Последни новини

Напоследък двама български траколози, доц. Георги Митрев и д-р Йордан Илиев, се заемат с внимателно проучване на старопечатни книги с историческа тематика. В резултат на тяхната работа, те откриват няколко доскоро неизвестни произведения, които хвърлят нова светлина върху изследванията на Древна Тракия и траките. Автор на най-старото от тези произведения е Райнхард Рейнеке / Райнер Райнек (1541 – 1595 г.), който подписвал своите трудове с характерното за неговото време латинизиране на името си като Рейнекий. Той подготвил историческо съчинение в няколко тома, в един от които включил информация за Древна Тракия и траките.

Произведението на Рейнекий е първи опит за систематизиране на тракийската история. Творчеството на Рейнекий свидетелства за неговите сравнително безпристрастни изследователски търсения и стриктно придържане към античните текстове. Той разработил и следвал собствена методика за исторически проучвания, акцентираща върху установяването на родословията на античните монархии. Рейнекий имал изключително голям авторитет сред съвременниците си; много автори следвали неговата идея за структуриране на съдържанието.

В присъщия и за двамата учени непринуден стил за споделяне на значими и сериозни научни факти, те разказаха за отговорността и предизвикателството да пазиш истинността във време, когато историческата памет често бива използвана според това доколко е изгодна или пък удобна някому. Затова и моят първи въпрос повежда разговора ни към пътеките на човешката памет. 

- Какво за Вас е човешката памет? 

ГМ: Безспорно важен фактор в историята на човечеството. В някои случаи важен за напредъка на човечеството, в други за оцеляването му. Без колективна памет трудно може да се говори за човешка цивилизация. 

ЙИ: В най-широк смисъл, както вероятно биха отговорили повечето историци, човешката памет е информация за миналото, която е достъпна в настоящето. Записването под формата на текст върху подходящ носител позволява написаното от някого преди векове да достигне до много повече хора, живели в различни времена.

- Съхраняването в достатъчно достоверен вид се оказва понякога проблем. Защо така се случва? 

ГМ: Вероятно защото сме различни по природа и като характери. Както се казва, много хора – много истини, или всеки гледа на света от своята камбанария. И това още древните историци са го забелязали – още с появата на историята като наука се появява и критичното отношение към източниците, които използваме. Не е достатъчно да отразим това, което сме чули или дори видели, а трябва да потърсим доказателства по отношение на фактите и процесите, при това от независими един от друг източници. Липсата на достоверност обаче понякога се дължи и на други причини, особено политически или дори умишлено манипулиране и изкривяване, но това вече не е история, а нещо друго.

ЙИ: Причините могат да бъдат много и с най-различно естество. За съхраняването ѝ през Античността най-големият проблем несъмнено е свързан с наличните способи за предаване на информация. Например, записването върху камък или бронз е осигурявало дълготрайно съхранение, но при съществени ограничения по отношение на дължината на текста и възможностите за пренасяне на съответния артефакт. Тези ограничения са валидни в много по-малка степен за документите върху папирус или пергамент, които са осигурили възможност за запазване и лесно пренасяне на значителни по обем текстове; при тях обаче има друг проблем: недостатъчната трайност на материалите е налагала тяхното периодично преписване. Поради тези обстоятелства се случва важна информация да достига до съвременните изследователи в твърде лаконичен или непълен вид. Понякога има и неточности в преводите.

- Историята се пише от победителите, но какво става с губещите?

ГМ: Изразът „Историята се пише от победителите“ може да се разбира и в преносен, и в буквален смисъл. Всяка победа, било то на бойното поле или в някакъв вид съперничество, води до придобиването на предимства за победителите, които често ги превръщат във важен обществен, политически, икономически или друг вид фактор. В преносен смисъл те „пишат“ историята, защото техните успехи са това, което обикновено се запомня. Буквалното разбиране на израза обаче поставя въпроса, доколко обективна е една такава история, написана от победителите. Съмнително е, че в една такава история могат да се открият само правдиви оценки, особено по отношение на губещите. Обикновено никой не се интересува от тях, освен историците, но  често дори и това не става.

ЙИ: Може да се допълни, че невинаги историята се пише от победителите. Един пример от Античността може да бъде Полибий от Мегалопол: след ІІІ Македонска война (171 – 168 г. пр. Хр.) той бил заложник в Рим и написал „Всеобща история“ – важно произведение, включително за историята на траките.

- Коя история е по-ценна – осъзната или премълчаната?

ГМ: Като се има предвид, че хората по-скоро не си вземат никакви поуки от историята, аз не знам дали те въобще осъзнават историята като ценен опит или просто виждат един сбор от герои и събития или красив разказ за миналото. „Осъзнатата“ история е може би по-важна в личен и обществен план, но и по-скучна, защото тя вероятно ще се опитва да учи хората на добродетели, докато „премълчаната“ история ми се струва, че винаги ще предизвиква въображението и любопитството и все може да роди някой интересен разказ, дори и не особено достоверен, но достатъчен, за да ни поведе нанякъде. 

ЙИ: Най-ценна е историята, от която могат да се извлекат поуки.

- Защо често се лутаме между истина и неистина? 

ГМ: Може би защото сме подвластни на времето, в което живеем; може би защото истината има много лица; или пък защото е по-лесно да се скрием зад неистината от истината, която ни се вижда страшна или непонятна. Не трябва да забравяме и това,  което казахме вече, че историята се пише от победителите. Това също е мощен фактор за присъствието на много неистини в историческите разкази, които обаче за авторите им може и да са изглеждали като абсолютно доказани истини. Колкото по-широк е светогледът на историка, толкова по-вероятно е да е близо до истината и обратното. Но и това не е достатъчно, важно е и в какво общество живее. Днес ние трябва да сме щастливи, че живеем в демокрация, колкото и недостатъци да има нашето време, и не трябва да проявяваме безкрайна критика към авторите от ХХ в. например, чиито живот е преминал в авторитарни или тоталитарни режими.

ЙИ: Нерядко в нашата страна съществува практиката за безусловно следване на авторитети. Един пример: в началото на ХХ в. български учен е превеждал текста на Тит Ливий за похода на Филип V Македонски срещу тракийското племе меди, отнасян към 211 г. пр. Хр. Там се съобщава, че Филип изпратил Персей да охранява едни проходи. Преводачът е разпознал под това име сина на Филип и така преведеният текст се цитира и до днес от учените, без да се отчита възрастта на Филиповия син, който тогава трябва да е бил на 1-2-годишна възраст и е абсолютно невъзможно да е предвождал войска.

- Училището в общия смисъл на думата – не е ли  основа на нашата историческа памет и нейното предаване от поколение на поколение?

ГМ: Това е така. Без училищното преподаване на история не може да се формира обща историческа памет. Това е един от най-силните фактори за формирането на националното ни съзнание, но и за истинско ориентиране за мястото ни в световната история, което също е достойно.

ЙИ: Някога училището е държало монопола, но днес определено не е така. Вероятно и сега структурирани знания продължават да се получават най-вече в училище. Онлайн пространството обаче – а напоследък и изкуственият интелект – несъмнено имат сериозно присъствие в ежедневието на младите хора, като това крие опасности от получаването на непълна или дори невярна информация.

- Как се промени интерпретацията в годините на познатата историческа истина?

ГМ: Не бих се наел да отговоря на този въпрос еднозначно. Общата тенденция е на изместването на погледа от Изток на Запад. Интерпретирането на историческите събития за съжаление често е под влияние на политически фактори. Историкът е част от обществото и епохата, в които живее, и е много трудно да остане напълно непредубеден, особено ако изследва по-новата история. Тези, които се занимават с по-старата история сякаш са в по-спокойни води.

ЙИ: Мисля, че по отношение на античната история и тракологията няма сериозна промяна.

- Вие се занимавате с проучване на старопечатни книги с историческа тематика – разкажете ни за Вашите проучвания за Райнер Рейнекий, който поставя основите на тракологията?

ГМ: Рейнекий (или Рейнекиус, както се представя в изследванията си) е значим немски професор, историк и изследовател от ХVІ в., който доскоро беше напълно неизвестен по отношение на научните му занимания за Древна Тракия и траките. Дигитализирането на творчеството му даде възможност да се достигне до тях, да го преоткрием и да се направи една обективна преценка на заслугите му като пръв съвременен изследовател на траките. Не е особено точно обаче да се определя, че поставя „основите на тракологията“. Всъщност той, като един от основоположниците на модерната европейска историография, има много по-амбициозни цели и планове за написването на многотомна обща история на световните монархии. В първото му издание траките не присъстват, но след двадесетгодишни занимания в края на ХVІ в. той подготвя второ издание, в което са представени и още много древни народи и измежду тях са и траките. В този смисъл Рейнекий не е „траколог“ в съвременния смисъл на думата, но все пак е първият историк на Новото време, който прави задълбочено изследване на Древна Тракия и поставя началото на научния интерес към траките. Поне засега не ни е известен друг преди него. Плановете му са предвиждали изследването и представянето и на различни средновековни монархии, включително и на българското царство, но преждевременната му смърт е попречила на реализирането им. Не е съвсем сигурно, защо написаното от Рейнекий остава толкова дълго време в забвение, но една от вероятните причини е, че неговата история е била забранена от Римската църква. Това научаваме от Мавро Орбини, който го посочва като забранен автор. Изглежда последното е във връзка с протестантската религия на Рейнекий, но може да има и други причини. А защо написаното от Рейнекий за траките остава извън полезрението на съвременната тракология толкова дълго време е една необяснима загадка и за мен, защото той е цитиран от известните на траколозите Ф. Кари и З. Хаверкамп от ХVІІІ в. И тук е голямата заслуга на колегата Йордан Илиев, който тръгна по тази следа.

ЙИ: Рейнекий е написал огромен за времето си труд, който оказал влияние върху изучаването на историята на Древна Тракия и траките през следващите два века: някои са го цитирали, други са използвали неговия текст без дори да посочат името му като автор. Той пръв систематизирал знания за историята на Тракия, тракийските племена и владетели.

- Кои от изследванията на Древна Тракия биха променили нашето познание за траките?

ГМ: В най-голяма степен това могат да направят археологическите изследвания. Почти ежегодно виждаме изненади, които поднасят археологическите разкопки. При липсата на собствено тракийска литературна традиция няма на какво друго сигурно да се разчита освен на археологическите находки. Особено ценни са нови епиграфски паметници и други археологически материали с надписи. Но това не означава, че няма смисъл да се препрочитат писмените извори и старите изследвания, напротив, един нов поглед винаги може да даде основания и за нови хипотези. 

ЙИ: Понякога откриването на един единствен надпис може сериозно да промени нашето познание за траките: вече се е случвало поне два пъти, с откриването на „Големия надпис“ от Севтополис и на надписа за Пистирос в Тракия. Възможно е изкуственият интелект да помогне за разчитането на т. нар. Надписи на тракийски език. Във всеки случай, според мен е най-вероятно евентуално бъдещо епиграфско откритие или нови изследвания върху отдавна известни епиграфски паметници да променят съществено познанието за траките.

- Към какво са насочени днешните Ви научни търсения? 

ГМ: Няколкото теми, към които се връщам периодично, са свързани с древните религии по нашите земи, с историческата география и с трако-македонските отношения. Сравнително отскоро се занимаваме с колегата Йордан Илиев и с проучване на старопечатни книги с историческа тематика, но това е трудоемка работа. Дигитализираните преписи на ръкописни и старопечатни книги сега са сравнително лесно достъпни в домашни условия, но се губи много време, за да се стигне до определени резултати.

ЙИ: С доц. Митрев подготвяме обобщаваща публикация върху възникването на научноизследователския интерес към историята на Древна Тракия и траките, която да е базирана върху доклада ни пред националната конференция по тракология, проведена през май 2025 г. Има редица автори, творили през ХVІ – ХVІІ в., които към днешна дата са непознати за траколозите. Някои от тях са последователи на Рейнекий, като Хиероним Хенингс и сър Уолтър Райли. Други са провеждали независими проучвания: например, Жак Д’Озол систематизирал информация за легендарните тракийски царе. Още през 1665 г. Пиер Сегуин за пръв път въвел в научно обръщение монета на Севт ІІІ, част от личната му колекция, поставяйки по този начин началото на интереса към тракийското монетосечене. Неговият последовател Жан Фой-Вайан пръв обърнал внимание на трудностите, пред които били изправени първите изследователи на монетите, в ситуация на няколко владетеля с идентични едносъставни имена и оскъдно или никакво присъствие в античната литература, а Езекиел Спанхайм обобщил написаното дотогава от Сегуин и Фой-Вайан, като внесъл известни допълнения и коментари на антични свидетелства. Публикациите на всички тези автори следва да покажат, че интересът към историята на траките в западноевропейската историография възниква доста по-рано, отколкото се е считало до момента, и освен това е доста устойчив.

- Историческата памет не определя ли нашата културна идентичност? 

ГМ: Историческата памет не само определя нашата културна идентичност, но тя е и основен фактор за националното ни осъзнаване. По тази причина ми се струва, че трябва да сме много внимателни по отношение на формирането на историческата памет, трябва да се пазим от нейното „замърсяване“ с невероятни теории и недоказани твърдения, защото нейното изкривяване може да доведе до лоши последици.

ЙИ: Това несъмнено е така. Знанията за миналото са един от компонентите, без които не е възможно да се формира културна идентичност.

- Как студентите откриват за себе си този свят на историческата наука?

ГМ: По различен начин, защото поколенията студенти – историци са различни и времето, в което са били студенти, е различно. Това на моите университетски преподаватели и на студентите около честванията на „1300 години България“, е формирало своя интерес под силното влияние на националната ни история, но и на партийната политика, докато ние бяхме студенти в началото на прехода, когато всичко изглеждаше сякаш се преобръща с главата надолу и течеше един процес на преоценка на героите. Сега вече и едните, и другите сме архаични в очите на днешните студенти, които са родени в нов век и в ново хилядолетие и ми е много трудно да кажа, кои са техните герои. Въпреки всичко сякаш непреходни в нашата историческа наука си остават националните ни герои от възрожденската епоха и е добре, че ги имаме. В последните две десетилетия обаче много нарасна и интересът към траките, и това изглежда също влияе на много младежи да открият света на историческата наука.

ЙИ: Може би трябва да се направи анкета със самите студенти, за да се получи отговор на този въпрос.

- От историческа гледна точка всички промени са кратки по своя времеви характер – може ли да се говори за определена цикличност?

ГМ: Има различни теории за историческото развитие на човечеството и на човешките цивилизации. В тях присъстват представи за цикличност, за спираловидно развитие, за прогресивно развитие и други. Безспорно е, че често процесите се повтарят и то под влияние на едни и същи фактори и това създава усещането за цикличност, но в действителност става въпрос за закономерното възникване, развитие, разцвет, остаряване и изхабяване на цивилизациите и обществата и в крайна сметка за тяхното загиване. Закономерностите не са за пренебрегване, но има и много обективни и силни субективни фактори, които могат да променят продължителността на тези етапи. За мен особено интересен винаги е бил въпросът за ролята на силните личности, които променят хода на историята.

ЙИ: Въпросът е твърде общ, за да се даде обикновен отговор. По отношение на политическите и социално-икономическите промени вероятно би могло да се говори за цикличност. Едва ли обаче е възможно да се забележи цикличност в културното развитие.

- Как се чувствате като българи в днешна България?

ГМ: Аз, лично, се чувствам добре. Ако се огледаме в исторически план, ще видим, че сме на добро място в добро време, което рядко се случва по нашите географски ширини.

ЙИ: И аз се чувствам добре. В много отношения е огромна привилегия човек да бъде българин в днешна България.

.....................

Доц. д-р Георги Митрев е дългогодишен преподавател по стара история и тракология в ПУ „Паисий Хилендарски“. Научните му интереси са свързани с историята на Древна Тракия и Македония, разпространението на източните култове на Балканите и др. Доц. Митрев локализира античния град Хераклея Синтика при Рупите. Автор е на книгите „Религиозни институции и общества в провинция Македония (148 г.пр.Хр. – 284 г.сл.Хр.)“ (2001), „Долината на Струма през Античността. Племена и селища. Книга първа.“ (2012) и др. Понастоящем е зам.-декан по учебната дейност на Философско историческия факултет. Главен редактор е на списанието „Пловдивски исторически форум“.

Д-р Йордан Илиев е хоноруван преподавател по история на Древния Рим във филиалите на ПУ „Паисий Хилендарски“ в Смолян и Кърджали. Научните му интереси са насочени към изследването на трако-македонските взаимоотношения през елинистическата епоха, епиграфските паметници от територията на Древна Тракия и др. Интересува се и от европейската концепция за отворена наука. Автор е на книгите „История на Рим през епохата на Принципата (27 г.пр.Хр. – 284 г.сл.Хр.)“ (2022), „Тракия и траките в политиката на Рим и Македония по времето на Филип V (221 – 179 г. пр. Хр.)“ (2023) и др. Работи в държавната администрация.

Новини, информация и учебни материали от сферата на тракологията: https://www.facebook.com/thracology