за споделяне на мисълта. Това е и лична кауза – да покажем, че словото е и начин на съпротива срещу обезличаването.
- Административната работа е доста обсебваща. Как се справяте с нея?
- Понякога тя е натоварваща, особено когато отнема от времето за същинската мисия – създаване и споделяне на културна стойност. Но съм приел, че управлението на културна институция изисква баланс между съдържание и структура. За да има визия, трябва и ред. В такива моменти си напомням защо съм тук – и това връща смисъла.
- Какво Ви пречи най-много като директор на музей?
- Честно казано, по-скоро ме мотивират предизвикателствата, отколкото да ми пречат. Работата ми дава възможност да съм в постоянен контакт с активни хора, които обичат историята, образованието и културата. Всеки ден има възможност за нещо ново – нова идея, нова изложба, нов партньор. Това ме мотивира да гледам на трудностите като на възможност и част от пътя, не като на пречки.
- Как се справяте с недоброжелателността?
- С работа, с вътрешна яснота и с усещането, че правиш нещо значимо. Понякога лошото отношение идва от страх или неразбиране, а не от злоба. Когато гледаш на хората с повече емпатия, става по-леко. Недобронамерените не могат да спрат добрите намерения, ако имаш екип и ясна посока.
- Как намирате добри сътрудници?
- С интуиция и търпение. Хората, които помагат истински, често не са най-шумните, но имат вътрешна отговорност. Да намериш съмишленик е като да откриеш злато – рядко, но осветява цялата работа.
- Усещате ли укор заради младостта си?
- Случва се. Понякога тя се възприема като липса на опит, а не като възможност. Но аз вярвам, че младостта не е недостатък – ако е придружена с отговорност, тя носи енергия, идеи, способност за нов поглед и резултати.
- Кога словото Ви е най-силно?
- Когато идва от тишина и от преживяване. Не когато търся ефект, а когато търся истина. Най-често пиша рано сутрин – когато светът е по-тих и мислите по-чисти.
- Къде се скитат мислите Ви днес?
- Между музея и дома, между страниците на историята и лицата на хората. Мечтая за музей, който е жив център на историята, за град, който хората обичат и посещават. И за едно общество, което цени паметта си.
- Как преодолявате несправедливостта?
- С вяра, че усилията не са напразни. Няма лесни победи. Но съм сигурен, че последователността и честността оставят трайна следа, дори и ако не я видим веднага.
- Къде откривате спокойствие?
- В книгите, в планината, в разговори с близки хора. Има малки моменти, които носят дълбок мир и спокойствие – ако ги разпознаеш навреме.
- Семейството – спасение от делника?
- Определено. Там се връщаш не като директор, а като баща, съпруг, син. Това е друг свят – където се презареждаш не чрез постижения, а чрез обич и споделеност. Казват, че „Щастието обича тишината“, така че бих спрял дотук по този въпрос.
- Какво най-вече искате за нас, българите?
- Да повярваме, че можем да сме единни, да се обединяваме около добри каузи, около национални каузи. Че сме един народ, с една душа и тяло! Че не сме изгубили достойнството и човещината си. И че България не е просто място или територия – тя е всеки един българин, където и да е той, който със сърце да милее за родината ни.
..............
Иван Христов Христов е роден в гр. Габрово през 1990 г. Завършва Национална Априловска гимназия, а впоследствие Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” със специалност „История”.
Автор е на три стихосбирки – „Мигове на вълнения” (2013), „Усмивка, смут и път” (2016) и „Зоната на смирението” (2019). Отличен е с Априловска награда за нова книга в категория “Млад автор”(2017). Съосновател на интернет платформата за литература, изкуство и култура – ТetraDkaTa.com.
Трудовият му стаж преминава като уредник в Регионален исторически музей – гр.Габрово (2013-2018), старши експерт в отдел „Култура и туризъм“ в Община Габрово (2018-2021) и директор на Исторически музей – гр. Дряново (от 2021).
Лектор по „История и цивилизации“ и „История на културата“ в Национална Априловска гимназия в периода 2013-2022.
Избран е за член на УС на Сдружението на музеите в България в края на 2024 г.
