Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




СЛОВА


Словотворчество по неизбежност и необходимост


Неологизмите на Димчо Дебелянов - елемент от художествеността на неговото творчество



Неведнъж през годините по различни поводи съм чувал рецитатори – било професионални актьори, било любители по неформални поводи – при изпълнение на прочутата елегия „Да се завърнеш в бащината къща“ да произнасят глагола от първия ред на третия куплет така:

„да те пресрещне старата на прага“

или

„да те посрещне старата на прага…“,

вм. авторовото „прИсрещне“. Такава е употребата му както в оригиналния ръкописен вариант на Димчо Дебелянов, така и в първите публикации на елегията в печата. (А те са: под заглавието „Скрити вопли“ с винетка от Георги Машев – във в. „Смях“, ll, бр. 64 от 19.8.1912 г., стр. 4 и в сп. „Художествена култура“, l, 1914 г., кн. 30 (февруари), стр. 17.)

В Бележките към изданието „Димчо Дебелянов. Съчинения в два тома“ (1987, „Български писател“, София, под редакцията на Е. Константинова и Н. Александрова) пише, че още през 1972 г. езиковедката Калина Иванова в сп. „Език и литература“, ХХll, кн. 6, стр. 565, обръща внимание на това произволно подменяне на глаголната форма „присрещна“ с „пресрещна“ или „посрещна“, което след време естествено се възприема от читателите и почитателите като норма и така попада в рецитациите, за които споменах по-горе.

Неслучайно и до днес се натъкваме на подобна подмяна, която не просто не отговаря на авторовия текст, но и подменя смисъла на този поетичен момент от творбата. Тъй като това е напълно ясно на всяка знаеща и начетена аудитория, само ще спомена, че не е възможно „гостенин очакван“, предизвикващ „радост плаха“, да бъде посрещнат или пресрещнат, сякаш за да бъде спрян на портата. (Във футбола има такъв вид нарушение – препречване, т.е. пресрещане, когато един футболист умишлено се изпречва пред своя противник; тогава съдиите строго, но справедливо присъждат фал. Но в елегията на Димчо Дебелянов футбол няма…)

Проблемът не опира само да груба намеса в автентичния авторов текст и до подмяна на смисъла на присрещането, което очевидно се получава тогава, когато пред макар и очаквания гостенин (но дали очакван дадения момент и в прекия смисъл на думата, или по принцип, винаги, непрекъснато, постоянно очакван?), още непреминал през прага, внезапно се появява „старата“, т.е. майката, която по някаква случайност се намира там в този съкровен момент; и когато гостенинът, както се казва, с единия крак пристъпва през прага, тя внезапно се появява, „изниква“ пред него, като го присреща – нито го посреща, защото не знае, че ще дойде (макар той да е вечно очакван като всеки любим роден син), нито го пресреща, защото не му препречва пътя.

В случая не по-малко важно е обстоятелството, че тази форма на глагола фактически е неологизъм, изкован от поета, за да внуши именно такъв особен, граничен в същината си смисъл, такова усещане, такава атмосфера, обстановка, ситуация или както решим да го наречем. Защото глаголна форма „присрещам“, т.е. срещам с представка „при“, няма в никой български речник. (Дори изрично се посочва, че присрещам е погрешно изписване на посрещам.) 

Просто такава форма на глагола е Димчово изобретение, както впрочем и много други думи, които той лично е изковал, за да изрази по свой, оригинален начин съответните образи, мисли или чувства. И това той е правил не за да оригиналничи, а защото не е намирал в богатия българския език думата, която му е била необходима и която най-добре би прилегнала на намерението му. А неговото словно богатство е изключително голямо, ако реши човек да го измерва.

Поставил съм си за цел едно по-мащабно проучване в този смисъл именно защото неологизмите на Димчо Дебелянов са както многобройни, така и много находчиви, уместни, самобитни. Те не са самоцелни, каквито понякога се срещат у едни или други автори, като изключим онези, употребени с очевидно хумористична насоченост. Всеки може да изкове нова дума; ако много стои и зяпа от балкона, може да се похвали: „Днес цял ден балконясвах!“ Разбирате какво имам предвид, та не е нужно да изпадам и аз в подобно квазинеологистично душенагласие…

Става дума за прибягване до словотворчество поради необходимост, когато по различни причини поетът не съумее да открие в словното богатство на езика най-изразителната за конкретен случай дума. Тук, разбира се, понякога може да имаме собствен, авторски пропуск, собствено непознаване на речниковото богатство. Това обаче в никакъв случай не би могло да се отнесе до Димчо Дебелянов, чиято езикова и литературна подготовка е изключително висока, независимо от формалната липса на висше филологическо образование. (Ще вметна, че когато на фронта проучва в оригинал на немски език „Тъй рече Заратустра“, ползвайки както наскоро излезлия от печат превод на български език на Мара Белчева, така и един френски превод, Димчо Дебелянов предлага свой вариант на едно от основните ницшеански понятия, отнасящо се до превръщането на човека в свръхчовек, т.е. в (само)развиването на собствените му качества и заложби до краен предел. В превода на Мара Белчева понятието е самопревъзмогване, а Дебелянов го замества в полето на страницата със свое предложение: себенадделяване.)

Търсенето на точните думи е характерно за големи поети като Дебелянов. Когато превеждал „Афродита“ от Пиер Луис, Дебелянов, чувствайки се недостатъчно запознат с някои тънкости на езика въпреки упоритото самоучение от негова страна, прибягнал до услугите на Елена Петрунова - студентка по френска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“, в чиято къща по това време живеел на квартира. Очевидно е, че и при работата над свои собствени текстове, Дебелянов е търсел точната дума. За това говорят многобройните преработки, на които ги е подлагал,  вкл. и тези, писани на фронта, въпреки напрегнатата бойна обстановка. Той не е преставал да мисли за усъвършенстването на творбите си. Ницшеанският му дух да себенадделява го е тласкал неуморно към това.

Кратък списък от неологизми на Димчо Дебелянов, употребени в негови произведения, като някои от думите може да изглеждат спорни (в неологистичен смисъл) и се нуждаят от допълнителна проверка в речници, справочници и други източници:

тихота („Щастлив си ти, Николай…“ – писмо до Н. Лилиев); явствено („Толкова по-явствено ми звучи…“ – в същото писмо до Лилиев); обезквартирен („Вървях обезквартирен във нощта…“ – („Понеже случаят благоволи“); у̀смех („И те ще ме погледнат с у̀смех благ“ - „Понеже случаят благоволи“); приневолѐн („Сиротна песен“); присрещне („Да се завърнеш в бащината къща“); разблудна ("Легенда за Разблудната царкиня"); мъждения („Поведох те низ пътища потайни“); ръкопипаше („В планините, господа“); словосъчинения („Писмо от село“ до Георги Райчев); доказ (рецензия за кн. 3 и 4 от год. XX на сп. „Българска сбирка“); стихопреводачи ( „Ученически дневник“, 3 февруари 1906 г.); грабни (птици – „Война“); хил (вм. хилав) – („Война“); схълмен;-и – (Война“); злат („светликът ти злат“) – („Станси 2“, Жан Мореас); сладогорко (желание) – (из „Афродита“ от Пиер Луис)…

Приведените за пример тук Димчо-Дебелянови неологизми са взети главно от поетични творби – лирични и хумористични, както и от писма, преводи (също поетични), фейлетони, критика и друга проза. Неологизмите са различни по характер: някои са просто разновидности на други думи, близки синоними – тихота вм. тишина, явствено вм. явно; други са напълно новоизковани (обезквартирен, схълмен); трети са словосътворени чрез необичайна за тях до момента  представка (усмех, присрещне); четвърти са съкратени, но разпознаваеми по смисъл и главно в контекста думи като гра̀бни вм. грабливи (птици), хил вм. хилав, злат вм. златен и т.н. Последните са използвани в този все пак приемлив вид от чисто метрични (в смисъл дължина на стиха и брой срички) и ритмични съображения, продиктувани от характера на стиха.

Само този кратък списък показва голямо разнообразие от словотворчески търсения от страна на поета с оглед на по-доброто, художествено предаване на неговите мисли, чувства и настроения, уместно са употребени, не се натрапват, както се случва при откровен опит за оригиналничене, издържали са и изпита на времето, защото не звучат архаично, а са разбираеми и ясни и днес. А колко изразителни са в контекста на творбите, където са употребени!

Дума като мъждения се открива и в кардиологията (предсърдни, атриални или камерни мъждения), но тя едва ли е стигнала до Дебелянов от учебници по медицина; по-скоро това е негово словотворчество по аналогия на други отглаголни съществителни, образувани с наставка „ние“ като съждения, поклонения, убеждения и т.н. И е по-благозвучно и поетично от мъждене,-та…

Издирването на неологизми в творчеството на Димчо Дебелянов само по себе си доставя голяма естетическа и художествена наслада; човек още по-добре осъзнава колко голямо е речниковото богатство на поета, но и разбира, че именно на него до голяма степен се дължи и недостижимото обаяние на неговото творчество. И още повече подчертава стойността на новоизкованите от него думи, които допълнително обогатяват това непреходно творческо дело.

В този ред на мисли Димчо-Дебеляновите неологизми са неразривна част от цялостното му художествено творчество.

 

 



Автор: Славимир Генчев

10.05.2017 - 13:55

Посетено: 325


Етикети: Димчо Дебелянов, поезия, неологизми, Славимир Генчев




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25636&sid=75






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Словотворчество по неизбежност и необходимост
коментари: 0 посетено: 325
-
bg . Пловдив е това, което е, благодарение на Копривщица
коментари: 0 посетено: 739
-
bg . Максим Максимов като хаджия (не ханджия!) и шахматист в поезията
коментари: 0 посетено: 404
-
bg . Образи от слово, или автопортрет в цял ръст
коментари: 0 посетено: 421
-
bg . Един бродник на 85 години
коментари: 0 посетено: 623
-
bg . Чародеят на българския театър Константин Кисимов (1897-1965)
коментари: 0 посетено: 1593
-
bg . Как и кога оживява историята
коментари: 0 посетено: 1226
-
bg . Пет минути за Увалиев
коментари: 0 посетено: 1355
-
bg . Слово за Мая Дългъчева
коментари: 0 посетено: 996
-
bg . Само шапката и котката на Биньо знаеха защо обича той живота
коментари: 0 посетено: 1718
-
bg . "Ох Зъбчо" или Още за Петя Караколева
коментари: 0 посетено: 2499
-
bg . Защо Илко Димитров не иска да говори за великолепните стихотворения на Борис Роканов?
коментари: 0 посетено: 2183
-
bg . 24 май – повик за вътрешно съзерцание и откровение
коментари: 0 посетено: 1953
-
bg . "Прикоткване на смисъла" от Мария Донева
коментари: 0 посетено: 2036
-
bg . 21 март - Световен ден на кукления театър
коментари: 0 посетено: 1954
-
bg . Кратко премиерно слово за книгата на Тамара Караколева "Молитва за Петя"
коментари: 1 посетено: 2018
-
bg . Будителството е напътена национална съвест
коментари: 0 посетено: 1682
-
bg . Някой да обича лицето ти
коментари: 1 посетено: 4162
-
bg . В 2008 година е заложен поривът на Същността
коментари: 0 посетено: 1844
-
bg . Похвално слово за нашего брата
коментари: 0 посетено: 1965
-
bg . Майорът, който "възкреси" Окуджава
коментари: 0 посетено: 1955
-
bg . Будността е напълно осъзнаване на нашата вечна същност
коментари: 0 посетено: 1541
-
bg . Слава вам, будители народни!
коментари: 0 посетено: 2630
-
bg . Дамян Спасителят
коментари: 0 посетено: 3474
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>







 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
 РЕКЛАМА
bg Vampirromane
bg Business & Karriere
bg Dictionnaires techniques
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини и в седмичния му бюлетин, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти


Buy Books from Amazon: Bücher Amazon | Amazon Livres