Последни новини

◊ ПОКАНА

Представяне на новите две книги на Владимир Шумелов във В. Търново

17.06.2025 г., вторник, 17.00 ч., НЧ „Надежда 1869“ – В. Търново, централно фоайе,  За книгите ще говорят редакторите проф. дн Сава Василев и д-р Радка Пенчева

За книгите: 

Владимир Шумелов, „Био-библиография (1990 – 2024)“, ред. Сава Василев, изд. „Огледало“, С., 2024 г., 226 с.  

Проектът е реализиран с подкрепата на Министерството на културата.

Книгата е персонална библиография, допълнена с биография, извадки от писателската лаборатория на Владимир Шумелов и др. пара- и екстралитературни елементи – едно достатъчно познато и известно име в съвременната българска белетристика и критика. Интересното е, че тя е авторско съставителско дело, което не изненадва, защото говори поне за две неща – прецизност, систематизиране и съзнателно отношение към писателския труд и неговите резултати, без субективизъм и от това да страда обективността на изложението и фактите. Читатели и близки на писателя познават неговия пословичен работохолизъм, разнопосочните му търсения и постижения в течение на над три десетилетия, плод на което са многобройните му награди за разкази и книги, но и делото му за съхранение на литературната и културна памет – съставените и издадени антологии във В. Търново, справочници, участието му в енциклопедии, както и активното му участие и ръководство на организирания литературен живот в старопрестолния град и България (член на национални писателски сдружения и българския П.Е.Н.-център).            

Като цяло това не е просто био-библиография, а литературна хронология на случилото/случващото се във В. Търново и страната в динамичните последни 30 години в областта на литературния живот. Огромният масив от информация в една така деликатна сфера като литературата, която трудно подлежи на прогностика и оценка в един кратък времеви период, е полезен като информация и препратки за изследователи специалисти, но и за редови читатели.              

Био-библиографията е предназначена за специалисти в областта на българската литература, библиографи, библиотекари, студенти, ученици и всички, които проявяват интерес към творчеството на Владимир Шумелов, а в по-широк план – към литературата изобщо и към нейната близка история.
~ Проф. дфн Сава Василев

Владимир Шумелов, „Стени в ушите. Статии, есета, публицистика, фрагменти (1990 – 2024)“, редактор д-р Радка Пенчева, художник Калин Николов, изд. „Огледало”, С., 2025 г., 233 с.

 Независимо от широкия жанров и тематичен спектър на хронологично представените текстове езикът и стилът са тези, които спояват текстовете в хомогенно единство, а като дескрипция и въздействие те са принос в цялостния компендиум от текстове/слова за несвършващия български Преход от неговото начало.

А дали има смисъл от рециклирането на подобни критическо-творчески усилия? Ето какво пише авторът в „Профанацията като постмодерен абсурд“ (1993 г.): „Когато пиша тези редове, ми се струва, че пиша за алтруиста и мизантропа, въпреки че днес да пишеш „въобще“ е престъпление. Все още. Защото „това наоколо“ е същото. И стените в ушите ни се бетонират“.
~ Д-р Радка Пенчева

 Това е сборник с есеистика, публицистика и фрагменти на Владимир Шумелов, който обединява 35 текста, писани и публикувани (но и непубликувани) в периода 1990 – 2024 г. в различни издания – общоинформационни книжни и електронни медии, научна периодика, книги. 

Тези „опити“, не са реификация (понеже паметта през дистанцията на годините ни изглежда смътна и многозначна) и оттам удобни за политическо инструментализиране. Като част от многобройните опити за конструиране на настоящето, и те залагат повече на гражданската позиция на автора, от чиято зрелост зависи в какъв публичен контекст и в какви политически стратегии ще се използва.

Уводните си думи съм книгата авторът завършва с думите: „Смисълът на това мое усилие е вид ангажираност. Или както казва Марчело ди Чинтио, който винаги е бил ангажиран: „Няма по-добър начин да се подиграеш с една стена от това да я прескочиш“ (есето „Стените ни“)“.
~ Йордан Атанасов

За автора:

Владимир Шумелов (1958, Перник) е български белетрист и литературен критик. Завършва „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1982). Живее и работи във В. Търново. Един от организаторите на литературния живот във В. Търново през последните няколко десетилетия. Член на българския ПЕН-център от 2022 г.

Автор на белетристичните книги: „Двойно“ („Елпис“, В. Търново, 1994; Голяма награда за дебютна книга „Южна пролет’95“, награда „Дебюти“ на фондация „Славяни“), „Между Бекет и Аз“ („ПАН-ВТ“, 1998; „Фабер“, 2003, В. Търново; национални награди „Интелект’98“ и „Светлоструй’99“), „И така нататък“ („Фабер“, В. Търново, 2007), „Каквото дойде. Четири писма за любовта“ („Фабер“, В. Търново, 2014), „Крадец на спомени“ („Потайниче“, С., 2019), „The End. Роман-сингуларност“ („Огледало“, С., 2021), „Топла човешка точка“ („Огледало“, С., 2023).

Издава книгите с есеистични и литературнокритически текстове: „Накърнимото“ („Жанет-45“, Пловдив, 2004); „Цветните спомени на греха“ („Фабер“, В. Търново, 2009); „Лисица в кокошарника“ („Фабер“, В. Търново, 2013); „Pink Floyd. Елипси“ („Фабер“, В. Търново, 2013); „Ще чакам дъгата“ („Либра Скорп“, Бургас, 2017), „Широко отворени очи“ („Огледало“, С., 2023); „Стени в ушите. Статии, есета, публицистика, фрагменти (1990 – 2024)“ („Огледало“, С., 2025).