Последни новини

 – Вие сте сред малкото хора, които съчетават археологията и журналистиката – какво Ви даде археологията като начин на мислене, което пренесохте в журналистическата професия?

 – Мнозина мислят, че археологията е наука, обърната само към миналото. Тя обаче, стъпвайки на автентични артефакти, дава репери и за настоящето. Пример е поуката от агонията на Римската империя при отразяване на съвременния упадък на западната цивилизация. Знаем, че доброто познаване на миналото дава добра база за съвременните футуристични прогнози. Археологията развива както индуктивното, така и дедуктивното мислене. Тя дава основа за добри анализи. Това помага много в журналистиката. Става въпрос не толкова за агенционната журналистика, каквато реално представлява основната работа в сайтовете, но и за писането на коментари и анализи. Тя възпитава усета към използването на максимален обем от факти и, което е по-важно, тяхното степенуване по значимост. Мога да кажа, че в настоящата си работа като журналист стъпвам здраво върху наученото от археологията.

 – Работите и живеете в Кърджали – регион, в който история, политика, религия и етническо многообразие постоянно се преплитат – обективността в такава среда не е ли особено предизвикателство?

 – Кърджали е особен град. Подобно на столицата, голяма част от жителите му са пришълци. Налице е и голямо етническо многообразие. Хората тук живеят в хармония на битово ниво. За съжаление политиците използват етническите и религиозните предразсъдъци. Те разделят кърджалийци по време на предизборните кампании, често създавайки напрежение. Въпреки това кърджалийци наричат своя град Столица на толерантността. Значимостта на Кърджали излиза от националните рамки. За съседна Турция той е от стратегическо значение. Важността му за турската дипломация е отразена още преди две десетилетия във фундаменталния труд на бившия турски премиер Ахмед Давутоглу „Стратегическа дълбочина“. Сериозното преплитане на политически интереси прави отразяването на регионалните проблеми поле, пълно с пропагандни мини. Иска се добра обща култура, за да не се прекрачат червените линии на комшулука.

 – Често казвате, че без познаване на историята не може да има качествена журналистика. Кои са онези исторически уроци, които най-често забравяме?

 – Аз съм историк по образование. Работих дълги години в Регионалния музей в Кърджали. Познавам цялата история на региона. Това ми помага не само да анализирам обществените процеси тук, но и да задавам визия за бъдещето. В този смисъл важи максимата: „Няма бъдеще без минало.“

 – През годините сте изследвали десетки археологически обекти в Източните Родопи – кое нещо Ви кара да се връщате постоянно към това?

 – Работил съм по проекта „Археологическа карта на България“ заедно с колегата доц. д-р Георги Нехризов. Открили сме и сме документирали над 350 археологически обекта. От тях над сто са средновековните български църкви, а над 150 – християнските некрополи. Те са необорими свидетелства за славното българско историческо минало на региона. Работата ми по теми за етническото съжителство често ме връща към тези факти.

 – Вашите книги за алианите и за културното наследство показват стремеж към разбиране, а не към разделение – като ли че днес обществото има още по-голяма нужда от познание за различния, отколкото от поредната политическа разпра?

 – Многопластовото историческо минало на региона е факт. Тук са се застъпвали големи империи: Римската, Византийската, Османската. Всяка е оставила следи от своята цивилизация. Факт е обаче, че османското владичество се е отпечатало най-трайно в демографските процеси. Тук имаме съчетаване на ислямизационни с колонизационни процеси. Често се правят пропагандни спекулации. Опитваме се да представяме миналото обективно. Само така можем да се противопоставим на крайния национализъм. Съдбата на алианите в региона е показателен пример. Тук е центърът на алевизма в страната. Алиянството се разпространява както чрез дервишката пропаганда и заселването на тюрки казълбаши, така и чрез привличането на местни жители. Археологическите следи са многобройни.

 – В епохата на социалните медии и мигновената сила на информационните и комуникационните потоци остава ли място за онази силна и задълбочена журналистика, която си служи с истината и фактите и която търси онзи специфичен исторически смисъл?

 – Факт е, че медиите, включително и електронните, отстъпват инициативата на социалните мрежи. Една от причините е загубата на доверие у читателите и зрителите. Често причина е и по-бавното поднасяне на достоверна информация. Всъщност актуалната информация се превърна в най-скъпо платената стока. Все по-често медиите дават инициативата в поднасянето на информация на институциите. Мода е всяка институция да има пиар. Това прави поднасянето на информация едностранчиво. Постепенно повечето регионални медии се превръщат в слуги на институциите. Сериозната журналистика определено губи позиции във времето. Причина е също така нивото на потребителите на информация. Жълтите новини са предпочитани. Изпростяването на голяма част от читателската и зрителската аудитория е факт.

 – Обществените и политическите процеси в Родопите повече от три десетилетия, както и днес, продължават да се развиват със своята специфика – как се промени регионът през това време – днес Кърджали е един жив и цветен град?

 – Две са явленията, които характеризират Родопите през последните десетилетия. Едното е обезлюдяването, а другото – опитите за спекулации с етническите и религиозните нагласи. Абсурд е, но напускането на млади хора, търсещи препитание в чужбина, отслабва ситуациите на напрежение. Отдавна е доказано, че революциите и бунтовете се правят от млади хора. В тази връзка последните две десетилетия за Кърджали бяха сравнително спокойни. Бившият кмет доц. д-р Хасан Азис провеждаше политика на установяване на мултикултурализма, която се приемаше от всички общности. Негов е и слоганът „Кърджали – столица на толерантността“. Това обаче не доведе до затишие на миграцията. В момента наблюдаваме две вълни. Едната е по посока от селата към града, а втората е от града към чужбина. Това засяга предимно общностите на българите мюсюлмани и българските турци. Така че Кърджали не остава без млади хора.

 – Като археолог знаете колко трудно се съхранява материалното наследство, а как да запазим „нематериалното“ наследство на Родопите, което е паметта, езикът, традициите на един народ, или нещо друго?

 – Градът е все още жив. В сферата на образованието можем да се похвалим с добре подготвена преподавателска общност. В града има филиали на три университета. Младите хора предпочитат да завършат образованието си тук. Мнозина остават в Кърджали. Общината се опитва да инициира културни прояви. За съжаление често те са „профилирани“ за отделните етнически общности. Престана да функционира инициативата „Мултикултурният град“. В момента кметът Ерол Мюмюн инициира Дни на приятелството, като целта е прояви с адресат цялата общност в Кърджали.

 – Уважението и отношението към местната история се открояват както в написаното от Вас слово, така и в отношението Ви към хората, които я пазят. Кои според Вас са онези личности от Източните Родопи, които заслужават да бъдат „извадени и показани“ на обществото ни?

 –  Кърджали пази паметта за хората, допринесли за съхраняването на неговата идентичност. И до днес се тачат имената на журналистката и етнограф Мара Михайлова и любителя археолог Никола Иванов. Събраното от тях за историята на града и региона е безценно. За етническата толерантност допринасят и кърджалийци с национална известност, като проф. д-р Шукри Тахиров и известният скулптор Вежди Рашидов.

 – Обществото или обществата ни боледуват и това съвсем не е тайна – накъде сме се запътили?

 – Обществото на Кърджали също боледува. Демографските процеси и опитът през последните две десетилетия налагат мултикултурализма като обществена практика. Макар че много западни общества вече го отричат, той даде добри резултати в Кърджали. За съжаление настоящото ръководство на Община Кърджали все още плахо го насърчава.

 – Накъде са насочени днешните Ви мисли?

 – Естествено към бъдещето. Желанието ми е да съхраним в Кърджали комшулука. Като журналист се старая да насърчавам съвместните усилия на цялата общност.

-------------

Георги Кулов е роден през 1959 г. в Ямбол. Завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и има следдипломна квалификация по арабски език. От 1983 г. работи като археолог и директор на Регионален исторически музей в Кърджали, от 1995 г. е журналист във вестник „Нов живот“, „168 часа“, „Кърджали БГ вести“ и „ЕСКОМ МЕДИА ГРУП“ ООД.Автор е на научни публикации по антична археология и анализи на политическите и етнически процеси в Родопите.