Последни новини

– Какво е Вашето оправдание за съществуване?

– Човек цял живот търси такова и се опитва да отговори на основния философски въпрос „Защо съществувам?”. При мен отговорът на този въпрос се е променял във времето, като сега ми се струва, че загубих доста години в това да правя определени неща само и единствено за да оцелявам. Това, което изразявам в стихосбирката „Оправдание за съществуване”, е стремежът към един по-добър свят, но започвайки от това да съм по-добър и стойностен човек. Както е казано, „помогни на себе си, за да може да помогнеш и на другите”. Намирам смисъл в това да се чувствам полезен и на място, но и да се боря с недостатъците си. Мисля си, че непрестанната борба със себе си е нещо характерно за съвременния свят и е една от централните теми в творчеството ми.

– Трудно ли намирате правилните отговори, за да оправдаете това си съществуване?

– Не ми беше трудно да намеря такива отговори, но по-трудно е да ги приложа в действителността. Един правилен за мен отговор беше създаването на издателство „Отвъд кориците” с целта да дадем глас на автори, които има какво да кажат, но не го правят по общоприетите шаблони. Това всеки ден да се опитваш да направиш нещо стойностно е друга движеща сила. Ако дори един човек каже, че се е вдъхновил и е имало смисъл, значи всичката борба си е заслужавала. Силно се надявам писаното слово да разсее апатията и уседналостта в безвремието, в което едно и също се повтаря до безкрайност. 

– „Сираци ли пристигаме в света,
сковани от усещане за смъртност?
Нашепване на тялото ни мръсно
ни вдъхва изначалната тъга.”

Какъв е изходът от този „Кръговрат на сиротата”?

– Смятам, че е хубаво, когато сме наясно какво зависи и какво не зависи от нас. Предопределеността, дадена от природата, може да окрили човек, а може и да го смачка. Чувствал съм се така, като че ли фактът, че съм смъртен, означава, че нямам време да направя нищо с живота си. Но от друга страна това, че съм смъртен, значи, че когато си отида от този свят, всичко, което съм направил, ще се изтрие от времето. Следователно това ме прави свободен да не живея с илюзиите за някаква изключителна значимост и да давам всичко от себе си в творчеството, да се постарая то да донесе нещо някому и да бъде едно споделяне на идеи. Може би това е изходът - промяна на перспективата, на възгледа, приемането на това, че тялото не е вечно, но е по-важно да запазим душата си за вечността. 

– Какво да потърсим в „Отвъд кориците“ или то е следствие от това, което ще открием между кориците? 

– Мисля, че едно малко надникване между кориците е първата стъпка към това човек да достигне отвъд тях. Между кориците е конкретното произведение, а отвъд кориците е личното изживяване на човек. Авторът дава своите 50% с написването на дадена творба и така протяга ръка към читателя. Читателят от своя страна също протяга ръка като дава своите 50% под формата на преживяване и откриване на смисъл в посланията. Най-интересно е, когато перспективите на автора и читателя не съвпадат. Дали авторът е казал нещо несъзнателно, или читателят е „дописал” смисъла като е добавил нещо от себе си, е една голяма загадка… Мога да дам пример с моята книга „Оправдание за съществуване”. Нели Лишковска кръсти рецензията си към нея с един латински израз „Amor Hominis” („любовният човек” или „любовта на човека”), макар че аз не пиша любовна лирика.

– В едно стихотворение казвате „Към думата „любов” съм алергичен / не мисля, че в стиха е абсолют.”? Защо?

– Това е старо стихотворение, което смятам за слабо. Затова не е включено в нито една моя книга и се изненадвам, че е цитирано. Исках да повдигна въпроса върху това, че има поезия извън любовната лирика, която е стойностна и ценна и заслужава внимание. Иначе стихотворението не е нищо особено, мисля че в новите си творби съм се справил по-добре с поднасянето на идеите си.

– Защо понякога се намирате в „полето с мъртви цвета“?

– Вече споменах за безвремието и апатията – „Полето с мъртви цветя” представя едно време, в което подвизите изглеждат смешни и нелепи и поради това ненужни. Затова и човекът тук не е на върха, а е долу, в полето - той е подминат, неговите усилия са напразни. Отчаянието е от времето, което ни сече, ако си подадем главата над житните класове. 

Но по-интересното е, че това стихотворение претърпя седем редакции и последната версия е със съвсем различен финал - където не се чака смъртта, а предопределеността казва, че ще се премине дори и през нея. Защото за да се роди нещо ново и красиво, то старото трябва да му отстъпи мястото си. Може би някой ден ще публикувам всички версии, за да може който иска да поиграе на „открийте 10-те разлики” и да види как една идея се развива през годините.

– Всеки човек изпитва трудности по пътя си – как се чувствате в своята лична безпомощност?

– Ако не се хванеш за косите и не се изтеглиш сам, няма кой да те изтегли. Старая се да не се чувствам безпомощен и слаб, а да закаля себе си - тичане, тренировки с тежести, ледени бани, работа над нещата, които не харесвам в себе си..., всичко това е част от ежедневието ми. Няма по-хубаво усещане от това да се затичаш в пороен дъжд и да осъзнаеш, че ти се живее и че няма непреодолими проблеми. Някои от тях просто изискват повече време за справяне. 

– Къде успокоявате душата си?

– Най-вече в планината, далеч от хора. Това е една от най-добрите терапии.

– Раните и болката – как лекувате?

– С всичко, което правя в ежедневието си. Най-лесно е човек да седне и да се оплаква, но трудното е да преодолее определени неща в себе си. Всеки има болки от миналото, които носи като някакво ненужно бреме. Но ние не живеем в миналото си и просто е нужно да пуснем някои неща от съзнанието си, защото те не носят никаква полза, а само ни губят времето.

– Лошите хора са част от нашето съществуване – успявате ли да се предпазите от тях и как това се случва?

– Не вярвам, че има напълно добри и напълно лоши хора. Всеки има добри и лоши черти. Старая да се не мисля толкова за лошото в другите, колкото за лошото в себе си и как да не го проявявам. Избягвам неща, които биха провокирали мое лошо държане, агресия и ненужни ядове. Предпазвам се като се фокусирам върху важните за мен неща - здравето и щастието на любимите ми хора, моето здраве и борбата за мечтите.

– Личната Ви чувствителност понякога не е ли заплаха за душата ви?

– Старая се да възпитам в себе си душевна устойчивост - ако човек тръгне да се афектира от всичко наоколо, то ще си съкрати живота в значителна степен. Заплахите за душата в съвременния свят са множество - като започнем от игрите с чувствителността на хората и провокирането на най-лошото в тях, агресията, обидите, неприязънта към различното мнение и отидем при прекаленото технологизиране и отричането на духовния свят като ценност. За мен творчеството е един от начините да се боря с тези заплахи. 

– „Сънувах момента, когато ме няма,
лишил се от жажда, пороци и тяло.
Надвиснал в сумрака, обмислях и гледах:
незнайни другари проплакват за мене,
за медна стотинка ме помнят и тачат,
за златна монета ме хвалят и май че
не чувам ни чувство, ни правда, ни дума,
останал угаснал във спомен на тъмно.“

След събуждането  - какво се случва?

– Може би е редно да отговоря на това стихотворение от „Вечен чужденец” със стихотворение от „Оправдание за съществуване”.

„Наужким всичко съществува
и няма нищо за избиране.
Аз имам много да тъгувам
и много пъти да умирам.
Несвършен път с начална точка
във всяко вдишване. Товар е
пътуването - крехка почва.
А истината е страдание.
И твърде късно все се съмват
слънчасалите ни фантазии.
Итака е нещастен сън на
недоразвитото съзнание.
Неучени в живота бродим,
изгарят пламъци-години.
Едни несъвършени хора
сред илюзорните родини.
Сънят лекува всяка жажда
от грешен пилигримски вятър.
В нощта отново ще се раждам
аз, гостенинът на земята.”

– Наградите, които получавате – надежда , упование, самочувствие или нови мисли…. 

– Като ученик си броях всяка награда от конкурс и се хвалех с това нещо, един вид: „Вижте, някой ме е признал”. Сега се отнасям по-спокойно към всичко това. Участвам в конкурси с желанието някой все пак да прочете това, което съм написал. Ясно ми е, че това което пиша, не използва печеливши кариерни стратегии, с които да се хареса на всяка цена. Ако някой реши, че тези стихове са достойни да бъдат наградени - добре. Ако ли не - пак добре. Тези конкурси са един форум да се срещнем и да обменим опит и идеи, да обсъдим това, което пишем.

– Къде намирате спокойствие на уморените си мисли?

– Когато няма нужда да правя нищо - тогава ми е леко на душата.

– Светът като че ли боледува – има ли лек за тази непрестанна кризисност?

–  Ако имаше лек и всичко беше идеално, може би пак щяхме да изпитваме проблеми и трудности. В един „идеален” свят, в който имаме всичко и няма да е нужно да се борим, много бързо щяхме да станем лениви и може би да деградираме като личности, да оставим само най-базовите нужди и много от хубавите неща в света да изчезнат, тъй като ще останат ненужни. Може би всичко е трудно с цел - ние да станем по-добри и по-стойностни, ние да сме изключението от правилото и да имаме задачата да покажем, че не всичко е толкова безнадеждно, ако човек се бори.

– Кога се чувствате щастлив и политате?

– Когато усещам, че това, което правя, има смисъл.
..........................

Денис Олегов е роден е през 1998 г.  Заедно с Божидар Иванов през 2014 г. основават литературен клуб „Отвъд кориците“. Олегов е един от инициаторите на създаване на електронната платформа и издателство „Отвъд кориците“. Има публикации в LiterNet, „Литературен свят“, списание „Пламък“, Poetas del Mundo (Чили), AlyumAlthamen (Йордания), списание “Български артист” и др.

През 2019 г. печели голямата награда от конкурса „Димитър Бояджиев“, благодарение на което излиза стихосбирката му „Вечен чужденец“ (изд. „Лексикон“). Стихосбирката е класирана на второ място в конкурса „Усин Керим“ през 2021 г. Същата година стиховете му са отличени с гранпри от българо-израелския конкурс „Небесни меридиани“ през 2021 г. и попадат в лонглиста на руския литературен конкурс „Лицей“. В края на 2024 г. излиза стихосбирката  на Олегов “Оправдание за съществуване”. За превод е награждаван в българо-руския конкурс „Климент Охридски“ за млади преводачи на художествена проза.

През май 2023 г. пиесата на Денис Олегов „Графоманът“ е наградена в направление „Авторски прочит“ по време на Друмевите театрални празници в Шуменския драматичен театър. През 2024 г. участва със свои стихотворения и преводи в представлението „Истории от невидимото“.