Любопитните софийски истории на Драган Тенев възкръснаха в книга

Със спомените си за София по времето, когато тя е „все още тристахиляден град“ с „тихи периферни улички“, Драган Тенев ни повежда на вълнуваща разходка из емблематичните кътчета на столицата. Книгата излезе преди броени дни с логото на „Българска история“. От прочутите кафе-сладкарници „Сан Суси“ и „Роял“, през оживената ул. „Търговска“ с красивите ѝ фасади, бирарията на братя Прошек и ресторант „Батенберг“, до кино „Модерен театър“ – това са маршрутите, описани от Драган Тенев. Пленяващи съзнанието истории придружават пътешествието... Сред тях са запознанствата на автора с легендарния спортист Дан Колов, със Стоян Михайловски, написал текста на химна „Върви, народе възродени“ и с Евгения Марс, която  кани автора в дома си и лично му прочита писмата, които и е изпратил Иван Вазов. А Драган Тенев, развълнуван от чутото, целува ръка на достолепната дама.

Интересно е родословното дърво на автора. В „Трихилядна София и аз между двете войни“ той дава обилна информация за предците си. Изключително атрактивни са описанията на старите софийски фотоателиета, за които авторът пази конкретни спомени. Драган Тенев проследява и паметни моменти от историята на града – например  първото издание на конкурса „Мис България“ и навлизането на „говорещия филм“. Благодарение на богатата си обща култура, увлекателен стил и не на последно място познанството си с голяма част от градския културен елит, Драган Тенев ни представя една изключително пъстра и романтична картина на стара София и нейните жители. Юрист по професия, Драган Тенев е личност, която умее да завързва приятелства. Културните му интереси го отвеждат в домовете на известни артисти и музиканти. Той гостува и на голямата оперна артистка Констанца Кирова, която е гледал в нашумялата постановка на „Хубавата Елена“ от Офенбах в Софийската опера. В уютния си апартамент на улица „Елин Пелин“ Констанца Кирова доверява пред Драган Тенев любопитни истории от кариерата си 

Настоящото издание на „Тристахилядна София и аз между двете войни“ излиза близо 30 години след първото публикуване на ръкописа. Чест прави на „Българска история“, че възкресява текст, интересен за най-широка читателска аудитория.