СЪБИТИЕТО
Вярна на пристрастието си към големите литературни текстове, режисьорът Бина Харалампиева се съсредоточава в работата си с екипа на Драматичен театър "Стоян Бъчваров“ върху българската класика, за да създаде през последните години хитовите спектакли „Тютюн“ от Димитър Димов и „Под игото“ от Иван Вазов, които не спират да покоряват сърцата на публиката в цялата страна. С „Време разделно“ от Антон Дончев тя продължава своята концептуална поредица от театрални адаптации на литературна класика, които провокират българския зрител не просто да се върне във времето назад, а да го анализира и осмисли от позицията на XXI век. „Време разделно“ се подготвя за премиера през октомври в новия 105-и сезон на Варненския театър.
ЕПОСЪТ
Епосът на Антон Дончев от 1964 година, недоказано приписван на Фани Попова-Мутафова, едновременно възхваляван и обругаван, напълно оправдава заглавието си. Антон Дончев разказва, че го е създал само за 41 дни, съпровождан от мистичното видение на красивата Елица, една от героините в романа. Събитията, както е известно, пресъздават потурчването на българите в родопската долина Елинденя през 1668 година, но се прокрадват сериозни съмнения за достоверността на източниците, върху които се основава сюжетът. Според редица изследователи, „Време разделно“ е поръчан от соцрежима като част от пропагандната кампания в подкрепа на насилственото преименуване на български турци и помаци през 60-те години на XX век. Политкоректността на изкуството се повтаря по-късно с филмирането на романа през 80-те години на XX век, като част от опитите на властта да оправдае т. нар. „възродителен процес“.
Не друг, а големият български интелектуалец и гражданин на света Петър Увалиев превежда и публикува части от „Време разделно“ на английски, с което предизвиква интереса към драматичния сюжет на продуценти като Карло Понти и мастодонта Paramaunt Pictures. Дали заради неумението да се действа в света на голямото кино или поради някакви партийни съображения, не става ясно, но България губи шанса си да излезе на световната филмова сцена на най-високо ниво. Остава обаче великолепната сага на режисьора Людмил Стайков и оператора Радослав Спасов, с изключителните актьорски превъплъщения на Йосиф Сърчаджиев (Караибрахим), Руси Чанев (поп Алигорко), Калина Стефанова (Елица), Васил Михайлов (Сюлейман Ага), Аня Пенчева (Севда) и др. След премиерата, която съвпада със 110-годишнината от Освобождението на България от османско владичество (1988), филмът със заглавие „Time of Violence“ (Време на насилие) участва в международни фестивали и е продаден в 32 държави.
Заради обвиненията в манипулация както към филма, така и към романа, днес все още не сме се научили да разглеждаме двете произведения като художествени, а не като исторически документи. И това е само един от примерите за дългосрочното действие на динамичните стереотипи, узаконяващи в човешкото съзнание подменени ценности. Тъкмо в това се състои и сложната задача за автора на драматургичния вариант Юрий Дачев – как да подбере и изведе в театрален баланс онези силни общочовешки теми за властта и вярата, морала и любовта, които са релевантни не само за травматични исторически периоди като османското владичество или възродителния процес, а за всеки контекст. В този смисъл „Време разделно“ е добро за всяко театрално време.
Да добавим тук, че академик Антон Дончев е учредил две стипендии „Време разделно“ за студенти от Родопите по история и българска литература, с които се разпорежда Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“.
"ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО" НА ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА
„Време разделно“ притежава статута на крилата фраза, нарицателна за перманентните колебания по всевъзможни малки и големи теми, които постоянно разделят българското общество. А театърът, който по принцип търси асоциации със своята съвременност, в случая с „Време разделно“ реагира неадекватно. След Асен Шопов, Бина Харалампиева е едва вторият български режисьор, който посяга към това заглавие.
За своето „Време разделно“ тя се доверява на някои от постоянните си творчески партньори – драматурга Юрий Дачев, костюмографа Свила Величкова и композитора Асен Аврамов. В ролите са разпределени 13 актьори, сред тях познати имена от ядрото на Варненския театър, редом с младите актьори, които с конкурс влязоха в състава на театъра от началото на годината, както и гостът от Шуменския театър Кольо Стайков (Поп Алигорко).
Участват: Пламен Димитров (Венецианеца), Симеон Лютаков (Манол), Стоян Радев (Караибрахим), Виктор Димитров (Момчил), Георги Георгиев (Горан), Свилен Стоянов (Дядо Галушко), Николай Божков (Сюлейман Ага), Веселина Михалкова (Гюлфие), Хенри Ескелинен (Сулфикар Софта), Милвана Христова (Елица), Зорница Кюркчиева (Севда), Даниела Викторова (Баба Сребра). Помощник режисьор Валентина Андонова.
