ИЗДАНИЯ / ПРЕМИЕРИ |
Софийска премиера на новата книга на Илеана Стоянова "Острови от кобалт"
Съвременна българска поезия
|
|
◊ СЪБИТИЕТО
Илеана Стоянова Ви кани
на 19 юни 2013 г. от 18 часа в
галерия-книжарница "София Прес" на ул. “Славянска” 29,
за
премиерата на най-новата й поетическа книга „Острови от кобалт”.
Модератор на вечерта: писателят Калин Терзийски, автор на предговора към книгата.
Очаква ви духовен подарък!
◊ ЗА КНИГАТА
Илиана Илиева „За кобалтовите острови на Илеана Стоянова”:
Трудно се говори за книгата на човек, когото познаваш.
И за да не потъна в субективизъм, се опирам в островите на ярката индивидуалност, видими за волния пътешественик, поел през океана на поезията.
Не мога да се отърва от възникналото у мен определение за писаното от Илеана, а именно, че това е „писателска поезия”. „Писателска”, защото е житийна, документална почти; защото в тази поезия наративът е слуга на историята, която на всяка цена трябва да се разкаже безапелационно, открито, незавоалирано.
Характерните за поетичното изкуство тропи в свободния стих на Илеана имат ненатрапчиви, но значими роли – да преведат на езика на нашия светоглед, естетика, култура и житейски опит Неназовимото, Невероятното, Непреживяното от нас самите. В стиховете на Илеана поезията дири съидейници, съучастници. Те се дописват в нас до степента на нашето собствено познание, защото са многопластови, асоциативно завързани към един як интелектуален багаж, който Илеана Стоянова носи на крехките криле на строфите.
„Писателска” е поезията й, защото документира – факти, умозаключения, лична и обществена позиция, чувства и съчувствия, освен от кръга на авторовото битие, и от проблематиката на съвременния свят: с неговите възходи и падения, с героите на нашето време и с героите на минали времена, валидни поради постигнатата от тях вечност.
Ескпликациите в някои от стихотворенията на Илеана Стоянова имат глобално естество. Думите, обсебени от „духа на пътешествията”, прекрачват родната ни граница и пресъздават далечни, повече или по-малко познати нам, светове.
Чрез тях читателят е преселенец, и – без да похарчи пукнат грош, вдишва, вижда, чува, чувства, „помирисва” с всичките си сетива Тунис, Картаген, Мадрид, Ню Йорк, стаите на Лермонтов, Емили Дикинсън, Шопен, Пикасо, Цветаева, Ахматова. Илеана ни превежда из „потайностите” на улици, взаимоотношения, съдби, душевни колизии, икономически закони.
Желанието за историчност и достоверност е един от най-древните принципи на литературата от Омир насам, пък, ако щете – и от Епоса за Гилгамеш до наши дни.
Ето още една от причините да възприемам поезията на Илеана Стоянова като „писателска” – по смисъла на понятието професионализъм, труд, поднесен като дар – къс кобалт от рудничарския труд на поета.
|
|
|
. 
