Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




ИНТЕРВЮ


Енергията за живот, която дава изкуството


Актьорът Свилен Стоянов на 60


Енергията за живот, която дава изкуството


По повод своята 60-годишнина, забележителният актьор на Варненския драматичен театър Свилен Стоянов споделя размишления за неразделната си любов към театъра, поезията и музиката, подхода към ролите отвътре навън, психологическото навлизане в драматургията и механизмите, които изграждат добрия спектакъл:

- Поздравления за 60-годишнината! Сякаш точно заради този празник ти разгръщаш многостранния си талант на драматичен актьор, певец и музикант в няколко театрални спектакъла и в един мюзикъл. Чувстваш ли се на върха на кариерата си?

- Щастлив съм. В цялото си творчество се опитвам да отприщвам потенциала си, като използвам умението, знанията и таланта, които имам. Празникът ми сега е свързан с представления, които наистина показват една широка палитра. Обичам музиката, обичам поезията...

- И коя песен си тананикаш, когато си в настроение?

- Различни в различни моменти. Понякога песните са свързани с моя път в театъра. Напоследък ми идва една песен, с която завърших ВИТИЗ - „Искам да бъде хубаво“, моя музика по текст на Валери Еличов от Бургаския театър. Ето и мъничко от нея: „Искам да бъде хубаво, а всичко е някак почти. Искам да бъда влюбен, но почти ми харесваш ти...“ и т.н. Тази песен се знае от много театрали и тя остана като някаква светлина от началото на моя театрален път. А от песните в албума „Вълшебнице, сцена“, по мой текст и музика, много си обичам „Свири, гайдо“, посветена  на дедите ми, от които единият е бил гайдарджия. Посветих се не на цигулката и музиката, а на театъра, но това е една неразделна любов. С огромно удоволствие работя в мюзикъла „Тримата мускетари“, където имам интересна задача. Играя Дьо Тревил, една много хубава, макар и неголяма роля, в която изпълнявам самостоятелна песен и дует с Ованес Торосян – Д`Артанян.

- Пак по повод годишнината, ти неотдавна изненада публиката с театрален маратон, в който за няколко дни се представи във всички спектакли, в които играеш. Какво ти струваше това предизвикателство?

- Изискваше издръжливост – физическа и психическа, но пък ми донесе голямо удовлетворение. Става дума за „Криворазбраната цивилизация“, „Прелестите на изневярата“, „Влюбеният Шекспир“, „Тримата мускетари“ и „Бащи, лъжи и още нещо“.

- В „Прелестите на изневярата“ поднасяш много трогателно една роза на твоята партньорка, с която изневярата някак все не се получава. Откриваш ли по-дълбок театрален смисъл в този иначе обичаен ухажорски жест?   

- Мисля, че този жест, както и цялото представление, изразява необходимостта в нашето консумативно и технизирано общество да се занимаваме повече с човека, независимо колко е силен или слаб. Човекът има нужда днес от огромно внимание, защото глобалните идеи и политики го оставят встрани. Точно затова на мен са ми симпатични тези странници-неудачници, търсещи щастие в изневярата. Там някъде в този безкраен стремеж към щастието сме всички ние. Иска ни се животът и светът да бъдат по-хармонични  А пък той, животът е низ от мигове...

- С годините промени ли се отношението ти към театъра, как гледаш на него сега, 36 години след първата роля?

- Изпитвам изключителна почит към чудото на театъра и продължавам да пристъпвам в него като в свят храм, който дава светлина, надежда и вяра. Убеден съм, че театърът ще бъде вечен, както и животът. В театъра се пресичат всички болки, страдания, успехи, радости, възторзи, падения, надежди и време в едно. През каквито и обстоятелства и изпитания да минава човек, театралния храм остава чистилище за душата и той няма как да не те изпълва с нова енергия и вяра.

- Ако театърът те прави по-устойчив, сега по-лесно ли отстояваш своето място в различните и не непременно добронамерени обстоятелства, свързани с изграждането на всяка нова постановка?

- Много е любопитно онова психологическо навлизане в драматургията с режисьор и екип, когато творческият процес започва от нула. Аз се стремя никога да не тръгвам с някаква моя предварителна нагласа към творбата, за да не се размина с режисьорските намерения. Безспорно моят творчески и житейски опит оказва влияние върху ролята, която изработвам. Този процес на овладяване на театралната материя е валиден за всеки от нас, а ние сме съвкупност от хора и всеки върви по своя индивидуален творчески път. Аз лично натрупвам по-бавно, не бързам с натрупването, освен ако обстоятелствата не го изискват. В началото тръгвам начисто, за да не повтарям познати прийоми и да огранича евентуални клишета. Приел съм подхода към ролята отвътре навън, не мога да нарисувам персонажа като външна характеристика преди да разбера какви са неговите слабости, плюсове, минуси. Освен това се опитвам да градя образа на базата както на режисьорските изисквания, така и съобразно партньора, с който играя на сцената.

- Какви механизми изграждат добрия театрален ансамбъл?

- Важно е да се намери диалогът. Успешният диалог обикновено се случва по-късно, но всичко е относително и зависи от индивидуалностите. При всички случаи една сцена се гради от двама, никога от един. Понякога етапите, в които се движи даден актьор, са различни – един е напреднал в една задача, друг не чак до там, но на финалната права те трябва да се срещнат така, че премиерата да бъде едновременен цялостен поток от енергия. Спектакълът се реализира единствено и само в присъствието на зрителя, той се доизгражда пред публика. Оттам и онова неписано правило, че един спектакъл се развива и постига своята цялост до десетото представление, т.е. поне два месеца след премиерата.

Това всичкото е живот, подчинен на психологическото изграждане на образите в един цялостен спектакъл. Определящ фактор за успеха има точният адрес на постановката. Ако той не е добре намерен, днес и сега, се стига до забавяне, задържане и по-сложно развитие на творческия процес.

- 103 роли са като 103-ма приятели и все пак кои от тях са ти най-скъпи?

- Трудно ми е да определя кои роли са ми най-скъпи. Но изпитвам особено чувство към Вестникаря от „Къща“ на Антон Страшимиров на режисьора Бойко Богданов. Този герой беше част от съзряването ми като творец през 1989-та, годината със съдбоносни обществено-политически промени, които се усещаха и в нашата постановка. Привързан съм към Джакс от „Фрагменти“ на Шийзгал с режисьор Руси Карабалиев и към Джон Смит от „Между два стола“ на Костадин Бандутов, заради радостта, която подарихме на публиката с тази прекрасна комедия на Рей Куни. С Костадин Бандутов имам хубави творчески срещи също в „Едмънд“ от Дейвид Мамет и в мюзикъла „Двубой“ по Иван Вазов.

Близък ми е също Жан от „Госпожица Юлия“ на Стриндберг с режисьор Георги Кайцанов. Акцентирам върху Чарли Чаплин от мюзикъла „Хлапето“ на унгарските автори Жолт Пожгай и Тибор Наги, една дълго задържала се постановка на режисьора Георги Кайцанов с Варненската детско-юношеска опера. Не бих искал да пропусна Лазар от „Църква за вълци“ от Петър Анастасов с режисьор Николай Ламбрев, както и Гупър от „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уйлямс на проф. Красимир Спасов. Помня уроците на Димитър Стоянов в “Човекоядката“ от Иван Радоев, “Рибарски свади“ от Карло Голдони, „Д-р“ на Бранислав Нушич. Държа на работата си с проф. Пламен Марков в „Ричард III“ от Шекспир, Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Чехов и Ралф във „Влюбеният Шекспир“  от Ли Хол, по сценарий на Марк Норман и Том Стопард. Приятно ми е, че в „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников режисьорът Стоян Радев Ге. К. направи специално за мен ролята на Пенчю, чрез която се третира темата за отношението на обществото към зараждащите се в началото на миналия век театрални трупи, присъствието на театъра в нашия живот и специално в нашия град. Много важна за мен е ролята на Д-р Дейвид Мортимър в „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни на режисьора Костадин Бандутов, с която отбелязвам своята 60-годишнина.

- Твоят имидж е съвкупност от актьорските ти изяви и дейността ти като художествен ръководител на Театрална формация „Феникс“,  която включва и млади хора в неравностойно положение. Какво ти даваш на фениксите е ясно, а какво ти дават те?

- Лаская се да мисля, че заниманията ми с Театрална формация „Феникс“ излизат извън рамките на арт-терапията и бележат художествени постижения, които ги превръщат в театър-терапия. Радвам се, че това се забелязва не само от публиката, но и от журитата на театралните фестивали, в които сме участвали и сме спечелили награди. Сега с екипа на „Феникс“ подготвяме „Милионерът“ от Йордан Йовков, нашата десета премиера. Какво ми дават фениксите ли? Дават ми сила и дълбока вяра, че чрез изкуството всеки може да намери енергия за живот. Фениксите вече не са плахи и не се притесняват от публика, както беше в началото. Сега те знаят, че могат да летят и това ми стига.

 



Автор: Виолета Тончева

08.11.2017 - 13:19

Посетено: 205


Етикети: Драматичен театър Стоян Бъчваров, Варна, театър, Свилен Стоянов, интервю, Виолета Тончева, юбилей




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=26606&sid=34






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Енергията за живот, която дава изкуството
коментари: 0 посетено: 205
-
bg . Оля Стоянова – за историческите факти и вдъхновението
коментари: 0 посетено: 367
-
bg . Маестро Алдо Сизилло: "Атила" изисква четирима превъзходни солисти
коментари: 0 посетено: 448
-
bg . Рок певецът Мехмет Кая в „Класиката среща „Куин“
коментари: 0 посетено: 358
-
bg . Музика за птици
коментари: 0 посетено: 463
-
bg . По пътя с Кирил Матеев
коментари: 0 посетено: 933
-
bg . "Котките" сме вие и аз, всеки от нас
коментари: 0 посетено: 645
-
bg . Всички мюзикъли на Уебър са ми предоставени с право на моя собствена постановка
коментари: 0 посетено: 570
-
bg . Калин Николов. Свободата да се влюбиш в музиката
коментари: 0 посетено: 652
-
bg . Бързо интервю с влюбените от "Влюбеният Шекспир"
коментари: 0 посетено: 873
-
bg . "Непосредственият контакт с читателите винаги ме зарежда с положителна енергия"
коментари: 0 посетено: 1433
-
bg . Историята на една любов
коментари: 0 посетено: 735
-
bg . Ив Деска, автор на мюзикъла "Граф Монте Кристо", в София
коментари: 0 посетено: 837
-
bg . Върджил Донати: Учил съм се от Алексис Вайсенберг
коментари: 0 посетено: 1055
-
bg . „Българи от старо време” са българските Монтеки и Капулети
коментари: 0 посетено: 814
-
bg . Весела Сели Райчинова: Фестивал на добротата и любовта
коментари: 0 посетено: 1686
-
bg . С ясна визия какво искаме и с правилните партньори няма непостижими цели
коментари: 0 посетено: 625
-
bg . Ключът към една епоха. Образи и документи. Въпроси и отговори.
коментари: 0 посетено: 546
-
bg . Тодор Игнатов - 40 от 95
коментари: 0 посетено: 557
-
bg . Завръщане към детството или как се прави книга
коментари: 0 посетено: 753
-
bg . Хубаво е да предизвикваш усмивка върху намръщените лица на българите
коментари: 0 посетено: 613
-
bg . Симеон Лютаков - театрално завръщане с „Едноокият цар” във Варна
коментари: 0 посетено: 942
-
bg . „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ от Анчо Калоянов - поредната възродена класика
коментари: 0 посетено: 797
-
bg . Протестът като грешка на системата или на индивида
коментари: 0 посетено: 812
-
bg . „Кавказкият тебеширен кръг” - черно-бяла линия с цветни проблясъци
коментари: 0 посетено: 488
-
bg . Диляна Георгиева: Класическият музикант е потенциален емигрант
коментари: 0 посетено: 635
-
bg . Сергей Антонов: Да се стремиш да станеш Болшой театър
коментари: 0 посетено: 585
-
bg . Подарѝ концерт за Коледа
коментари: 0 посетено: 601
-
bg . Милена Гартли: При всички обстоятелства има избор. И най-често по-трудният избор е правилният
коментари: 0 посетено: 708
-
bg . Маноло Пунто: Да бъдеш творец означава да абсорбираш външните усещания и да ги възпроизведеш по личен начин и под друга форма
коментари: 0 посетено: 556
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>







 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
 РЕКЛАМА
bg Vampirromane
bg Business & Karriere
bg Dictionnaires techniques
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини и в седмичния му бюлетин, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти


Buy Books from Amazon: Bücher Amazon | Amazon Livres