https://doi.org/10.58945/PEUW1214
Тема на броя: Философски аспекти на познанието и управлението
Водеща: Ани Димитрова
Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН
◊ СЪДЪРЖАНИЕ
Социална философия и етика – образование и приобщаване, историзъм и историцизъм
· Kaloyan Damyanov – The Ethics of Difference and the Philosophical Foundations of Inclusive Education
· Николай Александров – Историзмът и историцизмът в социалната философия на Карл Попър
Рационално познание – философията като лечение и борба за истина
· Mina Petrova – Clinical Insomnia in the Ancient Tradition of Scholarly Melancholy: the Case of the Lucubrating Intellectual
· Anastasia Delcheva – The Doctor, the Philosopher and the Charlatan in Lucian’s Dialogue “The Lover of Lies”
· Kyriaki Grammenou – Philosophy and physical pain: a threshold between theology and science
· Петър Димков – Въведение във философията на Карл Ясперс: „Феноменологичен“ анализ на екзистенциално-метафизичните понятия „Разум“, „Existenz“ и „Всеобхватно“
Европейският съюз и неговата философия за развитие
· Моника Панайотова – Способността на ЕС за управление на комплексната цифрова промяна в условията на глобални технологични рискове
· Ани Димитрова – Европейската интеграция на Западните Балкани: социални и политически рискове пред демократичния процес
Философията като стандарт за добро управление – принципите на ООН
· Olanipekun Olusola Victor – Philosophical Reflections on the United Nations’ Universal Standard for Good Governance
Настоящият брой се открива със статията на Калоян Дамянов „Етиката на различието и философските основи на приобщаващото образование“. В нея се защитава тезата, че философските постижения на Левинас, Дерида и Дельоз са основополагащи за изграждането на педагогически модел, който признава различието като ценност. Авторът анализира съвременни парадигми, които открояват нови перспективи за приобщаващото образование – постструктурализъм, постхуманизъм и критическа педагогика. В статията се изследва дали педагогическите модели „Универсален дизайн за учене“ (UDL) и „Персонализирано обучение“ допринасят за социалната справедливост или засилват образователните неравенства.
В статията на Николай Александров се изследва влиянието на политическата философия на Карл Попър, представена в „Бедността на историцизма“ и „Отвореното общество и неговите врагове“, върху формирането на неолибералната идеология. Критически са разгледани някои от нейните основополагащи елементи: методът „поетапно социално инженерство“, критиката към историцизма, диалектиката и политическите модели на Платон, Хегел и Маркс. Анализирани са политическите и социалните последици от утвърждавания от Попър критически рационализъм.
Статията на Мина Петрова представя античния литературен портрет на интелектуалец, физически омаломощен от страстното търсене на знание. Феномените безсъние и умствена възбуда се асоциират с античното физиологично схващане за инсомнията като соматична реакция. Подобни конотации са вкоренени и в популярния стереотип за меланхоличния гений. Античната медицинска литература асоциира безсънието със спектър от болести, причинени от меланхолията, като поставя акцент върху връзката между бодърстване и интелектуална превъзбуда. Поведението на античния учен се разглежда през призмата на безсънието, интерпретирано като симптом на меланхолията.
Анастасия Делчева анализира диалога на Лукиан „Лъжелюбец“, с фокус върху фигурите на мъдреца и лекаря, съпоставени с техния негатив: шарлатанинът. В произведението позоваването на народни суеверия и религиозни чудеса привнася комичен елемент, но може да се интерпретира и като заплаха за критическото мислене. Текстът на Лукиан е рефлексия върху границите между човешкото и божественото действие. Божеството дарява изцеление, тъй като е посветило лекаря в тайните на медицината. „Лъжелюбец“ е диалог за истината, която публиката различава чрез сблъсъка с нейната антитеза – твърденията на псевдоинтелектуалците, които според Лукиан са най-лошите измамници.
В статията „Философия и физическа болка: праг между теологията и науката“ Кириаки Граммену анализира съвременни определения на физическата болка, доминирани от теологически възгледи, природонаучни интерпретации и медицински практики. Авторката акцентира върху социалното отношение към болката в условията на съвременното капиталистическо общество. Тя защитава тезата, че телесното страдание съдържа потенциал за промяна във философската парадигма, доминирана от картезианското разделение между душа и тяло.
Петър Димков акцентира върху факта, че философското дело на Карл Ясперс все още не е достатъчно популяризирано в България чрез преводи и критически изследвания. Авторът резюмира основните идеи на Ясперсовата философия чрез трите фундаментални понятия: Разум, Existenz и Всеобхватно/Трансценденция. Философската операция трансцендентиране поставя човека на границата на възможното, за да може той да реализира „чувството за присъствие или съществуване“.
Статията на Моника Панайотова анализира способността на Европейския съюз да управлява дигиталната трансформация в условията на нарастващи технологични и информационни рискове. Чрез понятията „когнитивно бойно поле“, „битка за наратива“ и „технофеодализъм“ се очертават предизвикателства пред дигиталното управление. Авторката прилага модела на Мери Липит за управление на комплексна промяна, включващ пет основни компонента: визия, умения, стимули, ресурси и план за действие. В заключение се формулират препоръки за постигане на устойчива цифрова трансформация в рамките на Европейския съюз.
Статията на Ани Димитрова разглежда европейската интеграция на страните от Западните Балкани с акцент върху социалните и политическите рискове в региона. Липсата на ясна европейска перспектива поражда политическа нестабилност, какъвто е случаят с Република Северна Македония. Авторката подчертава, че разширяването на Европейския съюз е сред най-успешните политики на Съюза, тъй като носи ползи както за присъединяващите се държави, така и за самия ЕС.
Оланипекун Олусола Виктор утвърждава необходимостта понятието „добро управление“ да бъде разглеждано от философска перспектива. Анализирана е дефиницията на ООН, чиито основни компоненти включват участие, консенсус, отговорност, прозрачност, отзивчивост, ефективност, приобщаване и върховенство на закона. Понятието „добро“ е с ценностен характер и е основополагащо за възгледите на Платон и Аристотел относно управлението. В заключение се поставя въпросът дали стандартът на ООН за добро управление е универсален или културно обусловен.
Д-р Никола Гинев
