Последни новини

◊ ИЗЛОЖБАТА

 „Звукови потоци”

Спартак Паскалевски

Изложба живопис

Галерия „Алма Матер“ (СУ)

01.-12.09.2025

Афористично казано, всичко същес­т­ву­ва­що живее и се проявява в потока на време­то. Творбите от живописната се­рия  "Зву­ко­ви  потоци", предста­ве­на в Гале­рия „Ал­­ма Матер“, отразяват чо­вешкия свят в не­спирен темпорален въртеж от асо­циатив­ни импулси и мис­ловни рефлекси. В тяхната об­вър­заност и в образното им  вза­и­­модей­ствие тайн­стве­но присъстват види­мите и не­ви­ди­мите аспекти на микро- и ма­крокосмоса, съсъщес­тву­ващи с течаща­та и отзвуча­ваща природа на звука.

В търсения от художника образен ре­пер­­тоар от движения,  въплътени чув­ства, вну­ше­ния  и тревоги, те променят собствените си ло­кал­ни гравитации, раз­сейват се или се кон­цен­три­рат в би­тийната предметност на фор­мите. Така визуалният им изказ придо­би­ва не само артистично формална, но и съ­дър­жа­тел­на есте­тическа значимост. Вклю­че­ните образни метафорични послания ста­ват градивни асо­ци­ативни елементи в сю­жет­­на­та тъкан на творбата.

Изпитание за художника е да улавя гла­са, говора и звуците на многоиз­ме­ри­ми­те им проявления, които пораждат както индиви­ду­алния конкретен живот на фор­­­­ми­те (Люл­ката, Гайдар) и символ­но-метафо­рич­­ни вну­шения (Лод­ка­та, Съм(не­ние), Порив, Въз­ди­­га­не, Зов), така и тех­ния тър­жес­т­ву­ващ (Страст, Един(ение), а в някои случаи ‒ насмеш­лив и иронично на­слаж­да­ващ се из­каз (Странник І, Странник ІІ, Странник ІІІ). 

В творчеството си Спартак Паска­лев­ски ар­тис­тично разгръща индиви­дуално фор­­­ми­­ран регистър от кул­тур­ни кодове, моти­ви и фор­ми. Този многопосочен ас­пект е беля­зан с по­ли­фоничност и мно­го­странност по от­­ношение на плас­тичните и сти­ло­ви­те търсения на ху­дож­ника още от 80-те години насам, фор­му­лирани ка­то асоци­а­тивни си­нер­гии.

По повод на многоброй­ните му учас­тия в би­е­налета и в международни фо­ру­ми, проф. Ри­кардо Бутафава об­ръ­ща вни­ма­ние на ориги­налните ин­терпрета­ци­онни ин­вен­ции на худож­ника и из­тъква осо­бе­­на­та тъ­кан на из­граж­дане и пластич­ния изказ на фор­мите (Arte cristiana (Mi­la­no) 2001, № 806).

Тази интерпретационна нагласа от­кри­­ва­ме в цикъла „Полифонии” 2004
(Гер­ма­ния). А във връзка с подхода му, ин­терес представят раз­мислите на
творе­ца, свързани с музиката на Бах, пуб­ли­кувани в Каталога на ек­спо­зи­ци­ята „9+1” – групова излож­ба, под патро­на­жа на Минис­тер­ст­вото за наука и кул­ту­ра на Ба­ден-Вюртен­берг (Щутгарт) в НДК. Забе­ле­­жи­телни са витражните вну­шения и цвето­вата ритмика на слово и образ в цикъла „Жи­ти­ето на св. Ме­то­дий” 2004, представен в Елванген, Химерод, Дю­селдорф, Виена и ек­спо­­ни­ран по повод 625-годишния юби­лей на Университета в Хай­дел­берг (2011).

Цикълът „Орфееви песни”, обвързан ком­­­по­зи­ционно с концептуалната идея за трите енергийни полета (на ду­ха, на душата и на телесността),  диферен­ци­ра­ни като три цвет­ни потока, е представен в Германия и София (Х. Salon des arts в НДК, 2005).

Своеоб­раз­но продължение очертават градираните символ­ни съпос­тав­ки във впечат­ля­ва­щия олтарен трип­тих „Мис­тичен празник”, посветен на не­­бесните    съпокро­ви­тели на Европа св. Бе­не­дикт, св. Кирил и св. Методий в Ка­тед­ра­лата на Абатство Химерод при Трир (2008).

Интерес предизвиква и Серията „Се­ме­то на вълната”, експо­ни­рана в Га­ле­ри­я­та за   мо­дер­­но изкуство в Пасау (2010). Раз­гър­натият замисъл на поре­дицата
„Хро­мо­фо­ни” е  за­ло­жен още в серията, посве­тена на Антоан Вато по вре­ме на работата му в Париж през 1994-1995 г. и по-късно в серията, по­с­ветена на Моцарт (2007), чиито вну­шения имат сво­­ето естествено про­дължение в плас­тич­ните и ба­г­ре­­ните метаморфози на „Да влезеш в ате­ли­ето” („Шипка 6”, 2011), както и в се­риите, пред­ставени в Излож­бени зали „Ра­фа­ел Ми­хайлов“ (Велико Тър­ново 2017 и 2020) и „Елена Карами­хай­ло­ва“ (Шумен 2017, 2019 и 2021).

Постоянният му интерес и отдаденост към музиката на Бах и полифоничните структури в творбите „Изкуство на фу­га­та” и „Музи­кално приношение” го
вдъх­но­вяват в сътво­ря­ването на образен свят, развит в експо­зицията „Re-forma univer­sa­lis“, пред­ста­вена в Художествената га­ле­рия в Русе (2023).

Експресивността и заредената с емоция плас­тична символика на творбите,
вклю­че­ни в камерната експозиция Зву­ко­ви по­тоци се определя от ди­на­ми­ка­та и ха­рак­тера на протичащите ав­то­ро­ви инвен­ции.

Интензивността им отвън и отвътре е кон­кретно обвързана с композиционното из­граж­­дане. Структурата на всяка творба се гради от вза­и­мо­действието и хрома­тич­ното разгръщане на импулси в обо­со­бяващ се рефлексивен поток. Мно­жест­вената импулсивна ритмика обхваща чо­вешката фигура и засилва нейното вну­шение. Сугестивното въздействие приб­ли­­жава възприемането на зрителя до раз­бирането на художника за чо­ве­ка като универсален код, потенциално ге­нери­ращ всеобщата хармония на универсума като живителна очовечена мяра.

проф. Румяна Златанова