Последни новини

ЗА НАЙ-ГОЛЕМИЯ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ В СВЕТА

Започна Фестивалът „Джордже Енеску”

Да, може да се каже направо, че фестивалът „Джордже Енеску”, започнал наскоро в прекрасния Букурещ (Малкия Париж ), е достоен за Книгата на Гинес. Просто няма равен на него.

За 30 дни: 100 концерта, симфонични и хорови.  По четири на ден – от 13,30, 16 00, 19 30 и 22 00 часа в пет зали. 20 големи оркестрови състави – (главно филхармонии) национални, кралски, академични. Това са: Лондонска и Лондонска Кралска, Санта Чечилия от Рим, Валенсия от Испания, Кралска от Копенхаген, Берлинска академична, Монте Карло, Сент Мартин ин дь филдс, Национален оркестър на Франция, Концерт Гебау, филхармониите на: Варшава, Кишинеу, Люксембург, Талин, Прага, Дрезден, Ротердам, Базел, Антверпен, Цюрих, Бремен и  оркестъра „Украински свят”.  И всичко това на едно място за един месец. Звучи невероятно, нали?! 

Страната домакин също се представя с най-доброто си: филхармониите на Букурещ (достойно носеща името на великия Енеску),  Темишоара, Яш, Клуж, Сибиу и Бакъу, както и Радиоркестъра. Хоровете са също много от Румъния и от няколко европейски страни и от Щатите, както и камерните ансамбли, сред  които блести лондонският квартет „Белча”.

Важен акцент в изключително богатата и разнообразна програма с художествена музика (от Предкласиката до наши дни) е творчеството на великия Джордже Енеску (1881-1955). През т.г. музикалният свят отбелязва широко 70-годишнината от кончината на този гений, сравнително рядко изпълняван у нас (освен двете му прочути Румънски рапсодии), но често звучащ в Щатите и Западна Европа, където приживе е бил обичан и популярен като цигулар и диригент, а също и като композитор, един от големите на ХХ век. Бегъл поглед в програмата показва, че в това издание на фестивала той е представен  не само от румънските, но и от повечето от чуждите оркестри, състави и солисти.

Общо 8000 инструменталисти, солисти, певци, хористи.  Много са и големите имена на солисти и диригенти: Марта Аргерич, Магдалена Кожена, Рено Капри, Пааво Ярви, Васил Петренко, Никола Колон,  Джан Андреа Носеда, Шарл Дютоа,  Елизавета Леонская, Джовани Антонини, Клаус Макеса, близнаците-чудо Лукас и Артур Юсен… Списъкът е дълъг. Тук ще отбележа, че художествен директор на това уникално събитие е младият румънски диригент със световна слава, Кристиан Мачелару (сега шеф диригент в: Кьолн, Париж и Синсинати!), а почетен директор е великият Зубин Мета. Какво друго да кажем? Да, че  това грандиозно, невиждано по мащабите си събитие досега в музикалния свят, въпреки рецесията и увеличаването на военния бюджет, е осигурен финансово  – „само” с  20 000 000 е. За сравнение, нашите водещи фестивали: Мартенските дни в Русе и Софийските седмици, които са в пълна немилост от страна на високо културните ни управници, които не знаят откъде се влиза в зала „България” или в Операта.  

Да, заради големите усилия на своите директори, те все още оцеляват с мизерните 100-200 хиляди лева (не евро!) от държавата. Да, в днешна България пари за Верди и Бетовен няма, но за ниските жанрове и булевардни театри все още има. Срамно от страната на държавата ни, нали?! Да не говорим как тя оценява труда на нашите артисти и музиканти. Направих справка, в северната ни съседка един тутист (редови оркестрант) и хорист е с минимум 2000 евро месечна заплата, а първите солисти са с 3500 евро. А у нас? Четири-пет пъти по- малко….

Е, при тази  политика на нашите депутати и министри, страната на Орфей и Борис Христов скоро ще остане без музиканти, а и без публика. Ще заживее в света на...  знае се кои... За съжаление...

-----------------

За Атенеума:

Основната зала на Фестивала, Атенеума, построен в неокласически стил и корпус  (40 м.) от френския архитект Албер Галерон, със стенописи от румънския живописец Кристин Петгреску, отначало е била културен център и заседателна зала на Парламента, след което става дом на Букурещката филхармония. Българският търговец и меценат Евлоги Георгиев дарява 200 000 златни леи за строителството му през 1886-1888 година.