Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




IN MEMORIAM


Напусна ни художникът Орлин Чуховски


Да вкусиш даровете от трапезата на Господа


Напусна ни художникът Орлин Чуховски


Памет за художника Орлин Чуховски

Той не обичаше публичните изяви. Не светеше като крушка и не привличаше пишещите насекоми.

За мен бе чест, че сподели вълненията си за творчеството и открехна различна врата към свят, който не трябва да се гледа през ключалката. Предлагам част от интервюто - септември, 1995 г.


◊ ИНТЕРВЮ С ХУДОЖНИКА

- Господин Чуховски, трудно ли е да си художник в град като Велико Търново?
- Не трудно – невъзможно е. Не е въпросът до Велико Търново. Художникът е следствие от състоянието на нацията, неговата величина се измерва с величието на нацията му. Ей ги французите. Особено в ХХ век имат цял куп посредствени художници, които обаче са световни имена, защото лежат на плещите на един велик народ.

Ние, българските художници, сме една “ала франга”. Чувствам себе си толкова нелеп! И хората също така се отнасят към мене. Като към онези внесени от Виена мебели от времето, когато дедите ни са събували потурите. Възхищавали им се, харесвали ги и пълнели гостните си с тях, но когато гостите си тръгнат, стаите се заключват и се забравят – до следващите гости.

В историята няма бедни художници, там майсторът си е бил един заможен човек, който е стоял стабилно на двата си крака и е можел да храни семейството си, и да си гледа работата. Че художникът е беден, глупав и замаян човек, това ХХ век го измисли, то са легенди за Ван Гог. Нищо подобно – художникът е бил просто един добър занаятчия. Пък ние не сме! Не сме, защото хората не ги интересува, че ръката ми и нервите ми са отишли за списване на иконата. Те искат да видят, че Христос е с брадичка, със сини очи... - ей такива неща. Има някакво сериозно разминаване.

- От няколко години се занимавате с иконопис... Защо се отказахте от графиката?
- Ами защото, ако не е оная отвратителна принуда да се храниш... За да се прави графика (творба – това е гръмка дума), се иска да вярваш, че има смисъл да я правиш.

- И как се стига до смисъла?
- А, то няма смисъл. Той, човекът, с хитроумната си памет и устройство на съзнанието измисля някакъв смисъл и го влага в нещата. Това си е чисто човешка илюзия и измишльотина. Те са си го казали хората: пратен си тук на Земята да преживееш определен брой години и толкова. Не знаем това наказание ли е или награда, и никой не е могъл да докаже, че има смисъл, нито че няма. Мисля, че има нещо, но смисъл не е точната дума.

- Дали пък човекът не се ражда с някаква мисия...?
- Това са илюзии на младите години. След това човек разбира, че нещата не са такива – няма мисия, човек просто по необходимост става скромен. И аз съм живял с тази нескромна идея, че съм отреден за нещо по-съществено. Пък то – какво по-съществено от живота!

- Преди година (1994 г.) направихте ретроспективна изложба във Велико Търново. Кога ще видим нова?
- Не знам. Не мога да кажа. Имах глупостта да проектирам тази изложба по начало в един мъртъв сезон, бях подведен от т.нар. Младежки музикален фестивал и си мислех, че отново ще дойдат да речем 300 хористи – в Изложбени зали бе планиран концерт. Мисля, че направих грешка. Това бе все пак ретроспективна изложба и щеше да е хубаво, освен да се купи нещо, да има и някаква реакция, да има някакъв отзвук, да я видят повече хора. Всъщност хляба някак си го докарваме, въпросът е, че няма никаква реакция. За какво да правиш изложба, за кого да я правиш...? Аз не обвинявам хората, викам си, значи, аз не съм на коня, значи, тези неща, които правя, са вън от времето, или съм изобщо некадърен, или съм подранил, което би било по-благоприятния извод...

- Има ли нещо, което искаш да направиш, нещо като предизвикателство към Недостижимото в изкуството?
- Понеже вече се чувствам просто занаятчия, мечтая да направя нещо по-така... Примерно миналата година (1994) се беше завъртяла една история с един иконостас за църква. Исках да направя бисер. Може да звучи нескромно, но не исках да печеля пари – исках да направя бисер! В студентските години бяхме 2-3 човека, дето можеше да се съберем в екип така, че всеки да компенсира недостатъците на другия, можехме да направим нещо, за което хората и след сто години да викат: “Евала на тия!” Но се оказа, че такива по-сериозни неща, които са отправени напред във времето, няма.

Нашето време сега си прави паметник. Ей там, паметникът на Стамболов не е паметник на Стамболов, а на 1995 година, на България, на Велико Търново през това време. В този паметник се казва - ето такива бяхме през 1995. Така става с всичко. Аз не съм чул или видял някой да иска да се надхвърли. Искам, скромно-нескромно, един крал да ми поръча да му направя нещо, една кутийка например. Искам да знам, че една година съм осигурен и няма да мисля за друго. Щото иначе все бързаш, викаш си – кой ще те чака, и колкото да се мъчиш да го направиш добре, то, времето, те натиска. Искам да имам време да направя нещо, както аз си знам.


Автор: Румяна Николова - интервю и снимка

11.06.2008 - 13:43

Посетено: 2742

Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=6065&sid=24






ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Поддържай кафето топло!
Свежа Дачева2008-06-24 22:29:28
Обещавам като дойда да те намеря и пак да си пием кафето заедно...

Благодаря, че така много те имаше...

Довиждане от Свежа
Беше необикновен човек!
Маргарита Симеонова2008-07-09 14:13:31
Звучи нелепо това "беше". Защото хора като Орлин се раждат и срещат рядко. И "беше" е най-нелепото нещо, което им приляга...

Отиде си от този свят, както и живя - трескаво. Но всеки, който се е докоснал до него, винаги живее с Орлин...

Не беше изкушен от суетата, така характерна за съсловието му. Интересуваха го големите неща от живота. Не съдеше - опитваше се да разбира и приема. Мъдруваше дори в битовизмите. Беше нетрадиционен човек - в сетивността, във възприятията си, в отношенията и чувствата си. И понеже беше Вселена, вероятно всеки от тези, които са се докоснали до него, са разбрали и познават различни страни от същността му.
Винаги се появяваше внезапно. Тръгваше си по същия начин. И този път стана така. Сигурно затова болката е толкова органична, че близките му едва ли могат да си представят, че няма тичешком да изкачи стълбите към дома си, в който всичко е проникнато от духа му, че няма да видят ироничната му всеопрощаваща усмивка, че няма да чуят неговото неповторимо "На ко!"

Ако сега чете това, сигурно ще надзърне зад очилата и очите му ще се вторачат иронично в куците ми мисли. На ко, Орлине! Ама светът за никого от нас вече не е същият. Сигурна съм!
Приятелю
Георги Шомев2008-09-06 12:20:04
Пич,страшно ми липсваш. Даже не зная как да се изразя правилно.
Много ми e мьчно и болно.
Сбогом Пич
Точката
Спас Мавров2009-08-01 14:59:29
Не стига че си замина внезапно, но и също така неочаквано написа в нас по една точка. Да се чудим в коя част на Кръга сме, или някъде из бездната на вътрешността му, защото Ти беше Точката, Центърът... И затова сега не ми се ходи в Търново - като празен кръг е, като пространство без център, като лисица без опашката си. Само в някой от неочакваните си мигове усещам в мен отражението на твоята Точка и тогава разбирам, че кръгът не е неочакван или илюзия. Не знам как щях да се справя в този свят, доколкото мога, ако не ми пълниш и сега точката, която иначе носи моето име. Благодаря на Бога, че те имаше... което означава, че ще те има винаги!

И от ТАМ не си прави илюзията, че те няма ТУК!
един човек ми липсва
маргарита2011-02-19 22:07:53
не мога да повярвам, че се изнизаха толкова есени, толкова пролети, а ти не си в тях. липсваш ми, приятелю! има незаменими хора, винаги съм го знаела.а откакто ти тръгна по големия син път, мразя тази истина. мразя и търново. един човек ти липсва и един град става безлюден... липсват ми разговорите, споровете, иронията ти. кънти в мен шепота: "дейзо, много ми се спи"... не знаех и не исках да вярвам, че това е краят! и сега не вярвам! и сега понякога искам да позвъня и да чуя: "хайде, тръгвай!" на закачалката в дома ми стои твоят стар чадър - благодаря на галка, че ми го подари, пазя няколко писма, имам няколко снимки, в дома ми - твоите графики - само теб те няма. а у мен всичко е толкова живо!... орлине, мразя тази нелепа безвъзвратност, която те отведе някъде! ако има чудеса, може би един ден ще се срещнем. А дотогава? признавам, че ми е трудно да живея, откакто ти замина, защото част от мен я няма. Липсваш ми! каква безлична дума...








липсваш ми приятелю
георги шомев-гого 2012-04-12 20:34:25
времето минава и често се сещам за теб. като минавам покрай къщата, която сам построи, ми се свива сърцето от болка и ме е страх да погледна - сякаш си там и във всеки момент ще излезеш с кучето навън... приятелю, липсваш ми
Гого
ето, че отново е 2 август...
маргарита симеонова2012-08-02 14:48:48
не беше човек, на когото можеше да поднесеш подарък или поздравление за рождения ден... само че след баналното "да си жив и здрав" на този ден обикновено следваше един от дългите и неповторими разговори, които можеха да с водят само с теб.
ако беше останал на тая грешна земя, щеше днес да си на 61. Толкова малко за човечище като тебе!... А ти сякаш да ни отмъстиш с отсъствие полегна в тревите - вече толкова лета поред...
днес ми е тъпо и чоглаво. и още по-тъпо е, че драскам безмислици, а времето тече без теб. все се надявам, че си в един по-мъдър свят (частица от когото беше) и че там ти е хубаво и смислено. Макар да няма смисъл, ще изпия чаша бира. засега мислено с теб. а един ден ще е наяве. няма да ти пожелая спокойствие и сън - не ти прилягат. пожелавам си да се срещнем поне насън. орлине, винаги ще ми липсваш.
щеше да си на 61-а днес...
маргарита симеонова2012-08-02 15:04:14
не ги почака. където и да си, знай, че те обичам и никога няма да се примиря с отсъствието ти. такъв приятел никога не съм имала.
Времето не ни излекува
Маргарита СИМЕОНОВА2013-03-21 15:29:53
Орлине, след като замина Там съм сигурна, че времето не лекува. Все още посягам към телефона, за да ти споделя нещо, което ме вълнува.Все още събирам чантата, за да тръгна към Търново... Все още не искам Галка да ме заведе там, където са те отвели без твоя намеса...
Не лекува времето. Много дълбока следа си оставил в живота ми, приятелю! Нямам сили да кажа "Почивай в мир". Ти беше немирен дух. Надявам се, че един ден ще се срещнем.
Сякаш беше вчера...
Маргарита Симеонова2013-08-02 09:13:16
Преди 5 години Галя на въпроса ми: "Какво става, защо не вдигаш телефона?", отговори: "Какво може да стане? Орлин умря!"...
Още не мога да повярвам, че се е случило. Макар че дните неумолимо се навъртат в полза на твоето отсъствие. Още е жив в мен гласът ти, звучат разговори през годините...
Сякаш беше вчера - дойде с Галя, за да станеш най-близкият човек. За да се съизмервам с теб. И не само аз... Винаги съм вярвала, че си от друго измерение, Орлине, може би затова никога не съм допускала, че ще заминеш... Липсваш ми. Не е вярно, че няма незаменими хора. Сега се надявам, че пак ще се срещнем Там. Вярвам, че е възможно по последното послание, което си оставил.
А днес можеше да си на 62...
7 години, Орлине...
Маргарита Симеонова2015-06-09 11:37:40
Като в приказките... Сякаш беше вчера - чувам гласа ти:"Дейзо, много ми се спи..." Тогава не знаех, че това са последните думи, които ще си разменим. Не съм знаяла, че и хора като тебе умират, или заминават нанякъде завинаги... Това страшно завинаги...
Всичко е същото в нашия свят: Галка, къщата ти със скърцащите стълби, нещата от тавана, оставени непокътнати.Сякаш ще изтрополиш и ще се завърнеш... Имало безвъзвратност, приятелю! Най-противното чувство след любовта... Знам, че не спиш, там, където си! Виждам ироничната ти усмивка. Чувам неповторимото: "Наа кво!"... Незаменим си... Незабравим си... До деня, когато пак ще продължим безконечните разговори.До тогава, знай: не си забравен! Не е възможно!

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
ВИП новина . Премиера на „Концлагерът „Белене” 1949-1987” от Борислав Скочев
коментари: 0 посетено: 206
-
bg . Кинофорум "Моят филм" с Илия Граматиков: „Танцьорка в мрака”
коментари: 0 посетено: 585
-
bg . Представяне на "Прашка" – една от най-личните книги на Йордан Радичков и прожекция на документалния филм „Черказки хроники“
коментари: 0 посетено: 172
-
bg . Дискусия "Животът като свещен дар: биоетика и християнство"
коментари: 0 посетено: 122
-
bg . Представяне на „Записки по революцията 1997-2017“ от проф. д-р Евгений Дайнов
коментари: 0 посетено: 111
-
bg . Представяне на книгата на Александър Шурбанов "Дендрариум"
коментари: 0 посетено: 158
-
bg . Несъзнаваните аналогии или изкуството да пиеш силно кафе
коментари: 0 посетено: 127
-
bg . Премиера на “Любов с гръмотевици” в Драматичен театър "Сава Огнянов" – Русе
коментари: 0 посетено: 132
-
bg . Народният театър чества Пейо Яворов с паметно утро
коментари: 0 посетено: 178
-
bg . Очила за четене в подкрепа на четенето
коментари: 0 посетено: 238
-
bg . "Всичко или нищо" - вдъхновяващ спектакъл за любов и приятелство
коментари: 0 посетено: 180
-
bg . Премиера на "Естествени неща" от Красимир Нейков
коментари: 0 посетено: 342
-
bg . Галерия "Възраждане" представя Елисавета Ангелова
коментари: 0 посетено: 175
-
bg . Виртуозната Екатерина Мечетина за първи път в България с Радиосимфониците
коментари: 0 посетено: 212
-
bg . В "Студио 5" през януари
коментари: 0 посетено: 140
-
bg . „Най-новата полска литература – избрани аспекти" - цикъл лекции на проф. дфн Калина Бахнева
коментари: 0 посетено: 238
-
bg . Национален литературен конкурс на тема: “Чудо до поискване“
коментари: 0 посетено: 233
-
bg . Десети конкурс за мартеници „Пижо и Пенда”
коментари: 0 посетено: 149
-
bg . Осми Атанас-Славови четения: „Атанас Славов и алтернативните пътища на българската поезия“
коментари: 0 посетено: 240
-
bg . Фестивал „Mousikē-Téchnē“
коментари: 0 посетено: 157
-
bg . „Sketches of Spain" отново в Първо студио на БНР
коментари: 0 посетено: 268
-
bg . Прожекция на филма "Моето сърце е октопод" на Нено Белчев
коментари: 0 посетено: 154
-
bg . Ялом и безсмислието/смисълът на живота
коментари: 0 посетено: 194
-
bg . Представяне на сборника с разкази на Иглика Дионисиева "Кафе пауза"
коментари: 0 посетено: 205
-
bg . Литературна вечер „Езикът, моето алтер его: Три книги, три жанра, трима автори, три езика – български, френски, испански“
коментари: 0 посетено: 163
-
bg . Спектакълът „Островът на робите“ за пръв път на българска сцена
коментари: 0 посетено: 165
-
bg . Поетът Иван Цанев е носител на Националната литературна награда "Яворов"
коментари: 0 посетено: 176
-
bg . Представяне на "Проклет роман" от Евгения Иванова
коментари: 0 посетено: 253
-
bg . Студенти от Нов български университет откриват ново пространство за култура и изкуство с изложба и концерт
коментари: 0 посетено: 208
-
bg . В НБУ беше открита изложбата „Рамки“ – по идея и в памет на доц. Румен Лаптев
коментари: 0 посетено: 262
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>







 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
 РЕКЛАМА
bg Vampirromane
bg Business & Karriere
bg Dictionnaires techniques
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини и в седмичния му бюлетин, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти


Buy Books from Amazon: Bücher Amazon | Amazon Livres