Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Реконструкция
Цвета Делчева
Мъже
Георги Марков
Обичате ли Брамс?
Франсоаз Саган
Айша
Хенри Райдър Хагард
Отчаяние
Владимир Набоков

ОБЩЕСТВО


Яков Крайков - 440 години от излизането на неговия "Часослов"


От Каменица до Венеция


Яков Крайков - 440 години от излизането на неговия "Часослов"
"Часословец" (1566 г.) - екземплярът, който се съхранява в Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий", София



Ако при залез слънце, в юлската омара, слизаш от Дервена към Каменишката котловина, ще усетиш омаята на лятото и лекия повей на невидим вятър... Последните слънчеви лъчи лягат на запад зад Деве баир и внезапен, като стон, отнякъде многогласен хор от щурци се втурва към теб, донася далечна, незвана, неясна тръпка на нещо неизживяно, на нещо така кратко като въздишка, и без да искаш, се замисляш за нетрайността на мига... Скоро ще уловиш уханията на билките - и най-вече опияняващия мирис на див джоджен и мента. Котловината потъва в небитието на призрачната вечер, може да отпуснеш морни рамене и да зарееш поглед във вече изпъстреното небе...

...И сякаш от небитието дочувам стъпките на дедите си - войводи, поборници и радетели за благото на този мил край. Сякаш улавям и жетварските песни на бабите ми, които ехото блъска в скатовете на планината и те стават протяжни и тъжни... Долу в ниското бягат белите камъни на река Бистрица (Каменча) към Велбъждкия проход, към Струма, а водата тихо мие топлите им гърбове и запечатва спомените си от планината Осогово.


Навярно преди четири века и половина един млад мъж, гонейки Христовата възраст, е присядал на високото и е реял поглед към котловината, търсейки своя път... Планината Осогово, Каменната река, обраслите гърбове на планинските скатове с дървета, малките хълмове пак са същите, променили са се само хората.

От онзи ден, когато синът на свещеника напуска  поробеното си отечество и поема на запад, са минали векове!...



За себе си, много скромно и лаконично, Яков Крайков споменава, че е роден близо до града Колосия (днес Кюстендил), в подножието на Осоговската планина, край Каменна река. Това намираме в края на първата му книга „Часослов”, издадена във Венеция. Споменава още, че произлиза от древен свещенически род и че отдавна се занимава с изработването на църковно-богослужебни книги. Точната година и мястото на раждането му не са известни. Преполага се, че е роден някъде между 1520-1530 година, според някои изследователи в днешното село Каменишка Скакавица, където минава река Каменица.

Йордан Захариев, един от най-добрите изследователи на този край, в книгата си "Каменица", издание на БАН от 1935 г., пише:

„За пръв път Каменица се споменава с това име от сръбския летописец Данило по време на битка при Велбуждь (Кюстендил) между българите и сърбите, станала на 28 юлий 1330 година. Сръбският крал Стефан Дечински тръгнал с войската си срещу Михаил Шишман, отбил се в манастира „Св. Йоаким Осоговски” за молитва и спрял с войската при Каменна река на лагер. Главната река на котловината е Бистрица, осеяна от едри гранитни блокове, разположени в широкото корито на реката. И гледана от западните склонове на Лисец планина, представлява широка и бяла като снег ивица, тогава, може би, тя се е казвала Каменча река.”

Наистина в котловината има река с името Каменица, но тя е малка и напълно поддържам тезата на Й. Захариев, че някога сегашната Бистрица е носела името Каменча (Каменна река). А да се твърди категорично, че Яков Крайков е роден в днешното село Каменишка Скакавица, както пишат някои изследователи, също е наивно, защото в този край хората са строели домовете в имотите си. В махали – да, от един род, но села в днешния им вид не е имало. Навярно и затова Яков Крайков казва, че се е родил край Каменна река. България е под османско робство. Колосия (Велбъжд) е заселен с турци. Българите бягат в околните планини, идват и в Каменица. Тук турци не живеят, те имат само имоти, а земите им са обработвани от местното население.  

Още от Х век в Каменишкия край са формирани и действали богомилските общини: Кутугерци, Драговищици, Недокръщеници. В източните склонове на Осоговската паланина са били разположени още две богомилски селища - Еремия и Богослов. И днес една малка пътечка, наречена Богомилска, слиза от село Богослов към Кюстендил. Наблизо се намира и манастирът „Св. Йоаким Осоговски”. Името на село Кутугерци е свързано с богомилите–кутугери, живели тук до XV век. По спомени на старите хора, тук е имало три манастира и манастирски път, който ги свързвал със „Св. Йоаким Осоговски” (днес той е в пределите на Македония).

Вероятно дядовците и бащата на Яков са служили в някои от тези манастири. В "Часослов" той казва, че е потомък на стар свещенически род. Още от дете Яков е имал възможност да се запознае с църковните богослужебни книги. По стените на църквите е откривал свят на евангелски и житийни сцени, от иконите са го гледали изпитите лица на светиите, а неговото въображение им е вдъхвало живот.

В мигове на размисъл Яков ще да е присядал в градината да наблюдава катадневната манастирска суетня край себе си и си е мислил
може би: „Каква голяма е разликата от онова, което виждам в книгите старопечатни. Рисунките с изпитите лица на божиите хора повече приличат на смъртни. Нима е така в живота, нима това е природата? Ето в този красив мак - колко са прости нещата и колко живот има... И ако някога правя книги - как мечтая за това, - трябва да намеря примирие между тези две начала!”...

Вече поотраснал, натрупал опит и придобил самочувствие, Яков Крайков е преписвач на църковни книги в Осоговския манастир „Св. Йоаким Осоговски”. Много полезен за творческото му израстване е престоят  му в Софийската книжовна школа, където задълбочава познанията си по старобългарска литература, а също чете и гръцки книги. Школата, получена тук, в нашите земи, по-късно ще му помогне да направи първите  печатни книги - да бъде печатар, илюстратор и книжар. Той вече е готов за великото си дело и един ден, преметнал торбата със скъпи на сърцето му книги, тръгва към великата си Мисия на запад.

По пътя навярно е продължавал да изучава книгопечатането. През 1539 г. в манастира Грачаница край Скопие се отваря печатница. Преполага се, че Яков е работил там като печатар, редактор, словослагател. Но сърцето му го е теглило към Венеция. Знаел е, че там има славянска печатница, познавал е много книги, отпечатани там.
     
Само 80 години са изминали от откритието на германеца Йохан Гутенберг от Майнц и българинът Яков Крайков отваря печатница във Венеция, в която издава първите печатни книги на български език.

Някъде в средата на XV век Крайков вече е във Венеция. Трябват му няколко години да натрупа опит и знания, за да купи и обнови печатницата на сърбина Винченцо Вукович. Сред венецианските печатари се ражда едно ново име - Яков Крайков - българин от покрайнините на Османската империя, млад човек със силен характер и никакво чувство за малоценност сред венецианската печатараска гилдия.

През 1566 г. (от 15 май до 30 август) Яков Крайков отпечатва своята първа книга – „Часослов” - двуцветен печат с 31 гравюри. "Часослов" съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, авторът е прибавил и слова за Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и други. Книгата е малък формат с 286 листа. Само след три години Яков Крайков, в съдружие със сръбския издател Йеролим Згурович, опечатва
Псалтир - с 274 листа. Въпреки, че книгата има строго богослужебен характер, Яков добавя и тук жития на светии, има тропари, кондаци.

На следващата година, през 1570, отново с Й. Згурович, Яков Крайков издава една голяма книга -
Молитвеник, съдържащ 281 листа.
       
В послеслова на Молитвеника (Требника) Яков се определя като „Крайков син” от Македония – София. Защо? - възниква веднага въпрос. Просто и обяснимо. София е големият град, там е и Софийската школа, а защо Македония? - защото всичко под Дунава някога се е наричало Македония. Разбира се, кой ще знае къде е  Каменна река и т.н...

По този повод наши и чужди изследователи подхвърлят тезата, че има двама Яковци - единият от Каменна река, близо до Колосия, а другият от София. Извършените сравнителни изследвания на специалистите доказват, че има само един Яков Крайков от Каменица.
       
В Требника Яков Крайков се проявява и като страстен редактор - сваля стари думи, прави нововъведения в езика, премахма съкращения на думи в името на говоримия средовековен език.
   
Яков Крайков за пръв път в славянските книги пренася думите на срички от един на друг ред, въвежда еднаквата разредка между думите, точката и запетаята вече имат своето граматично значение.

Последните две книги са отпечатани с нов шрифт, направени са някои полиграфски подобрения. По използването на едни и същи гравюри ясно личи, че това е почеркът на Яков Крайков от Каменица.

През 1572 г. излиза четвъртата, последна книга на Яков Крайков - „Различни потреби”, която съдържа 128 листа. Това е най-рядката срещаната негова книга. В сборника са поместени молитви, мецесловът е преработен и в съкратена форма, в книгата има и отделни разкази.

В сборника "Различни потреби" Яков помества и  староробългарска апокрифна литература, което за времето е било твърде смело. Може да се каже, че Яков Крайков е познавал много добре апокрифната литература, защото каменишкият край е бил голямо богомилско средище. Всеобщо е мнението на много историци и изследователи, че именно от тукашните манастири „Тайната богомилска книга” тръгва към Италия, че имненно тук, в каменишките манастири, се ражда Видение Исаево в българския си вариант. Това сочи и Петър Атанасов в книгата си „Яков Крайков”, издадена през 1980 г., една отлична монография, единствена засега, за живота и творческия път на Яков Крайков. А защо да не предположим, че именно Яков е пренесъл към Италия „Тайната богомилска книга”...

Каква е по-нататъшната съдба на Яков Крайков от Каменица не се знае, неговата прекалена скромност ни лишава от възможността да знаем повече за издателя, печатаря, илюстратора, гравьора, художника, шрифтолееца и книжовника Яков Крайков. Но безспорно делото му в „ползу роду” ще остане и пребъде!

В църковните регистри на каменишкия край, в книгите за този край името Яков не се среща. Крайков може да е псевдоним. Напълно възможно е да е бил записан някъде по църковните регистри и книги, и сигурно е така, но към ХVІІ век целият каменишки край е опожарен, не е останала нито църква, нито хижа - всичко е било сринато, а населението избито или побягнало към планината и Колосия. Тук по-късно идват българи от южна Македония.

    
...Нощта неусетно се изсипва от планината - мастиленосиня, и потапя в тайнство и призрачни сенки смълчаната котловина. И сякаш чувам тихите стъпки на монасите и виждам крехките им силуети, които притичват по манастирския път и потъват зад дебелите зидове на Кутугерския манастир. Навярно Яков броди отново по този край и буди със словото си българите-християни, нарамил торбата с книгите. Внезапен вик на сова раздира тишината, магията рухва в тихите води на Бистрица и я понася надолу към Струма...


Автор: Благой Ранов

26.12.2006 - 17:42

Посетено: 4172

Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=3270&sid=18






ВАШИЯТ КОМЕНТАР
интересно проучване
нико2008-06-05 23:06:13
интересно проучване
Некомпетентност
георгиев2008-07-04 19:33:36
Коментарът ми съвпада със заглавието.
защо така
Мартин2010-10-29 19:30:14
Другарю Георгиевь, какво значи некомпетентност?
Авторът на студията е черпил сведения от изворите на българската печатарска история. Защо така мислите, обосновете се! Дори по този материал има документален филм! Кажи,човече, що те мъчи? Много е лесно да речеш некомпетентност, но кажи на прости хора каква е тя!!!
Ами некомпетентност!
Л.2011-02-12 01:32:47
От какви извори е черпил? Журналистически плам, гола пропаганда.
За съжаление, липсват компетентни изследвания по въпроса. Бедният български народ, защо ли хрантути своите учени хора!
Похвално слово
Иван Чубрица2013-09-23 12:50:57
Бе, Господи , защо ние българите все намираме да се заяждаме с нещо, все да се дърлим и се правим на умни?
Няма кой да ми отговори. Има едно тъмно средновековие, за което можем само да гадаем и четем от други източници, които за съжаление не са достъпни в чуждестранните библиотеки. Ако има малко фантазия и творческо въображение -добре!
Нека има такива българи- патриоти.



Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Премиера на книжката "Детски писма до Бога" и концерт на Точка БГ
коментари: 0 посетено: 49
-
bg . Димитър Димов и неговото семейство
коментари: 0 посетено: 40
-
bg . "Отражения" - изложба живопис на Мими Добрева
коментари: 0 посетено: 48
-
bg . Вечер на холандската литература
коментари: 0 посетено: 44
-
bg . Среща-разговор с писателя Александър Гочев и представяне на книгата му „Далечни светлини"
коментари: 0 посетено: 44
-
bg . Историята на чешкия дизайн. От Кубизма до 21. век
коментари: 0 посетено: 38
-
bg . Премиера на автобиографичната книга на Орлин Горанов „Да започнем отначало"
коментари: 0 посетено: 49
-
bg . „Гласът на глината“ в Националния етнографски музей
коментари: 0 посетено: 54
-
bg . Разговор за книгата „В очакване на варварите“ от Джон Максуел Кутси
коментари: 0 посетено: 44
-
bg . Рашко Младенов в Пловдив с книгата "До последен дух"
коментари: 0 посетено: 45
-
bg . "Слънчев зимен ден" - изложба на Димитър Вецин в галерия "Париж"
коментари: 0 посетено: 57
-
bg . Представяне на книгите „Религията днес: между Theos и Anthropos” и „(Не)Човешкото: литературно-философски ракурси” от Нонка Богомилова
коментари: 0 посетено: 137
-
bg . Изложбата „Нематериалното културно наследство на Словения“ гостува в София
коментари: 0 посетено: 104
-
bg . Представителен каталог за творчеството на Цанко Лавренов
коментари: 0 посетено: 97
-
bg . Галерия "Папийон" представя Пламен Монев с "Ефимерна колекция"
коментари: 0 посетено: 102
-
bg . Опера в цирка – за първи път и в София
коментари: 0 посетено: 177
-
bg . Панаит Истрати и безпощадната критика към СССР
коментари: 0 посетено: 124
-
bg . Два филма с Жулиет Бинош и последният филм на Робърт Редфорд като актьор са сред горещите заглавия на "Киномания"
коментари: 0 посетено: 181
-
bg . Русенската филхармония чества своя 70-годишен юбилей
коментари: 0 посетено: 108
-
bg . Посланиците на Нощта на театрите застават „Очи в очи“ със зрителите
коментари: 0 посетено: 190
-
bg . Богата френска програма за 32-то издание на "Киномания"
коментари: 0 посетено: 123
-
bg . Галерия "Възраждане" представя Тони Кондев
коментари: 0 посетено: 140
-
bg . „Животът на думите“ – изложба на Спартак Паскалевски в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”
коментари: 0 посетено: 125
-
bg . "Нова политическа поезия: Втора нощ" - поетическо четене на Пламен Дойнов
коментари: 0 посетено: 161
-
bg . Представяне на „Европа. Антология“ със съставител проф. Михаил Неделчев
коментари: 0 посетено: 161
-
bg . Започва "Киномания" в София
коментари: 0 посетено: 93
-
bg . "Примадони" от Кен Лудвиг в София
коментари: 0 посетено: 133
-
bg . "Корупционната България. Том 3" (2005-2018) - премиерно представяне в София с участието на авторите
коментари: 0 посетено: 215
-
bg . Представяне на „Фрагменти“ от Архилох в превод от старогръцки език на Георги Гочев и Петя Хайнрих
коментари: 0 посетено: 144
-
bg . Изложба от архивни материали, посветена на 120-годишнината от рождението на Христо Смирненски
коментари: 0 посетено: 126
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти