Отзиви
"Разтуряй, Злато моме, магиите" и животворящата сила на разказите пътешественици
За новата книга с разкази на Николай Милчев
Новата книга с разкази на Николай Милчев носи заглавието „Разтуряй, Злато моме, магиите” и се появи на бял свят в Страстната седмица, с очакването на Христовото възкресение. По този начин биографията на книгата се обвързва с едно важно послание и ще започна с него. След като прочетох наситените с герои, образи и въздействия страници, се убедих, че „Разтуряй, Злато моме, магиите” идва, за да съживява. И няма как магиите да бъдат разтурени, след като магия в книгата означава живителна сила, произлизаща от въображението на писателското майсторство. Затова и песента на Княза от едноименния разказ прелива в авторовите думи: „Разтуряй ги тия магии, ама като не можеш? А и като не искаш…”
Думата "магия" в случая е типична за езика на Николай Милчев метафора за самото преобразяване, за самия негов стил, защото в творчеството му думите не се свързват само с вече установените си значения, но и създават непрекъснато нови такива. А това дава възможност на езика да се отърси от наслоените заради безразборното (и проевропейско) писане в последните години клиширани средства и да потърси спасение в асоциациите, начертани от добрия писател.
За мен „Разтуряй, Злато моме, магиите” е книга-пътуване, а разказите са пътешественици. Това през цялото време означава преобразяване (подчертавам тази дума). Не е случайно, че първият разказ носи заглавието „Намерение за влак”. Влакът е там, където героят си го представя. Той се оказва самото детство – онези очи, които за пръв път виждат света и могат да го запомнят новосътворен, едновременно реален и нереален:„А влакът – единственият влак, който някога тичаше по нея, беше моето детство. И единствените пътници в тоя влак бяхме аз и двете ми гуменки”.
Представата е водещата в книгата. Затова Пешо Тигъра от разказа „Хайде на кино” скача на сцената и намушква с нож платното, мислейки си, че филмът е истинска бойна история, в която той трябва да вземе участие. Затова в разказа „Угасналият вулкан” героите изброяват на какво им прилича тази част от планината, наречена Остриля, а бабешките очила в „Стъкло от очилата на баба” могат да видят детето, което каца с шейна на слънцето. Пътуването в разказа „Пътят” е от Ловеч до село Гложене, но в действителността на повествованието се оказва път до Космоса, където винаги е вкъщи и мирише на здравец.
Този похват, ако мога изобщо да използвам това определение, обяснява присъствието в книгата и на някои разкази, изцяло изградени около асоциациите („Гълъбов почерк”). Книгата е спасителна възможност за всеки талантлив читател да види света около себе си претворен и освободен от едноплановото си съществуване. Дори да си направи църква там, където я няма („Село без църква”), защото и картофите са „чудо картофи” и притежават небесна сила, и здравецът може да се посади навсякъде, даже и „във въздуха”, „над покривите”.
Ако продължа, рискувам да изброя всички интересни места, които читателите могат да видят, четейки „Разтуряй, Злато моме, магиите”. Те са познатите географски реалии от първата книга с разкази на Николай Милчев („Ябълковият човек”) – Гложене, река Вит, Тетевенският Балкан, но ако „Ябълковият човек” е книга за порастването на метафората, с която се възприема животът, то в „Разтуряй, Злато моме, магиите” метафорите са постигнали още по-плътно сливане с текста, като са заличили разликата между похват и същност.
За езика на книгата ще се спра подробно на друго място, защото от която и страна като езиковед да погледна на тези разкази, виждам специфични употреби, колоритни думи и въздействащи конструкции, които биха били любопитни за всички с интерес към изучаването на българския език.
Автор:
Магдалена Абаджиева
Публикация:
03.05.2021 г. 18:29
Посетено:
2271
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/32666-razturyay-zlato-mome-magiite-i-zhivotvoryashtata-sila-na-razkazite-pateshestvenitsi