Книгата на проф. Гочев „Историософия" обговаря различни теми, свързани с цивилизацията: етноси-нации-народи, античната тъга, езическите писатели, античността и злото, държавите и църквата, робството в историята, свръхчовешкото, лицемерното бунтарство, свободата на словото.
„Историософия" съдържа текстове, публикувани в медиите и социалните мрежи през последните девет години. Въвежда едно разбиране за историята, което се отличава от налаганото във влиятелните медии и политически управляваното образование.
Проф. Николай Гочев пише за църковната (религиозна и духовна) история като причина за светската; за мястото на България в тези процеси; за идеологията, от която тя се нуждае. Текстовете обсъждат значението на събития и личности в световната политика и църковния живот.
Обърнато е внимание на присъствието и ролята на някои художествени образи и повествования в историческото съзнание на цивилизацията.
Проф. Николай Гочев е роден през 1964 г. в София. Завършва НГДЕК (1983) и Атинския университет (1993). Преподава старогръцка литература и класическа древност в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Доктор по история на философията с дисертация на тема „Античния херметизъм – извори, доктрина, изследвания и структура на централния мит" (1999). Преводач е на „Херметически корпус", „Антигона" на Софокъл и „Метафизика" на Аристотел.[1] Създател (2002) и ръководител на магистърската програма „Антична култура и литература" (СУ). Основател и пръв председател на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (2005). Пътувал е из Европа и Близкия изток между Варшава, Авиньон, Тбилиси и Абу Симбел.