Последни новини

Списание "Философски алтернативи", бр. 4/2025

https://doi.org/10.58945/FEWB4347

Тема на броя: Българска философия: исторически акценти и интерпретации

Водещи: Татяна Батулева, Нина Димитрова

 
◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Рецепции и дебати 

· Нина Димитрова – Дебати за българската култура: първата половина на ХХ век

· Stanul Grozev – Dimitar Michalchev оn Pragmatism 

· Цветанка Горанова – Проектът за изграждането на българската народоука от края на ХІХ до средата на ХХ век

Българска философска култура

· Tatyana Batuleva – On the Various Readings of the Concept of Philosophical Culture

· Камелия Жабилова – Превъплъщенията на свръхчовека. Български прочити

Хуманизъм и изкуствен интелект. Морални дилеми

· Silviya Serafimova – On the Moral Concerns about Green AI within the Framework of Digital Humanism

· Николай Павлов – Въпросът за техническото – от отчуждение към посредничество

Изток и Запад. Философски концептуализации

· Георги Донев – Метафизическата рационалност като основание на рационалността на трансценденталното съзнание

· Яна Стефанова – Абсолют и Пустота и тяхната реинтерпретация спрямо традиционните концептуализиращи схеми в Индия и Китай

Философски фрагменти

· Пламен Антов – Варвари в музея

Нови книги

· Витан Стефанов – За „Необратимо“ от Дилян Бенев

· Стефан Пенов – Божественият Абсолют като философски проблем

           Настоящият брой се открива със статията на Нина Димитрова, в която се проследяват дебатите относно самобитността и универсалността на българската култура през първата половина на XX век. Анализирани са три периода: 20-те години – с фокус върху границите между универсално и национално; 30-те – период на търсене на културна самобитност; и началото на 40-те, белязано от дебата на страниците на списание „Златорог“. Очертани са нюансите на противопоставящи се позиции – от утвърждаването на културната самобитност до стремежа към синтез с универсалното.

         Станул Грозев представя основните моменти в студията „Прагматизмът като ново учение за истината“ (1939) на Димитър Михалчев, която представлява критически прочит на прагматизма през призмата на ремкеанската философия и философските възгледи на самия Михалчев. Акцент в нея се поставя върху сходствата между Пърс и Ремке, приликите между психологията на Джеймс и схващанията на Михалчев, понятието за относителност на истината, както и категоричното отхвърляне на предполагаемата полезност на религията. Студията заема значимо място в историята на философската рецепция на прагматизма в България, което обосновава необходимостта от нейното изследване.

          Статията на Цветанка Горанова „Проектът за изграждането на българската народоука от края на ХІХ до средата на ХХ век“ проследява формулираната от Иван Шишманов, Михаил Арнаудов и Христо Вакарелски етнонаучна парадигма в България, в която се синтезират етнология и българистика. Проектът за народонаука надхвърля рамките на отделни дисциплини – етнография, фолклористика, лингвистика и антропогеография – и утвърждава етнологията като самостоятелна изследователска област. Изследването реконструира етнографските аспекти на традиционната култура, етническата история, народопсихологията и жизнените условия на българите. В него се проследява балансът между патриотична мотивация и научна обективност в етнонауката.

          Статията на Татяна Батулева разглежда различни определения на понятието „философска култура“ и представя интерпретации на автори, които допринасят за неговото обогатяване. Изложена е тезата на М. Бъчваров за различаването между философска теория и философска култура, както и идеите на неговите последователи относно методологическото ръководство и ретериториализацията на философията. Според В. Ойтинен рефлексивността е същностна черта на философията. И. Цветкова определя философската култура като система, обединяваща опит, мислене и дейност; О. Ершова акцентира върху нейната консолидираща функция, а А. Колесников – върху реконструктивната ѝ импровизация, изразяваща универсалността на философската мисъл. В заключение се аргументира жизнеспособността на понятието „философска култура“ в съвременния философски контекст.

          В статията „Превъплъщенията на свръхчовека. Български прочити“ Камелия Жабилова изследва метаморфозите на понятието Свръхчовек в интерпретациите на различни български автори. Рецепциите и трансформациите в прочита на Ницше в българската философска култура разкриват нейни същностни черти, които от своя страна обогатяват разбирането на Ницшевото философско наследство. Авторката акцентира върху парадоксалния характер на българските тълкувания на понятието Свръхчовек.

          Статията на Силвия Серафимова предлага холистичен философски подход към зеления изкуствен интелект с цел етическата му интеграция в рамките на дигиталния хуманизъм. Анализират се етически възражения срещу зеления ИИ като мултиагентна система, с акцент върху разбирането на неговата устойчивост. Формулирана е хипотезата, че тази устойчивост предполага екологическа справедливост — както вътрешнопоколенческа, така и междупоколенческа — съобразно принципа за приоритет на човешките ценности спрямо технологичните.

            Статията на Николай Павлов „Въпросът за техническото – от отчуждение към посредничество“ разглежда актуална за съвременната философия тема – отношението между човека и технологията. Целта ѝ е да изведе и защити прехода от схващането за техниката като „отчуждаващ агент“ към нейната интерпретация като „конституиращ елемент“ на човешкото съществуване. Авторът проследява този преход – от възгледите на Маркс и Хайдегер до текстовете на Жилбер Симондон, Пиер Леви и Мишел Сер, които аргументират идеята за техническото като посредник.

          Статията на Георги Донев обосновава тезата, че е възможна трансцендентна рационална експликация на рационалния език на съзнанието. Аргументацията представя логическия генезис на истината във възможните интерпретации на съзнанието. Истината на съзнанието се определя от априорната логическа форма на метафизическото мислене – форма, която е еквивалентна на неговата трансцендентна функция. Метафизическият език е безсубектен логически език, който не съдържа отрицание и априори елиминира възникването на противоречия в онтологичните модели на „съществуването“. В този смисъл метафизическото мислене е фундаментална рационална необходимост за разбиране на рационалността на съзнанието във формата на универсален априорен синтез на онтологичните интерпретации. Логическото взаимоотношение между метафизическото мислене и трансценденталното мислене на съзнанието се изразява чрез асиметрична импликация, чието следствие е феноменологизацията на „съществуването“. На тази основа логическият език на метафизическото мислене определя границите на доказуемост на „съществуването“ чрез класическите и некласическите логически езици в трансценденталното съзнание.

          Яна Стефанова аналитично разграничава схващанията относно Абсолюта в будистките традиции на Китай и Индия. Статията представя обзор на учението на Нагарджуна за „Пустотата“, известно като Шуня-вада, основано на будистката теория за „взаимообусловеното възникване“ (пратитя-самутпада). Разглеждат се реинтерпретациите и трансформациите както на самата доктрина, така и на понятията „Абсолют“ и „Пустота“, съобразно модели, свойствени за традиционната мисловност на Индия и Китай.

           Текстът на Пламен Антов „Варвари в музея“ съчетава литературна критика и философска рефлексия в есеистични фрагменти. Централни са фигурите на Достоевски и Толстой и тяхното творчество, разгледано като израз на кризисния опит при иманентното и трансцендентното преживяване на западната модерност. Откроени са многоаспектните взаимовръзки между религия, идеология и идентичност, пречупени през героите и образността на модерното изкуство. Акцентът е поставен върху отклонението – патология, маргиналност, мутация – като скрит двигател, формиращ светоусещането на модерността.

          Проф. Витан Стефанов представя „Необратимо“ – новата книга с афоризми на Дилян Бенев. Афористичната форма е духовен жест, реализиран чрез естетизирани езикови и логически игри. Изказът на Бенев – остроумен, фрагментарен, ироничен и антиномичен – според проф. Стефанов отразява разпадащото се съвремие. Книгата е разделена на две части: първата съдържа класически афоризми, а втората – сатирични форми, напомнящи стила на Радой Ралин. Словото на Бенев – подчертава Стефанов – функционира като „иглотерапия“, защото осмислените мисли могат да ни лекуват. „Необратимо“ е смел принос към българската сатирична афористика.

          Книгата на доц. Цветелин Ангелов „Философски измерения на Божествения Абсолют“ (2024), представена от проф. Стефан Пенов, е философска монография, посветена на гносеологичните, онтологичните и логическите аспекти на Абсолюта. В нея се преплитат два режима на тълкуване – диалектико-логически и трансцендентално-екзистенциален. Като започва от трансценденталния идеализъм на Кант и учението на Николай Кузански, въвел понятието „Абсолют“, изследването се разгръща в тълкуване на философските доктрини на Спиноза, Хегел и Хайдегер. Авторът изгражда цялостна диалектическа система, в чиято основа са субстанцията-субект и универсалиите, интерпретирани през призмата на саморазвиваща се логико-онтологична структура. С методична последователност се извежда онтологично доказателство за Бога. Абсолютната Идея е представена като въплъщение на реализираните в културата идеи на духа. Книгата се препоръчва на мислители и философи, търсещи Логоса и Истината.

Д-р Никола Гинев