МУЗИКА |
Концерт: Помним, свирим, говорим Лазар Николов
7 февруари 2012,19:00 ч., зала "Филип Кутев" на СБК
|
|
◊ СЪБИТИЕТО
Концерт: Помним, свирим, говорим Лазар Николов
7 февруари 2012, вторник, 19:00 ч.
зала "Филип Кутев" на СБК - София, ул. "Иван Вазов" №2
. Соната №2 за виолончело и пиано (1962)
Джефри Дийн и Даниела Дикова
. Метаморфози ІІ (1986) за кларинет, пиано и ударни. Запис от концерт на ансамбъл Musica Nova-Sofia в Западногерманското радио, Кьолн, 17.ІХ.2011. Росен Идеалов, Маргарита Илиева, Кирил Петров
. Цветана Иванова - Лазариана (2012), първо изпълнение.
Цветана Иванова
. Концерт №2 за пиано и оркестър (1954-55). Студиен запис, ноември/декември, 2011.
Цветана Иванова - пиано, СО на БНР, диригент - Драгомир Йосифов
. Разговор с Елка Ив. Димитрова, Цветана Иванова, Драгомир Йосифов и... "Лазар, или Целостта"
. Соната №2 за два рояла (1992) - Финал.
Цветана Иванова и Драгомир Йосифов
◊ ЛАЗАР НИКОЛОВ
Лазар Николов е роден през 1922 година в Бургас. Завършва Изпълнителския и Теоретичния отдел на Държавната музикална академия през 1946-47 г. при професорите Димитър Ненов и Панчо Владигеров. От 1961 г. е преподавател по четене на партитури в ДМА, където се пенсионира ката професор по тази дисциплина. От 1965 до 1969 г. е секретар на секция "Композитори" в СБК, а през периода 1992-1999 г. е председател на СБК.
Произведения на Лазар Николов звучат в много европейски страни и в САЩ. Има записи в Българското национално радио, WDR - Кьолн, RF-3, SFB и други чужди радиостанции. Автор е на издателства като "Peters" и "Shott-Mainz". Изпълняван е на Варшавска есен, Загребско и Берлинско биенале, Пражка пролет, фестивала за нова камерна музика във Витен. Творчеството му включва оперите "Прикованият Прометей" и "Чичовци", ораториалния цикъл "Тъжни и трагични песни и симфонии", 6 симфонии, 2 концерта за пиано и оркестър, Концерт за цигулка и оркестър, концертини за пиано и за виолончело и оркестър, концерт за струнен оркестър, оркестровите пиеси "Ленто" и "Отблясъци и залез", "Симфонии за 13 струнни инструмента", "Дивертименто-концертанте", "Метаморфози" I-V, три струнни квартета, клавирен квинтет, 9 сонати за пиано, 2 - за два рояла, 16 сонати за различни инструменти, 3 триа за различни струнни комбинации с пиано, "Из музиката на Орфей" I и II за маримба и за виола, "Празник" за две пиана и 6 перкусионисти, "Глас" I и II, солови песни...
◊ ЗА КОМПОЗИТОРА
Делото му вече притежава онази универсалност, която освобождава от досаден историзъм, от "проверки на родословието" и от това да бъде то присламчвано към школи, групи, направления...
Неговите творби едва ли могат да бъдат определени като лирични, драматични, авангардни и т.н. (какъв е "Фауст" от Гьоте?), понеже тоталността е тяхното истинско съдържание. Тоталното преживяване на света, събрано в сонати, опери, симфонии, квартети, създава музикална реалност с огромна сила и все то придава извънвременния, астрален характер на подарените ни от композитора протяжни звукови състояния. Лазар Николов: "Като принцип в моето творчество смятам, че за да се достигне до нещо значимо в дадена творба, тя трябва да е пространна, да притежава по-голяма трайност - а в това дълго протичане, от друга страна, всеки тон трябва да е тухличка от сградата, елемент от субстанцията на творбата."
Често усещам, че по-скоро неговият музикален континуум - поради своята затвореност и съвършенство - ни съзерцава, отколкото ние, опитващите се да правим това.
Интервалите при Лазар Николов съединяват не тонове, но светове и хвърлят мостове над ефирни бездни, издигат колони от тишина, отразяват странни констелации... звуците тук стават същества! (...)
Протяжността в музиката на Лазар Николов символично представя Времето. Това време в музиката е представимо само извън своята турбулентност. Единствено в застиналостта и измеримостта си то е доловимо. Композиторът измерва времето, но го и насища със сънища (изначалното знание), спомени, срещи, мечти, разговори... Именно те преодоляват празнотата и хомогенността на Времето, за да може - интегрирани чрез забрава, чрез загубата си - да потвърдят неговата празнота и хомогенност... или Протяжност...
Драгомир Йосифов ("Култура", бр. 43, 2002 г.)
|
|
|
