Последни новини

Театър на предела

През юни 2025 г. Театър-лаборатория „Алма Алтер“ – експерименталният театър на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – взе участие в Международния фестивал "Експеримент" в Збоншин, Полша, с две представления: „Що е Отечество? Въпросът, който уби Гео Милев“ и „Аз, Лейди Макбет“. И двата спектакъла се откроиха с минимализъм на средствата, дълбока сценична концентрация и концептуална плътност, характерни за стилистиката на т.нар. „жив театър“, развиван от създателя на „Алма Алтер“ - Николай Георгиев, под влиянието на Йежи Гротовски и Гео Милев.

Постановката „Що е Отечество? Въпросът, който уби Гео Милев“, режисирана от Николай Георгиев с хореография на Петя Йосифова-Хънкинс, черпи своята естетика и идеология от радикалната поетика на Гео Милев – писателят, за когото театърът е поле на революционна образност и политическа отговорност. Заглавието и подзаглавието („въпросът, който уби Гео Милев“) функционират като театрална теза, а цялостната структура на спектакъла следва принципа на фрагмента като „форма, която изразява цялото по-силно от самото цяло“ – по думите на самия Милев.

Формално представлението отказва линейност, разказ, психологическа логика и зрелищност. Вместо това, актьорският ансамбъл въвлича публиката в серия от силно пластични, ритмизирани и асоциативни сцени, които рефлектират върху темите за принадлежността, историческата вина и идеята за Отечеството като мит, призрак и необходимост. Отчуждаващи езикови жестове, телесна политичност и редуване на поетичното с документалното превръщат сцената в полифонична форма на свидетелстване. Тялото на актьора е едновременно инструмент, медиатор и носител на историческа травма.

Ако „Що е Отечество?“ говори от хоризонтала на колективната памет, то „Аз, Лейди Макбет“ изследва вертикалата на личната вина, желание и власт. Моноспектакълът на Станимира Димова в режисура и хореография на Петя Йосифова-Хънкинс е своеобразен философски римейк на един от най-емблематичните женски персонажи в западния театрален канон – Лейди Макбет.

Драматургията черпи вдъхновение от концепцията на Ян Кот за Шекспир като „наш съвременник“ – идея, която деконструира Ренесансовия текст, за да покаже неговите политически и екзистенциални валенции в съвременен контекст. Кот настоява, че в Шекспир можем да открием не само образа на властта, но и нейното разлагане, страха от нищото и кризата на субекта. Именно тази визия прониква в представлението на „Алма Алтер“, в което Лейди Макбет не е фатална жена, а фигура на амбивалентност – колебание между агресия и ранимост, между стремеж към контрол и страх от вътрешна празнота.

Сценографията е минимална – основният обект е стълбата, боядисана в червено, използвана едновременно като символ на изкачване към властта и като инструмент на ритуално пречистване. Тялото на актрисата преминава през редица трансформации, при които думите, движенията и мълчанията оформят мрежа от асоциации, отварящи текстовете на Шекспир към полета на съвременната женственост, насилието и паметта. Така представлението интерпретира класиката и я вписва в съвременна поетика на разпада и преодоляването.

И двете представления утвърждават „Алма Алтер“ като явление извън комерсиалната сцена – с акцент върху процеса, органичната работа с актьора и философската дълбочина на сценичния език. Театърът функционира като методология на съществуване – в духа на Гротовски и Гео Милев, но също така и като педагогически жест към следващото поколение артисти на учителя Николай Георгиев. В Збоншин голяма част от публиката беше дошла специално заради спектаклите на "Алма Алтер", това доказва, че единствено театърът на границата – между текст и тяло, между класика и съвременност – може да бъде и високо художествен и дълбоко комуникативен.

.........

Проектът се осъществява с подкрепата на Столична община – Програма „Мобилност“ и Студентски съвет на СУ „Св. Климент Охридски“.