Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Реконструкция
Цвета Делчева
Мъже
Георги Марков
Обичате ли Брамс?
Франсоаз Саган
Айша
Хенри Райдър Хагард
Отчаяние
Владимир Набоков

ИЗДАНИЯ / ПРЕМИЕРИ


Премиера на "Руската следа във Варна" от Софья Николаевна Букасова-Богословова


Прочит на руската душа, балансиран между документа и сантимента


Премиера на "Руската следа във Варна" от Софья Николаевна Букасова-Богословова


◊ СЪБИТИЕТО

На 24 ноември 2009 от 18.00 ч. в Арт салона на Радио Варна предстои премиерата на “Руската следа във Варна” от Софья Николаевна Букасова-Богословова, изд. „Морски свят” ООД, Варна, 2009.

Книгата ще представи Виолета Тончева.

• В пресконференцията на 24 ноември от 13.00 ч. ще участват авторката Софья Николаевна Букасова-Богословова, издателят Петър Тодоров и Максим Божидаров Максимов - потомък на известната фамилия Прудкин и основен спонсор на книгата.


◊ АВТОРКАТА

Софья Николаевна Букасова-Богословова е родена във Варна през 1933 г. в семейството на руски емигрант и българка от гръцки произход, завършва частното руско училище в града и руска филология в СУ „Климент Охридски”, работи като базов учител в училище „Климент Охридски” и Института за усъвършенстване на учители „Д-р Петър Берон” във Варна.

Софья Николаевна Букасова-Богословова е водещ експерт при използването на технически средства в обучението по руски език, внедрява лингафонните кабинети, участва в национални и международни педагогически форуми със свои разработки на тема „Психолингвистична диагностика в обучението по руски език”. Удостоена е със званието „Старши учител” и орден „Кирил и Методий”.


◊ КНИГАТА

Книгата “Руската следа във Варна” от Софья Николаевна Букасова-Богословова, изд. „Морски свят ООД”, Варна, 2009, редактор Петър Тодоров, представлява един пръв опит за етнологическо, етнографско и краеведско обобщение на руското присъствие в морския град, още от времето, когато той играе важна роля във войните между Русия и Османската империя.

Документалният труд маркира най-напред историческите превратности от средата на 18. век до днес, които обвързват съдбоносно българския и руския народ, довеждат до Кримската (1853) и Освободителната Руско-турска война (1878). Литературна интродукция с пътеписа на Иван Вазов „Един наш Черноморски бисер” пресъздава атмосферата на града в началото на 20. век. Изследователските усилия на авторката са насочени основно към периода след Октомврийската революция (1917) и Гражданската война в Русия (1918-19921), когато сблъсъкът между съветската Червена армия и Бялата армия на генерал Врангел става причина за заселването на много руски бежанци в България.

Във Варна белогардейските емигранти пристигат поотделно или организирано на няколко етапа, като само през 1920 г. 6 000 ранени войници са разквартирувани навсякъде в града и околността (300 в Юнашкия салон). Със сключения между Стамболийски и генерал Врангел договор (1921) България приема от големия бежански лагер в Галиполи, Турция последната многобройна група руски войници, казаци и офицери. „Руската следа във Варна” измерва повсеместния хаос с драматичните обрати в живота на отделния човек и цели фамилии, чиито съдби изглеждат толкова невероятни, колкото невероятен е понякога самият живот.

Разделното време е нарицателно за всички герои, но като че ли най-вече за потомците на украинеца Макарий Прудкин, дошъл в България още с руската армия през Освободителната война. Единият син Антон Прудкин - комендант на търговския кораб „България”, е обвинен в шпионаж от българското правителство, брат му Яков се записва доброволец в македоно-одринското опълчение, а сестрата тръгва с болшевиките… Един потресаващ разказ за разминаването и за смелостта да отстояваш убежденията си в най-ужасната от всички войни на света – Гражданската. Устоял на всичко това, Яков Прудкин се отдава най-сетне на професията си и построява знакови варненски сгради като кино „Роял”, Северните морски бани, безплатните трапезарии, много домове в Гръцката махала. Неговият внук Максим Божидаров Прудкин, освен че предоставя на авторката целия семеен архив, е и основният спомоществовател на книгата.

Руска следа във Варна оставят и други видни представители на руската емиграция. Владимир Рождественски – един от основателите на първото българско акционерно дружество за строеж на кораби, локомотиви и вагони „Кораловаг” и конструкторското бюро КОРБСО, създава през 1962 г. Научноизследователския проектоконструкторски институт по корабостроене НИПКИК. Синът – професор Александър Рождественски, е дългогодишен ръководител на Института по океанология и едно от големите имена на българската океанология. 

Леонид Борисович Лукиянов, с две висши образования, юридическо и агроикономическо, с профил лозарство, специализира във Франция и идва във Варна след Октомврийската революция. Като дългогодишен управител на лозята и винарската избра в Евксиноград, този изключително акуратен човек с изтънчен вкус, както си го спомнят съвременниците, пише първата „Книга за виното” и създава марковото Евксиноградско бяло купажно вино с остатъчна захар, както и известния в цял свят български коняк „Евксиняк”. 
  
Николай Букасов - бащата на авторката, внася своя принос в музикалния живот. Сформира оркестри от руски бежанци, става корепетитор в първата варненска опера, свири в ресторантите „Акациите”, „Ешмедеме”, „Евксиноград”, както и в клиниката на д-р Милев (Шишковата градинка) по време на тежки операции, съпровожда на пиано филмите в кино „Ранков”, изнася концерти по Радио Варна. Интернират го, когато отказва да замине с корпуса за участие във войната срещу СССР (България е в съюз с Германия, 1942-43) и е спасен като по чудо. Доживява дълбока старост, благодарение на заниманията с йога, които провежда под лекарския контрол на близкия си приятел, известния природолечител, завършил медицина в Австрия, д-р Кирил Йорданов (дядото на сегашния кмет Кирил Йорданов).

Спомените на авторката разкриват още много интересни страници от обществените нрави и живота на хората, които определят в голяма степен облика на Варна - в културата и образованието, медицината, строителството, земеделието и търговията, както сочат разделите в книгата. Разнообразният фактологичен материал, позоваващ се на текстови и снимкови архиви от държавни институции и лични фондове на руските емигранти, определя приносния характер на „Руската следа във Варна”. Цвят на повествованието придават русизмите и някои стилистични обрати, характерни за този език. Книгата дава една добра основа, върху която могат да бъдат разгърнати по-нататъшни научни изследвания в областта на етнологията, етнографията, психологията (специално поведението в кризисни ситуации), също краезнанието и културологията. „Руската следа във Варна” е особено значима за нашия град, чийто мултикултурен облик оформят в различни епохи много етноси. В тази връзка бихме могли да си припомним някои последни текстове като изследването на Масис Хаджолян за арменския етнос, публикувано в поредицата „Книги за Варна” и книгата на Румяна Михнева и Людмила Стоянова „Гръцката махала – духът на Варна”, изд. на ВСУ. „Руската следа във Варна” е актуална и заради глобализиращия се днес свят, в който мултикултурността става все по-важен белег на съвременното живеене. Припомняйки историята на руската емиграция, четивото въздейства като един Refresh Code за паметта на града и различността на неговите хора.

Най-същественото, заради което и Софья Богословова написва тази книга, е съхраняването на паметта за родината. Поразяващо е наистина как любовта и надеждата, „что Матушка Русь воскреснет” крепи руските емигранти и ги превръща от случайно събрани по волята на съдбата индивиди в осъзната общност. И тази общност не просто оцелява заедно, а заедно пренася традициите и високите стойности на руската култура на новото място. От детската градина, първото училище и първата извън Русия гимназия за деца на руски бежанци, от Кръстовъздвиженската гимназия до сливането й с Англо-руската гимназия от Галиполи, от литературно-музикалните вечери до баловете и общите празници. А те са големите християнски празници. Като внушителното богослужение на Пасха, с белите дрехи и големия кръгъл козунак Пасха, с тържественото и бавно четене на свещените текстове, с христосването, боядисаните яйца и всичко останало, което може да сътвори само един празник на вярата.

„Руската следа във Варна” е книга за православната вяра, която руският човек изповядва като висша благодат и вътрешна повеля и тази близост между Твореца и неговото творение, тази хармоничност между божието и човешкото е дадена сякаш нему в повече и по един по-различен, по-дълбок и по-истински начин, отколкото у другите християни. Православието е откровението и същевременно обяснението за руския човек. То е еманация на руската идентичност. Неслучайно мнозина философи намират именно в съчетанието на религиозното с националното съзнание спецификата на руския характер. В цитат от книгата народопсихологът Валтер Шубарт казва: „Руският човек се чувства призван да създаде на земята същия висш божествен ред, чийто образ от векове носи в себе си.” Известна е и тезата на Николай Бердяев за „съответствието между необятността, безграничността, безкрайността на руската земя и руската душа, между физическата география и душевната география”.

Своя прочит на руската душевна география, балансиран между документа и сантимента, прави и „Руската следа във Варна” на Софья Богословова.


Автор: Виолета Тончева

22.11.2009 - 22:14

Посетено: 2054

Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=8931&sid=4






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Премиера на „Чешки съновник" от Лудвик Вацулик и "Избрано" от Карел Хинек Маха
коментари: 0 посетено: 48
-
bg . Премиера на книжката "Детски писма до Бога" и концерт на Точка БГ
коментари: 0 посетено: 65
-
bg . Димитър Димов и неговото семейство
коментари: 0 посетено: 61
-
bg . "Отражения" - изложба живопис на Мими Добрева
коментари: 0 посетено: 63
-
bg . Вечер на холандската литература
коментари: 0 посетено: 58
-
bg . Среща-разговор с писателя Александър Гочев и представяне на книгата му „Далечни светлини"
коментари: 0 посетено: 59
-
bg . Историята на чешкия дизайн. От Кубизма до 21. век
коментари: 0 посетено: 55
-
bg . Премиера на автобиографичната книга на Орлин Горанов „Да започнем отначало"
коментари: 0 посетено: 70
-
bg . „Гласът на глината“ в Националния етнографски музей
коментари: 0 посетено: 70
-
bg . Разговор за книгата „В очакване на варварите“ от Джон Максуел Кутси
коментари: 0 посетено: 54
-
bg . Рашко Младенов в Пловдив с книгата "До последен дух"
коментари: 0 посетено: 58
-
bg . "Слънчев зимен ден" - изложба на Димитър Вецин в галерия "Париж"
коментари: 0 посетено: 67
-
bg . Представяне на книгите „Религията днес: между Theos и Anthropos” и „(Не)Човешкото: литературно-философски ракурси” от Нонка Богомилова
коментари: 0 посетено: 138
-
bg . Изложбата „Нематериалното културно наследство на Словения“ гостува в София
коментари: 0 посетено: 107
-
bg . Представителен каталог за творчеството на Цанко Лавренов
коментари: 0 посетено: 101
-
bg . Галерия "Папийон" представя Пламен Монев с "Ефимерна колекция"
коментари: 0 посетено: 103
-
bg . Опера в цирка – за първи път и в София
коментари: 0 посетено: 179
-
bg . Панаит Истрати и безпощадната критика към СССР
коментари: 0 посетено: 126
-
bg . Два филма с Жулиет Бинош и последният филм на Робърт Редфорд като актьор са сред горещите заглавия на "Киномания"
коментари: 0 посетено: 183
-
bg . Русенската филхармония чества своя 70-годишен юбилей
коментари: 0 посетено: 109
-
bg . Посланиците на Нощта на театрите застават „Очи в очи“ със зрителите
коментари: 0 посетено: 192
-
bg . Богата френска програма за 32-то издание на "Киномания"
коментари: 0 посетено: 124
-
bg . Галерия "Възраждане" представя Тони Кондев
коментари: 0 посетено: 140
-
bg . „Животът на думите“ – изложба на Спартак Паскалевски в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”
коментари: 0 посетено: 125
-
bg . "Нова политическа поезия: Втора нощ" - поетическо четене на Пламен Дойнов
коментари: 0 посетено: 161
-
bg . Представяне на „Европа. Антология“ със съставител проф. Михаил Неделчев
коментари: 0 посетено: 161
-
bg . Започва "Киномания" в София
коментари: 0 посетено: 94
-
bg . "Примадони" от Кен Лудвиг в София
коментари: 0 посетено: 140
-
bg . "Корупционната България. Том 3" (2005-2018) - премиерно представяне в София с участието на авторите
коментари: 0 посетено: 215
-
bg . Представяне на „Фрагменти“ от Архилох в превод от старогръцки език на Георги Гочев и Петя Хайнрих
коментари: 0 посетено: 146
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти