Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Реконструкция
Цвета Делчева
Мъже
Георги Марков
Обичате ли Брамс?
Франсоаз Саган
Айша
Хенри Райдър Хагард
Отчаяние
Владимир Набоков

ИНТЕРВЮ


Жанет Орфану: Писаното слово е вслушване и сънастрой с нашата Божествена същност


Седмата посока посочва пътя към Дома. Път към Това, Което Е


Жанет Орфану: Писаното слово е вслушване и сънастрой с нашата Божествена същност
Жанет Орфану


◊ ВМЕСТО ВИЗИТКА

Имах щастливата възможност да усетя от пръв поглед топлото, нежно и в същото време мощно и сияйно присъствие на една необикновено магнетична жена.
Жанет Орфану! Родена е в Асеновград, по професия е икономист (МИО), занимава се с международни компании, финансови съвети, консултации, инвенстиране, но веднага разбрах, че е истински поет в древногръцкия смисъл на тази дума, означаващ „правя”. Защото с единствената си книга (”Седмата посока”) е свършила много повече духовна работа, отколкото авторите на по десетина книги. Трябваше ми немалко време, за да разбера в какво се крие нейното духовно преуспяване, макар и настъпило след дълго търсене и лутане. Неслучайно избраната от нея фамилия, ми подсказа, че е била призвана да направи едно Орфическо обяснение на живота и да обрисува неговата физика на духа, единствено уловима чрез вслушване в нежния, призивен и мъдър глас на нашата Божествена същност. Не чрез позоваване на чужди авторитети, а чрез питане и сънастрой с Този, Който живее в нас. Тогава, според Жанет, и най-горещите и пламенни въпроси и желания не остават без отговор, защото и питащият, и отговарящият живеят на един и същ адрес. В нас самите.

Така са се родили различните езотерични прочити и аспекти на единствената истина, за да се опише истинският живот тук на земята, а не екзотеричният, отразеният чрез тълкуването на казаното вече от някой друг. В това се корени успехът на Жанет. Постигнала го е с природно естествения си, свеж, несложен език. С нейния специфичен, неназидаващ, неотричащ, а само признаващ всеки и всичко, начин на писане. И най-вече чрез пълното разголване и споделяне на своя изстрадан опит, което е много по-въздействащо от всички останали похвати. Само така човек може да се приближи поне малко до истината, която е извън границата на словесното. Само чрез непосредственото й възприятие като интровертно прозрение.

Затова и първият ми въпрос към Жанет е как тя е стигнала до него.


◊ ИНТЕРВЮ

- При мен този момент, както при повечето хора, дойде след много страдания, грешки, разочарования. Когато бях на 30 години (сега е на 44 - б.а.), бях успяла да постигна всичко в материален план, имах няколко брака зад гърба си, много връзки, но празнотата в душата ми все повече се разрастваше. Всичко ми бе опритивяло и тогава реших, че нищо повече не ме задържа в този свят, затова реших да го напусна. Когато обмислях подробностите обаче (вече си бях направила и завещанието), ми хрумна поне да направя за някой друг едно добро. С изненада открих, че това ми достави огромна радост, затова поисках да го повторя. И неусетно това така ме увлече, че престанах да мисля за себе си, за капризите и за егото си, които ме бяха довели до тогавашното ми окаяно състояние. После преминах през многото духовни книги и приятелства и стигнах до пълната трансформация в живота ми. А в края на миналата година след едно красиво духовно общуване в Стара Загора с приятелите от групата „В хармония с природата” почувствах, връщайки се в Кипър, където живея от 12 години, че трябва да излея душата си в слово. Така за десетина дни се родиха 250-те страници на книгата ми „Седмата посока”. Просто оставих думите да се излеят свободно през мен, без да знам какво ще бъде следващото ми изречение.
   
- От нея научих, че имаш много интересен начин за навлизане в твоята вътрешна словесност чрез един особен дневник...
- Да, имам си тетрадка за вълнуващите ме въпроси. Записвам ги и после искам помощ от Този, в Който са всички отговори, и моля за помощ и напътствие. Така по моста на насочената от мен мисловна енергия идва очакваното. Но този вътрешен призив задължително е изпълнен с много смирение и настройване на необходимата честота. Затова в дневника ми за разговори с Бога няма нито един, останал без отговор, въпрос, нито едно неизпълнено желание, особено мотивираните, които са в полза на Целостта. Писаното слово е вид терапия, забавяне на темпа, на ритъма, за да можеш да се вслушаш в думите на Своята висша Същност. Т.е. да разговаряш със себе си. Тогава читателят най-успешно влиза в ролята си на наблюдател.
    
- Придаваш особено значение на живеенето в и за Целостта, на действеното участие в нея, но започваш от мощното творческо средство – мисълта...
- Дори нещо повече. Мисълта, най-вероятно, е единственото средство за попадане в този свят на Хармония, на Сътворчество и Богоподобие. Почти съм убедена, че текстът от Библията „И рече Бог: Да бъде Светлина!”, има смисъл на помислил и пожелал. С това се обяснява и това, че има толкова много езици, с които така трудно се изразяваме, разбираме и общуваме с нашия Творец, но в замяна на това пък мисълта е най-универсалното ни средство за контактуване. Тя е Неговият механизъм, закодиран в нашите клетки, с който можем да Го открием и да се свържем. Затова вярвам, че в бъдеще всички ще заговорим този всеобщ космически език на мислите за обич, любов, вяра, прошка, милосърдие... А словото е било и ще си остане временно средство за общуване, което ще ни бъде нужно, само докато научим вечния, единствения Божествен, Вселенски език.
    
- Но, за да зазвучи един ден този „език”, е нужно, казваш, неговите мисловни „тухлички” да са преминали през огъня на закаляването и пречистването...
- Такъв е Божественият закон и дори Неговият Създател му е подвластен. Той е записан в клетките ни, в кръвта ни, в съзнанието ни. В него се изразява и духовният начин на живот, а именно да изчистваш всяко отделно нещо, от което се нуждаеш, да го посвещаваш на доброто, на Цялото и да не се опитваш да го притежаваш. И това е съвсем обяснимо. Знаем, че всичко във Вселената е енергия със своя честота на трептене (вибрация). Че всяка наша мисъл е една излъчена завинаги радиовълна. Поправимо и платимо, но необратимо. И тъй като всичко, което мислим и правим, е излъчена енергия, която се връща при своя създател със същата сила и същия знак, с който е изпратена, ние носим отговорност за това как използваме това, от което сме създадени. А честотата на енергията, която излъчваме, е в пряка зависимост от нейната чистота. Така както тялото и неговият обитател, Духът, са неразривно свързани на принципа на скачените съдове.
    
- Твърдиш, че заедно с всекидневното повишаване честотата на идващия нов енергиен поток, и ние трябва да повишаваме своята вибрация, ако искаме да оцелеем. Как ще стане това?
- Най-прекият път е чрез обръщането ни към седмата посока – тази навътре, чрез завръщането ни към Себе Си, към нашата Божествена същност. Към Това, Което Е. А То не е извън нас и никой друг, пък бил той и някакъв Месия, не може да ни го донесе отвън. То е вътре в нас и се постига чрез отпускане, намаляване на контрола и доверие в Неговия Създател. Само с това познание и с тази себепромяна ще можем да променим и света. Но това знание е знание, само когато е приложено, живяно, другото е просто информация и продукт на невежеството, изпълнено със страхове, неразбиране и неосъзнатост.
    
- Тогава, щом като всичко, от което се нуждаем, е в нас, защо не ни стига и отиваме извън него?
- Този процес е породен от експериментаторския дух на човека, от това да види какво е да си далеч от себе си. Но това, до което стигаме в този си стремеж не е „злото”, а е отново доброто, само че в по-малка степен, понякога необходимо ни, за да разшири представите ни за себе си. В това се изразява и нашият най-голям Божествен дар – да бъдем всичко, което е, включително и възможността да се отдалечим толкова много от същността си, че да забравим за нея. Но пък точно по този начин да разширим представата и на Твореца за Себе Си. Но и да разберем, че Бог е същата тази енергия, от която сме създадени и ние, че сме едно и също нещо, но в различни мащаби. Но тъй като насила само се взема, а не се дава, просто трябва да разрешим на Великия Учител да се прояви чрез нас. Но чрез дела, светът вече е преситен от умни думи. Така и започваме да творим чрез Него и Той чрез нас.
    
- До това творчество, казваш, стигаме чрез нашите свободни избори, чрез които се приближаваме към осъзнаване на Единната Истина...
- Те са най-силното ни оръжие и най-тежкия ни бич, стъпките, които ни водят към нужните ни уроци, дори и когато минават през грешките. И те са строго индивидуални и специфични за всеки един от нас. Тъй като общовалидни отговори няма. Всеки избира своите и те са по негова мярка и по негово сърце. Това е т.нар. принцип на сърдечното съвместяване. Истинното, вярното е това, което ни е по мярка, което ни носи радост, комфорт, мир, покой, лекота, хармония, което ни изпълва с любов и благодарност. А мярката за житейски стандарт е времето ни на радост. Бог ни говори чрез чувството ни на радост. Така, преминавайки през всички тези избори, ние ставаме осъзнати същества, т.е. разбиращи, че всичко е прекрасно и съвършено, точно такова, каквото е, и няма нужда от поправяне. Защото няма проблеми навън, оправянето е нужно само вътре в собствените ни глави. Иначе светът е съвършен такъв, къкъвто си е, всъщност. А с осъзнаването ще започнем и да виждаме единствено белите здрави зъби в разложения труп на чакала, както е в тибетската мъдрост. Тогава ще разберем, че не можем да променим света, а само отношението си към него. Светът винаги е бил, какъвто е, а ние решаваме как да го видим и дали да повишим или намалим вибрацията на видяното. Това е напълно достатъчно, за да изградим свят на благодат, любов, покой, мир, изобилие... Дори квантовите физици доказаха, че актът на наблюдение на частиците, променя самите частици. Това значи също и и че проблемите никога не се решават на нивото, на което са създадени. Подобни опити само ги задълбочават.
    
- Никой обаче не ни помага да се изправим лице в лице с проблемите, с удобното старо, за да можем да го осъзнаем и да се освободим от него...
-  Изборът ни да се събудим от съня на илюзиите, заблудите и дуалността е отново наш, макар че и обществото, и семейството, и религията, и училището много могат да помогнат за това наше решение. Но не го правят, заради леност, инерция, интереси. И стагнацията е така тотална, че само най-смелите и гъвкавите могат да се промушат през иглените уши на програмирания лабиринт от очаквания, изисквания, условия, забрани, послушание. От този премислен вместо нас модел, неизискващ мислене, творчество, а само съгласие и подчинение. От програмирания страх да се съмняваш в общоприетите  модели и авторитети. Цялото това невежество е отдалечаване от Бога, но пак с Негово допускане. Така и Той изследва и по-пълно опознава Себе Си. Дори невежеството, потъването в материята и илюзиите вършат своята полезна рабата. Когато им се наситят, хората търсят нови и осъзнати опитности.
    
- Поне сега, пред празника Рождество Христово, май трябва да повярваме, че радостта и „помощта отгоре” всъщност означават „отвътре”...
- Особено пред този важен за нас празник трябва да осъзнаем, че никога не сме сами, защото сме Неговите очи, ръце, крака и че Той е създал нашето тяло, за да се движи с него, да му се радва, да го променя и обича. Че във всеки един момент ние сме Бог, Който вкусва всичко чрез нас. Че Той диша чрез нас, гледа през очите ни. По-пълно и дълбоко осъзнава своята вечна и безгранична същност. А ние носим чрез Него цялото разнообразие, цялата гама, всички нюанси без изключение – от най-бялото до най-черното. Като клавиши на пиано сме – с тях можем да изсвирим красива симфония, но и техно, метъл или рок-музика. Затова е толкова комично временното да се състезава с Вечното, Егото с Бога. Затова войната с Вечното е загубена кауза, а партньорството с Бога е спечелена и творческа. Комично е и това, че вече 2 хиляди години все чакаме Месията отвън да ни спаси. А Той е Същият Този, който е в теб и в мен. Затова Исус никога не си е отивал. Той не е химера отпреди 2 хиляди години. Просто чака да свържем външното си съзнание с Неговото. А Христовото съзнание обединява всички крайности – ин и ян, материя и дух, добро и зло, правилно и грешно. Помирява ги чрез приемане, смирение, осъзнаване, прошка и любов. Ние сме мястото, където Той е съхранил Своето съзнание, за да не се загуби през времето и пространството. Но трябва да дадем съгласието си скритото в нас, в клетките ни Христово съзнание да възкръсне и да промени света. И да сложим край на своите небожествени избори и решения. Едва тогава ще се окажем в любовната прегръдка на щастието и ще можем да сме благодарни и на вятъра дори...


Автор: Лияна Фероли

22.11.2008 - 22:26

Посетено: 4139

Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=6891&sid=34






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Трето издание на "Лятно кино в парка на хумора"
коментари: 0 посетено: 131
-
bg . Веселина Кацарова с втори Майсторски клас в родната Стара Загора
коментари: 0 посетено: 81
-
bg . 20. Международно биенале на графиката - Варна 2019
коментари: 0 посетено: 160
-
bg . „Белите камъчета“ - изложба живопис на Стела Стефанова
коментари: 0 посетено: 144
-
bg . Обявиха второ издание на SPICE Music Festival в Бургас през 2020 г.
коментари: 0 посетено: 85
-
bg . "Рози и Лъвове" в Арт галерия "Ларго" - Варна
коментари: 0 посетено: 190
-
bg . Electronic Summer на Мирослава Кацарова
коментари: 0 посетено: 102
-
bg . Десето издание на Международния арт форум „БезГраници"
коментари: 0 посетено: 194
-
bg . Номинации за Национален конкурс "Доброволец на годината" 2019
коментари: 0 посетено: 373
-
bg . Българска литература в Иран. Среща с Фарид Гадами
коментари: 0 посетено: 162
-
bg . Уличният фестивал 6Fest Габрово гостува в пловдивския квартал Капана
коментари: 0 посетено: 144
-
bg . „Симон Боканегра“ с Кирил Манолов - най-добрия съвременен Симон Боканегра
коментари: 0 посетено: 220
-
bg . ХХХVІ Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"
коментари: 0 посетено: 487
-
bg . Изложба на Джон Кики и Дарън Баркър
коментари: 0 посетено: 223
-
bg . Прожекция на документалния филм "Антонио Сеги, големият театър на света"
коментари: 0 посетено: 148
-
bg . Изложба "Археология на забравата"
коментари: 0 посетено: 157
-
bg . „Зов Български“ във Варна
коментари: 0 посетено: 248
-
bg . "Отвъд кориците" и Tetradkata.com с лятно четене
коментари: 0 посетено: 169
-
bg . Арт галерия „Папийон“ представя изложба „Имагинерни изрази“ от 8 август до 4 септември
коментари: 0 посетено: 193
-
bg . Ваканционна работилница за ученици „Играя и зная“
коментари: 0 посетено: 224
-
bg . Фестивалът "Spice Music" в Бургас обяви програмата си по часове
коментари: 0 посетено: 244
-
bg .  „Въображаема реалност“ от 8 до 22 август в Морско казино – Варна
коментари: 0 посетено: 216
-
bg . Райна Кабаиванска с наградата "Мария Калас"
коментари: 0 посетено: 195
-
bg . "Любовни писма" от епистоларния жанр до чат стилистиката
коментари: 0 посетено: 188
-
bg . ИК "Жанет 45" на „Алея на книгата” - Варна 2019
коментари: 0 посетено: 227
-
bg . XXII Международен Джаз фестивал Банско 2019
коментари: 0 посетено: 167
-
bg . Маестро Борислав Иванов дирижира на 88
коментари: 0 посетено: 259
-
bg . Изложба "Богомир Лазов (1906-1969) и българският акварел"
коментари: 0 посетено: 250
-
bg . CineLibri с пето юбилейно издание от 5 до 20 октомври
коментари: 0 посетено: 185
-
bg . “The Chemical Brothers” за първи път в България тази есен
коментари: 0 посетено: 161
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти