Последни новини

        9 юни, „Ermesinde‘s long walk“ на Албена Петрович Врачанска по либрето на Питър Табит Джоунс

        12 юни, „Алма“ на Любомир Денев – баща, по текст на Герган Ценов в изпълнение на Държавна опера – Русе

        2 юли  „Записки на жената призрак“ от Георги Арнаудов по едноименната стихосбирка на Яна Букова

В програмата на 56-то издание на „Софийски музикални седмици“ ще ви запознаем с жанра на монооперата, с представяне на 3 концерта с премиерни изпълнения на моноопери от български композитори.

Днес, 9 юни, очакваме монооперата „Ermesinde‘s long walk“ на Албена Петрович Врачанска по либрето на Питър Табит Джоунс и с участието на Мария Митева – флейта и алтфлейта, Теодора Сороков – цигулка, Сара Карнейро – сопран, Кае Шираки – пиано, Йосип Драгнич – китара, и Люк Хемер – перкусии. 

След нея на 12 юни предстои представянето на монооперата „Алма“ на Любомир Денев – баща, по текст на Герган Ценов в изпълнение на Държавна опера – Русе. Последният концерт с представяне на моноопера ще го очакваме на 2 юли и ще се изпълни „Записки на жената призрак“ от Георги Арнаудов по едноименната стихосбирка на Яна Букова в изпълнение на Анна Бинета Диуф – мецосопран, Алваро Коллао Леон – саксофон, Матиас Гредлер – виолончело, Евгения Радославова – пиано, Мирослав Димов – перкусии, под палката на Вилиана Вълчева.

Монооперата е жанрът във фокус на 56-ото издание на МФ „Софийски музикални седмици“ и неслучайно в програмата се представят произведения от български композитори – мотото на тазгодишното издание на фестивала гласи: „Произведено в България“. Жанрът моноопера се заражда в началото на 20-ти век. Музикалните произведения, определяни като моноопери, включват набор от музикални изразни средства и техники, които ги отъждествяват до известна степен с жанровете на мелодрамата и монодрамата, с ранни образци на оперния жанр, зингшпила, но и театрално-инструментални произведения на изкуството, които не са по същество вокални. Монооперата се характеризира с ярък драматизъм, изразен в сюжетната линия, както и тънка нишка на психологизъм, която може да се проследи в терзанията и тревожната вглъбеност на героите. Основно се засягат темите за усамотението, съмнението и ефимерността на преживяванията.

В полезрението ни първо влиза монооперата на Албена Врачанска „Ermesinde‘s long walk“ („Дългият път на Ермезинде“) в изпълнение на безкрайно любопитния състав „Ars Nova Lux“ от Люксембург. Ансамбълът е с променлива геометрия от трио до секстет – флейта, китара, пиано, вибрафон (перкусии) с допълнителни гости - цигулка, певци и други солови инструменти, като фокустт му попада върху съвременната музика. Основан през 2014г. от Мария Митева и композиторката Албена Петрович Врачанска,  „Ars Nova Lux“ е известен в цяла Европа, включително с изпълненията си на реномирани фестивали като „Rainy days“ - Luxemburg, „March Music days“ - Ruse, „Sofia Music Weeks“, „Varna Summer International Music Festival“, „Balabanov's house Music days" – Plovdiv, Bulgaria и т.н. Либретото на монооперата излиза от перото на писателя Питър Табит Джоунс, и сюжетът е съсредоточн върху историческа личност – Ермезинде, което е била люксембургска графиня през 11-ти век.

Следващата моноопера в програмата е дело на Любомир Денев – баща, и имаше своята премиера в рамките на 64 – тото издание на Международния фестивал Мартенски музикални дни, което предизвика голямо вълнение и още по-засилен интерес към дамата във фокус на произведението – Алма Малер. В нейния образ се превъплъщава актрисата и певица Мария Хелгат, в чието изпълнение Алма добива пълнокръвен сценичен лик със своята многопластовост на страстите. Либретото на Георги Ценов - пианистът, диригент и писател, който живее и твори в Ню Йорк, адаптира текстове от дневниците на тази изключително обаятелна личност, което само добавя към автентичността на преживяването. Съставът от изпълнители е камерен - струнен квартет, контрабас, ударни инструменти и кабинетен роял, събрани под палката на Велислава Скрильова, а цитатността в музиката се комбинира със свежия поглед на композитора по отношение на хармонията, полифонията, съвременните музикални изразни средства и техните визуални еквиваленти. Сценичното оформление е дело на художника Юлиан Табаков, чиято употреба на мултимедия върху хитро замислената сценографска картина създава усещане за автентичност.

Последната моноопера в рамките на фестивала е „Записки на жената призрак“ за мецосопран и камерен оркестър от Георги Арнаудов по откъси от стихосбирката на Яна Букова със същото заглавие. Тя излиза на български език през 2018 г. като същата година вариант на стихосбирката на гръцки език е издаден в Атина под заглавието „Drapetomania“. През 2019 г. печели Националната награда за поезия „Иван Николов“, а до 2024 г. стихотворения от книгата вече са преведени на френски, немски, испански, италиански, хърватски и др., и включени в множество антологии. Монооперата представлява музикална интерпретация на 15 подбрани сегмента от поетичния цикъл на Яна Букова, преведен на английски от Джон О’Кейн и Екатерина Петрова, публикуван през 2024 г. от Ugly Duckling Presse – Ню Йорк. Монологът на героинята е построен като свободно асоциативно изследване/разследване на действителността, изграждащо мрежа от въпроси върху теми като механизмите на насилието, опасностите на утопията, методиките на предразсъдъците и самоизмамата, симетрията и асиметрията на моралния избор. Интонациите се сменят рязко, стихът е насечен, ритъмът на музиката - също, тонът е остър, понякога доведен до пароксизъм. Издирването на истината в първо лице прераства в свидетелство на един трагично неотменим, екзистенциално заложен в човешката ситуация „Actus reus“ („виновно действие“), при което всеки едновременно търпи и съ-участва в цялата агресия и жестокост, съществуваща в света. Тази година творбата ще има своята премиера в София, Ванкувър, Виена, а през 2026 г. е планирано да бъде представена и в Залата на Академия „Санта Чечилия“ в Рим.

............

Билети на касите на Зала „България“ и в електронната мрежа. 

Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община през 2025 г. Фестивалът е носител на лейбъла за качество „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа” на Европейската фестивална асоциация. Съорганизатори на събитието са Столична община, Министерство на културата, Софийска филхармония.